Ами няма кой знае какво за разказване.Едва този месец реших че е крайно време да започнем с изследванията.Минаха почти 2 години през които с приятеля ми не се пазим , но НИЩО.Отначало не се тревожех особено обаче депресията ме налегна изведнъж.Чудя се какъв ли ще е проблема и все си представям някакви ужаси.Даже този месец бях сигурна че съм бременна и когато ми дойде просто се сринах.А в същия ден една от приятелките ми сподели че е бременна.Просто нямам сили да се радвам с нея, когато в очите ми все напират сълзи.Мъчително е да разговарям с приятелките си на тема бебета , като незнам дали ще имам някога свое.Но какво да ви обяснявам , всички сте минали оттам и знаете как стоят нещата.Аз съм едва началото на мъчителния път , но чета този сайт от много месеци и съм наясно какво ме очаква.