Пиша тук като в дневник. МНого ми се събра днес и накрая теглих чертата и се попитах - защо всъщност искам дете? Искам ли го или искам нещо, което е за мен и подбудите са предимно егоистични? Дали Господ, с всички проблеми, които са ми на главата, не иска ме накара да надживея себе си?
Като че ли се чувствам като на някакво състезание. Понеже всички около мен са с кореми и колички, затоав и аз? Затова ли? Драмата като че ли се усилва и от това, че понеже не мога по нормалния начин, значи всички гледат на мен със съжаление и не знаят какво да ми кажат.... Това може да е част от причината, няма да си кривя душата и да отричам. Чувствам се непълноценна - затова ли искам дете? Тъпо..
Друга, основната причина е, че много обичам мъжа си и не мога да си представя, че не мога да бъда негова достойна съпруга, която да му даде негов наследник или наследница. Той е толкова умен, красив... И аз съм умна, симпатична... И двамата сме с успешни кариери, голям празен апартамент, отскоро сме женени... много много се обичаме... И какво по-логично от това да имаме дете, което да стане тържеството на този наш съюз... Но дали това е истинска, стойностна причина да искам дете?
Защо всъщност толкова много искам дете? Защо са всички операции, сълзи, разочарования? Защо не мога да си представя, че ще осиновя и мъжът ми и аз няма да имаме собствен плод на нашата любов?
А може би в мен, или в нас, все още не се е натрупала онази критична доза обич, която да ни накара да забравим себе си и да я излеем другаде?
Когато за първи път изпаднах в криза на един бебешки рожден ден и избягах разплакана в един ъгъл, мъжът ми дойде, изслуша през хлиповете ми как това би бил единственият смисъл на живота ми и ме попита "в такъв случай, ако това е смисълът на твоя живот, по какво се различаваш от една муха" Каза ми още "За децата на кои велики личности знаеш нещо?... Смисълът е в това да правиш добро и, ако трябва да осиновиш дете, то може би това би осмислило живота ни.."
Толкова въпроси на които тепрва ще започна да търся отговори. Започвам. Вглеждам се в себе си. Пък дано дотогава рисковете, в които е здравето ми в момента, се окажат доброкачествени....
Целувам ви.