0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Колко съм тъпа...
« Отговор #20 -: Декември 17, 2011, 23:26:55 pm »
Камелия,желая ти от сърце следващия ти опит да е успешен и да изтрие ужасния спомен,от безобразното отношение,което си получила в първата"клиника".Ако повече момичета не си мълчат и търсят правата си,може би има малък шанс овчедушите служители да осъзнаяят къде точно работят,защо са избрали професията си и да корегират просташкото си държание!
АКО ИМАШ ЛЮБОВ,НЕ СЕ НУЖДАЕШ ОТ НИЩО ДРУГО.АКО ЛИ НЯМАШ,НЕ Е ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ КАКВО ДРУГО ИМАШ.
Re: Колко съм тъпа...
« Отговор #21 -: Декември 18, 2011, 21:21:56 pm »
Нарочно не написах името на клиниката, защото в такъв случай веднага ще се започне спор. Чела съм такива постове накрая се стига до заключване на темата. Според мен най-важното на форума е получаването на информация  и взаимната подкрепа и такъв спор няма да е полезен за никого.

Вероятно има и доволни от тази клиника, за съжаление аз не съм от тях. Както се казва "Ако си се паднал в единия процент с лош късмет, за тебе си е сто  процента”.
Понеже има въпроси  - опитът ми е самофинансиран. Реших, че мога да направя един опит, докато чакам заповедта от  фонда – все пак една година, когато си на 35 си е доста време.

   Един от  изводите до които стигнах аз лично за себе си е:
Никога не си избирай клиника само от  четенето по форумите.

Аз лично направих тази глупост. През месец октомври- ноември 2010 случайно попаднах на сайта, направих търсенето, защото точно тогава реших че  трябва да се ходи на лекар. Прочетох за съответната клиника невероятни хвалебствия и казах „Край. Това е”Като кон с капаци бях. Наскоро четох тук във форума как едно момиче обяснява „ Аз вярвам само на доктор Х. Не искам да ходя на при специалистите в клиника Z и Y, не че съм ходила  там, ама съм си направила изводи направо от форумите”
Тъй като  и аз го направих мога да си кажа, че това е голяма глупост.
Впоследствие се върнах  и четох по-внимателно и считам, че споменатата клиника лежи на стари лаври... Мога да напиша подробно защо, но ще прекаля с дължината на поста.

Като Кartiche   аз също ужасно се дразня от отношението към нас като към прости невежи. Може да нямаме медицински познания, но имаме право да знаем какво се случва с тялото ни. Аз също се обидих от това Ай сиктир на лекаря, макар и да го разбирам, че е бил уморен, ама все пак ми дойде в повече. И аз ревах един ден по средата  на стимулацията, защото имаше нещо, което ме притесняваше, но лекарят винаги излизаше от стаята без нищо да каже и никога не попита имам ли въпроси. Реших индиректно да намекна на същата тази акушерка и  просто казах „ Аз съм решила да направим контролна спермограма, за да разберем имаме ли шанс за 50 на 50 ИКСИ  -ин витро. Тя така се разкрешя, че чак дъх не можеше да си поеме. Нищо не направих, нищо не казах. Млъкнах, оставих я да се изкаже. Тогава чух другия бисер ”Да не мисли, че тебе някой ще те пита?!”.
Още повече аз подписах задължителните декларации, че всичко ми е  обяснено ден преди пункцията  със задна дата като е ясно че нищо не ми беше обяснено.
През всички тези ситуации не се скарах, уж за да не предизвикам негативно отношение към себе си, ама все повече се уверявам, че колкото повече мълчиш, толкова повече те тъпчат.
Проблемът действително беше, че по време на процедурата няма как да си търсиш правата, защото не можеш за станеш и да си тръгнеш...

Благодаря отново на всички. Честно казано със страх отворих отговорите, не съм очаквала толкова разбиране и подкрепа. Пряката причина, поради която писах, беше че понеже приближава новия ми опит-се изнервих заради простотиите от първия, от там мъжа ми се изнервя и стигнахме до караници.
Заради това съм благодарна и оценявам вашите реакции, защото целта ми беше да го споделя  и да престана да изпитвам гняв. И мисля, че действа...

Успех на всички.
От януари и започвам, пък дано този път съм направила правилния избор.