Здравейте момичета, емоциите ми са много шарени отново тези дни. Как се справяте вие с емоционалното си настроение, по време на процедурите?
Нали организма се наблъсква все с хормони, това довежда ли ви до разни нервни сривове или успявате подтискайки емоциите си?
Може би споделянето с близки, ви помага... Едно е сигурно при мен, че много ме избива на рев, това е защото, при мен играе роля И самотата  . Там е работата, че аз съм там сам сама, ако бях с моя, сигурно въобще нямаше да преживея никакъв кошмар и даже щях да се забавлявам, но той може да идва, само когато вече е нужен материала  . През ноември 2009, бях в София на процедура 1 седмица самичка, направо си изревах всички сълзи  . Няма с кой да се види, да си поговори човек, излизах от хотела, отивах до клиниката за инжекция, после цял ден куку, ходих на кино и по Витошка напред назад, и пак така, то и аз друго не познавам. Даже на зоологическа градина ходих, с надеждата животинките да ме разсеят малко, уви, карах подред и стигнах до постройката, където живее хипопотама. Едрото животно си повдигна предните крака на парапета пред натрупалите се хора, отвори една огромна уста, в първия момент си помислих:ооо супер е, даже пози дава, изведнъж осъзнах, не даваше никакви пози за снимки, просто се оглеждаше към публиката си с зееща уста и се надяваше, някой нещо да и хвърли в устата. Е това беше, бликнаха ми сълзите на момента  , така се ядосах, че нямам при мен солетки или нещо друго  . Прибрах се в хотела и му дръпнах пак един подобаващ рев. Чувствах се много зле, накрая дойде моя, така му се хвърлих, че той чак се шашна. Скоро ще трябва отново да летя за София  , сещайте се, какво ме е обхванало още от сега... Дано този път престоя ми, бъде по търпим и не се завърна пак с подпухнали очи! Споделете и вие как се справяте?

Lolly, е може ли чак сега да го напишеш, 
До 23. ноември бях в болнични и се шляех по улиците, то и времето предразполагаше към разходки. Е и други задачки отхвърлих. Не че бях особено приятна гледка понякога, 
А пък момичетата си организират и срещички, виж тук:http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&board=14.0

Сега е малко студено за разходки, но ти желая по-приятен престой, 

Здравей, lolly

Тъй като и аз се намирам в доста емоционален момент, след 4 неуспешни инсета минавам на ин витро...твоята темичка привлече вниманието ми  Емоциите ми са наистина мнооого шарени 

Според мен емоциите са най-променливи и най-трудни за овладяване по време на процедурите. А най-трудно според мен е чакането. В последните дни преди да ми дойде за пореден път след поредното инсе бях направо полудяла. По цял ден четях симптоми и мнения във форума, ту бях много радостна, защото си намирах бременни симптоми, ту бях срината, защото усещах, че М се задава...А сега след като ми дойде, съм отново изпълнена с ентусиазъм и нови надежди 

Сълзите според мен са добро лекарство, имала съм неуспехи, при които просто не можех да се разплача, толкова ми беше тежко. Така обаче болката си остава вътре. Олеква ми като ударя един хубав рев, както и като споделям тук, защото знам, че момичетата тук ще ме разберат, нали всички се борим за едно и също. Хубаво е ако има с кого да споделиш, но мисля, че за да те разбере истински, трябва да е минал по същия път. Малкото хора около мен, на които съм казала, не могат истински да разберат как точно се чувствам.

  Дано следващия път като си в София се видиш с момичета от форума, със сигурност ще се почувстваш по-добре