Ползвам метода с "подвеждащите въпроси".
Перде, седим 5 човека и говорим. Баба ми идва и взима Мони. След 10 мин тя се връща и ми казва: Мамо ти нали не ме пускаш при баба Мими?
Усешам аз, че нещо не и изнася, но не се издавам. Казвам тихо, че я пускам. Баба ми се задава и моли Мони да отиде да яде тиква. В седващия момент Мони и казва, че не я пускам
. Баба ми, почва да се муси, как така не и давам, и след като пред удивените ни погледи отнесох едно голямо конско, на което дъщеря ми изобщо не се трогна, тя казва, че щом не я пускам, ще и донесе тиква при нас.
Мони се обърна и и каза: Бабо Мими, не ми носи. Мама и тиква не ми дава да ям
Интересен начин да откаже консумацията на тиква, но това са те..
В крайна сметка трябва да има виновен нали
, защо да са те ангелчетата
Баба ми вече здраво развихрила се, не се усеща и продължава да ми се кара. Народа вече се гърчи от смях.Аз седя с тъпа физиономия и се чудя какво да кажа. Мисля си, ми право е детето. И аз не обичам печена тиква
Това и беше първата лъжа с умисъл, не фантазия. От тогава винаги имам едно наум.
Перде, стига му трепери на твоя хубавец.
Да си кажа и аз. Мони ми е с разстройство и повръщане
При нас винаги е весело, няма начин.
Едвам си седи на краката. Дано бързо да размине. Много е неприятно.