Първо искам да благодаря на всеки отделил време да прочете тези редове и на всеки, който недоволен от написаното е запазил критиката за себе си
От както с мъжа ми се опитваме да си направим бебе, минах през всякакви настроения - от луда надежда и радост, че най-накрая можем да направим свое дете до ужасно отчаяние, че отвново ми е дошъл месечният цикъл. На някого може да му се стори че 1 месец или 2 месеца или 5 месеца - от толкова опитваме са кратък срок, но честно казано дори само един месец е страшно много време, когато трябва да чакаш, за да разбереш дали най-накрая се е получило. Не знаят какви са късметлии, тези които успяват от първия - втория опит, и аз не знаех, че са - до момента, в който не започнахме да опитваме...
Някак си цял живот съм живяла в заблуда, че да направиш бебе е лесно. Толкова време съм слушала внимавай, сега не му е времето, завърши си образованието (например) пък тогава; пазила съм се по всякакъв начин, за да не стане така, че една "грешка да ми провали живота", та подсъзнателно съм приела, че едва ли не бебета стават всякак. Да, ама не.
Всичко, е добре - почти всичко, до сега е зависило от мен - да уча, да се забавлявам, да работя - там където искам, толкова колкото искам, да получа нещото, към което се стремя....
Покрай бебеправенето, осъзнах, че това е първото нещо, което в много голяма степен не зависи от мен. За първи път се чувствам безсилна да променя нещо. Все едно съм зациклила на едно място и всеки месец програмата една и съща - чакане на ову, секс, чакане, цикъл. (искам само да допълня, че независимо от тази монотонност не съм превръщала секса в самоцелно правене на бебе. За щастие съхраних удоволствието и желанието, но пък мъжа ми ме застреля като каза, че ако и този месец не е станало щели сме да го правим само за удоволствие  )
Първоначално прочитах и препрочитах всичко, до което се докопам на тая тема. После спрях, после пак започнах да чета форумите. Следях симптомите на тялото си, при всеки цикъл треперех да не би всъщност да е извънматочна бременност ...
Започнах да се стремя да се разсейвам и да не мисля за бебето (по препоръки), което толкова много искам    Изобщо, уж съм на работа - телом, а духом витая някъде другаде и не можете да си представите колко непълноценна се чувствам...
Към настоящия момент пак чакам - след 4-5 дни трябва да ми дойде, ако не сме се справили и този месец. И по принцип се опитвам да се разсейвам и да не мисля за това - виждате колко успешно се справям.
Искам да ви благодяря на всички във форума, които сте тук и всеки ден споделята проблемите на другите. Само човек, който не си е написал болката във форума, той не знае колко олеква след като споделиш 
Стискам палци на всички, които правят опити и им пожелавам скорошен успех

Никога не губи вярата си и надеждата.. и то ще се случи! 

Мила не се отчайвай по никакъв начин просто си дай малко почивка след опитите.Ние не успявахме цели пет години .Аз съм на 25 а моя на29години.Всички казваха че е рано,да не бързаме и т.н.но на нас ни се видяха адски много тези 5 години.И отидохме на море.....върнахме се с големите надежди че се е случило -но не би.Но въпреки всичко си бяхме поотпочинали и от работа и от мисли и от всичко и всички дето се вика.Аз просто реших че вече нищо не чакам и нищо не искам от тоя живот и като ми дойде цикъла вече няма да правя трагедии.И ето че тоя цикъл не дойде-явно е изчакал да се успокоя,да си починем и е решил да си ходи.Стискам ви много здраво палци да ни последвате но наистина имате нужда и от почивка!

Да мила, наистина след чакането идва отчаянието, след което решаваш да спреш да чакаш.......и тогава става обикновено. И аз и двата пъти забременях след като вече решавах, че нещо ми има и отивам на лекар. И когато вече очаквам да започна изследвания, лечения и си казвам че бебето ще дойде след това, ето че то се появява. Е, първата ми бременност приключи много, много рано. За това сега пак чакам с нетърпение  Искам второ дете. Започнахме този месец, а аз нямам търпение, така че те разбирам. Единия ден чакам с нетърпения, на другия успявам да се убедя че не бива така, трябва по-търпеливо. Така е!

zdravei,iskreno te razbiram,nie ve4e opitvame 5 meseca i vseki mesec 4akam i mislite mi se vartat neprekasnoto okolo tova.Dori obsebena ot zelanie zapo4vam da imam i fal6ivi simptomi,taka 4e misla 4e naistina te razbiram,no ne znaja kak da ti pomogna za6toto ne moga da pomogna dori na sebe si,no-iskreno se nadiavam da se polu4i sledva6tia pat i pri tebe i pri mene

От МОД: Пиши на кирилица или ползвай КРЕДОР!

