момичета, както джам е писала на теория, писане и в главите ни всичко ни е ясно, но аз до сега мога да заявя с чиста съвест, че не съм видяла такова дете - добре възпитано, добро, не агресивно ако щете. Мога много примери да дам, на приятели, които са прекрасни хора, възпитават уш добре децата си, а в същото време виждаш една малка/ък лиглю/а с ехидна усмивчица, правейки всевъзможни глупости. Така че, мисля е безмислено да си чешем езиците отново на тази тема, безкрайна и неприложима е 
Съгласна съм. На теория лесно, на практика се получава много рядко.
jam, аз бих отишла в съблекалнята и направо бих и предложила два валериана и моментално посещение при психиатър!
Като не иска да плува ще пее или танцува, ще рита футбол, егати.
Да му даваш кураж и сила да се бори и да успее в нещо, например да се научи да плува ОК. Ама да изпитва ужас от вода и да го топиш насила, просто...
На мен например ми става лошо от височини. Сега си представям някой да ме шамаросва здраво, защото не искам да скоча с бънджи например. И да ме бие, докато все пак взема та скоча. Това е здраво мачкане. Признавам и моята девойка е отнасяла шамаре по дупето и на мен ми е причернявало, и аз съм си изпускала здраво нервите, дет се вика всички сме хора, ама...
И в зимния дворец имаше подобна гледка веднъж, една мама опердаши един ревящ кандидат фигурист. Слава богу не я видях повече. Ми не искаше и не искаше да се пързаля детето. Падна, заболя го, студено му беше, точка. То не бяха викове по момчето дето го учеше, не бяха заповеди каво точно да му казва и как точно да го учи. Накрая мъжа и излезе, защото умря от срам, а въпросната се фръцна с ревящото дере и установи, че и от нейният син нищо не става и от младежина дет го учи също. Много грозно. Седнах да и обяснявам, че в началото на децата и е много трудно, минават през различни етапи. Например аз се надбягвах първите дни с девойката Моника, кой ли пръв ще стигне до някъде. След това се качвах и аз с нея да се уча, беше удоволствие и за двете ни да се мъчим по пързалката. После и баба и (майка ми) се качи с нея и падна по гръб. Беше синя две седмици. Изобщо, за да задържиш вниманието на детето и да го насърчиш има и други методи освен шамари. Таз девойка можеше да поплува с него например... или да го запише на футбол, щом държи нещо да прави. А със съскането, аз също и съскам на Моника, защото понякога мнооого прекалява. И си признавам, че последните 3 седмици просто ме разби. То не беше рев от лягане до събуждане, не беше тръшкане. Не иска да ходи на градина, не иска да спи. Седи час в тоалетната и не ще да излиза и да ляга в градината. Наказвах я, купува с пари от касичката тоалетна хартия, защото си играела с нея и госпожата и се карала. Изобщо... Обаче не прокопса да спести ден градина. Единя понеделник буквално ме докара до лудост. Хвана ме за крака и 30 минути не ме пусна. Родители и госпожи и обясняваха, че е 4 група. Ц. Викам да викна лелята да те тегли по пътеката като бебетата, докато ти се премяташ? Е закъснях, направо ми се ревеше. А тя спомена, че иска на плуване в градината, но ей така по между другото. Аз реших, че басейнчето е малко и няма да и е интересно. Ходи на кънки, на английски. Ще и е в повечко и плуване. Та след 3 седмици нещастен живот и инат, девойката онзи ден изплю камъчето. Инатела се, защото всички ходели на плуване, само тя и още едно дете не. И затова не щяла на градина
. Направо, честно ви казвам... Това на 6. А на 16? Изобщо, толкова ли е трудно да каже, мамо всички ходят, искам и аз. Ама я било страх пък да не я отпиша от кънки или английски, щото съм искала да си почива. И си трае и върви на инат и нарочно дразни.. Записах я на плуване, сега чака с нетърпение утре да отиде на градина. Чесно, понякога просто незнам какво да направя и много искам доброто ми дете да се върне и този период да отмине.
Та Стеф, ангелчета има само на небето. Нашите са си съвсем обикновенни деца. като ракива въртят номера, хитруват, инатят се и т.н. На мен например ми казват какво девойката си позволява зад гърба ми. Лоши думички, биричка. Редовно обяснява на баща си, че ще си сменява родителите, щото не я пускат да си ходи сама на горе на долу, пък всичките съседчета ходят сами. Младежа до нас редовно я вика да карат колело из квартала. Като му заобяснява, че мама не я пуска, той и се подиграва и я насърчава да не ме слуша. Не съм му правила забележки, но на нея милиони пъти обяснявам, че не трябва да се поддава.
Спирам да пиша, тежи ми напоследък тая работа а и умората си казва думата. Почивка в друг живот.
Здраве и усмивки желая.
Лисе, радвам се, че Никол е добре.
