това с успокоението много ме ядосва. всеки дава съвет, че сега е най-важно да съм спокойна, да не го мисля... пълни глупости! това няма как да стане. естествено, че се превръща във фикс идея. мъжете преживяват подобни неща по-различно. за мен е важно да се осъзнае, че детето се желае не заради партньора, не за да му угодим или за да бъдем щастливи заедно. независимо дали ще бъда с този мъж или не, аз съм осъзнала, че искам дете. може да съм с друг, може да съм сама - няма значение. затова по-долу изказах мнението, че може автора на темата да се разведе с жена си, но това не е причина да се откажат от опитите да създадат дете.

Да, успокоението е трудно за постигане...
А иначе по въпроса "защо искам да имам дете" може доста да се помисли. По принцип желанието за дете е егоистично по природа. Защо искаме дете? Най-вече заради себе си разбира се, нали така? То няма как да каже дали иска или не иска да се ражда. Един вид, ние го "появяваме" без неговото желание :)Но това си е целта на живота всъщност (По този повод много се дразня когато някой каже "трябва да си ми благодарен/а, че съм те родила и отгледала")... Извън този аспект може да искаме дете поради различни причини: себеосъществяване (един вид, чувстваме се пълноценни), създаване на истинско семейство (както е насадено от поколения наред в съзнанието ни)...или пък крайно погрешното мислене, че с детето един вид продължаваме себе си. Това е вярно само откъм някаква малка 4аст от генетиката, но човека далеч не е само генетика...
За мен иделният вариант е когато се обичаме с партньора си, искаме да споделим живота си и желанието за дете е следствие на това, наред със собственото ни (и на двамата) желание за дете. Аз лично не бих могла да искам дете от човек с който не се разбирам (дори и това да се е получило в следствие на борбата за дете)...просто мисля, че желанието ми за дете от този мъж би се изпарило, ако вече не се обичаме.

Много ясно личи от поста ти, че искаш да останеш с жена си. Има няколко мнения, които ти препоръчват "Заедно, но не на всяка цена" и ти дават пример как сега са щастливи с друг човек. Те определено са 100% правилни, но само принципно - не дават една основна информация - защо са се разделили. Най-вероятно проблемът с децата се явява вече следствие, повод за раздяла, но не и основната причина. Ако обичаш някого, няма как да се разделиш с него по тази причина. Това, че отношенията ви се влошават, е следствие от битката за дете, а не следствие от това, че не се обичате.

Подкрепям напълно! (нищо, че съм от тези мнения )

отчаян кандидат-баща, отчаян съпруг или може би и двете?

ивант68, разкажи повече какво те отчайва, за да може мненията действително да са ти от помощ ...

иначе ще чуеш все неща, за които може би и сам се досещаш ..., че:
- може да намерите сили да преодолеете кризата и до постигнете мечтата си;
- може да не се разведете и да сте си нещастни;
- може да се разведете и да си щастлив;
- може да се разведете и да си по-нещастен;
може..... всички възможни вариации за съдбата на подобна връзка

П.П. Коментар по нещо конкретно: Действително хормоните могат да докарат една жена до полуда - и най-слънчевата и най-всеотдайната. Този фактор не е за пренебрегване.
Някъде бях чела, забавно поднесено, как мъж може да си представи изживяванията на жена по време на месечния й цикъл. Беше нещо от сорта, да си представи че в един и същи ден губи любимият му футболен отбор, шефът му го заплашва с уволнение, загубил е пари на борсата, попаднал е в трафик и са му откраднали колата  Та си представи това усещане в пъти по-силно, поради хормонална стимулация 

Ние някак естествено бяхме решили, че няма да подлагаме живота си на такъв огромен стрес, на живота на всеки от нас и на връзката ни - на 4-тата година подадохме документи за осиновяване, на петата забременях (не че стана естествено, а продължихме да опитваме).

Искрено ви пожелавам да намерите изход и да продължите щастливи заедно напред.Намерете сили да продължите заедно. Надявам се, че все още има това, което ви е събрало заедно.

и на мен ми е страх, в желанието да имаш всичко и семейството и дете на всяка цена и да загубиш и двете, кога да спрем за да продължим? защо това се случва с мен? животът ще даде отговори... а ние трябва да сме готови да ги приемем,

Оцеляват само силните връзки!Стреса е огромен няма какво да си говорим,а и финансовата тежест на всички,които се борят...

Преди време писах в тази тема,но поста не излезе.Надявам се вече да сте намерили пътя по който да вървите заедно без съмнения и без въпроса двамата или поотделно да продължим.Тази борба е много трудна и много променя човека,който преживява всяка стъпка и всеки неуспех.След като станем родители не ставаме същите хора които сме били преди стерилитета,но не мисля че това е лошо.Лошо е когато няма разбиране и грижа към чувствата и преживяванията на партньора.Най-важното е двамата да сте си опора един на друг да се подкрепяте по всички възможни начини,без да търсите жената или мъжа които сте били преди да влезете в клиниката по стерилитет.Моя мъж смяташе че е достатъчно че прави изследвания и идва на процедурите.Някои хора около мен ми втълпяваха че това е неговия начин да ме подкрепи и аз даже се чувствах благодарна.Само че това беше всичко от негова страна.Оставяше ме да се справям сама с болката,разочарованието,отчаянието,съмнението,нежеланието да живея,въпросите които ме измъчваха.Сега се питам как все пак останахме заедно.За себе си знам,че толкова много исках това дете,че чак до раждането му не забелязах че нямам истински партньор до себе си.Затова като жена,която е минала през тази борба те моля бъди до жена си.Не й казвай че ти е омръзнало да я гледаш разплакана,особено ако само преди ден окончателно е разбрала че инвитрото е неуспешно.Не й казвай че искаш да се забавляваш и си поканил гости два дена след неуспешната процедура,когато сърцето й кърви и не вижда смисъл дори да стане от леглото.Не й поставяй условия за да се появиш на процедурата,която вече тече и даже тя е започнала стимулация и т.н.Скицирайки начина по който моя мъж ме "подкрепяше" емоционално искам да те помоля да издържиш на напрежението и да помогнеш на твоята любима да се пребори,независимо колко нервна,сприхава и невъздържана е станала.Щом пишеш тук и питаш как да я разбереш и как да запазите брака си,значи наистина я обичаш и ти пука за нея.Като за начало й дай да прочете поста ти и отговорите след него.Мисля че това ще й помогне да разбере,че не е сама и да повярва,че ще бъде майка,защото наистина ще бъде.Всъщност много ще се радвам следващия пост да го напишете двамата и даже да се похвалите с вашето коледно чудо.Вярвам че ще съхраните семейството си и ще бъдете прекрасни родители.Успех!