Мимко,знаем всички как се чустваш ,мила.като започнахме с опитите преди 3 години аз си мислех същото,ама дума по дума, както си го описала ти.година и половина по-късно вече реших ме,че е време да започнем да търсим причината за неуспеха,и я открих ме.
на теб, само ще ти кажа да се успокоиш,колкото и банално да ти звучи в момента,защото 5 мес.не са много време,трудно и бавно минават,знам ,но е така.пожелавам ти искрено,скоро да се радваш на бременност и на сладко бебче след това.ако ли не,вие и само вие решавате, кога да потърсите лекарска помощ /дано не се стига до там/.

успех  и оптимизъм  , няма невъзможни неща,само вярвай :blowingdust:

Трябва да имаш ВЯРАТА ,че ще се получи...вътре в сърцето ти

Момичета, благодаря ви за подкрепата 
Стискам палци всички да ни споходят 

Мимко все едно си писала за мен!Чувствам се по същия начин напълно безпомощна и безсилна да променя положението .На 1.март разбрах че съм бременна,но всичко свърши много бързо на 3 април направих аборт,защото бебето не се развиваше.От тогава нищо!!!Скрито си поплаквам и започнах да хода често на църква,защото разбрах че нищо не зависи от мен.За съжаление и аз мислех,че бебе се прави от раз и все се пазех !Но уви Господ ме наказва и ме накара да разбера че не мога да имам най-ценното на този свят когато поискам!Доста закъснях на 39години съм и надали ще изпитам чувството да съм майка-но сама съм си виновна като учех и провех кариера ,а пропуснах най-важното !!! preggoМоля се за всички които искат да станат МАМИ!!!

О о о , какви са тези приказки сега!? Тук такива не търпим Ти какво, ще кажеш сега, че си престаряла ли що ли. Не така, миличка. Оплачи ни се, кажи как се чувстваш и ние ще се опитаме да ти помогнем. Е не с конкретни действия, но с разбиране и утеха. И най-важното с надежда. Освен многото полезна информация, която намирам тук, именно надеждата е нещото заради което обичам този сайт и момичетата в него.
Всяка от нас преминава през фази на отчаяние, всяка от нас в един момент смята, че няма шанс, че е пропуснала момента, че е наказана за нещо си. Но тук винаги ще има кой да ти подаде ръка, да ти  каже две три добри думи, да ти вдъхне надежда. И да не те оставя да затъваш в безпомощност, безсилие и отчаяние. Та дори ако трябва ще те понахока, както аз в началото на този пост (нали разбра, че се шегувам ). Важното е че няма да те оставят/им да загубиш надежда, независимо на колко си години, независимо защо чак сега (като че ли има значение) си решила да забременяваш, независимо с какво си мислиш, че си "заслужила" това наказание. Ние ще те убедим че никога не е твърде късно, че не чак толкова голямата ти възраст не е от значение, че винаги можеш да "изпитам чувството да съм майка", по един или друг начин. Когато желанието ти да си майка е дълбоко и искрено, то ще се сбъдне, все някога.
Моят първи съвет към теб е да не приемаш проблемите си като наказание, а като изпитание. Наскоро по друг въпрос чух една теория в която вярвам страшно много - " Бог никога не ни подлага на изпитания, които не можем да преодолеем". Ти сама ще се убедиш, че си по-силна и борбена отколкото някога си предполагала. Поне при мен стана така, а мисля, че и при почти всички други момичета тук.
Така, че не се предавай, бори се! Всички го правим и когато ни стане трудно търсим опора тук, при тези които ще ни разберат най-добре. Това се отнася и за авторката на темата.

Малко дълго и може би много объркано го написах, но наистина ми се ще да ви убедя и теб и авторката, че отчаянието няма да ви помогне. Ако мога поне малко от оптимизма си да ви предам. Пожелавам ви много сили и душевен мир! 

Мисля, че се самонавиваш излишно. Гледай малко по-положително. Ако не се получи следващите няколко месеца посетете специалист /не кварталния лекар/. Мисля, че емоциите също оказват влияние, така че не се стресирай и пренатоварвай излишно.

Пожелавам ти успех най-искрено!