Здравей аз съм на 29 януари месец ми беше премахната едната тръба с лапаро. Извънматочна бременност, преди спукване. Знаех че има проблем с тръбите и ми кажа първо, че имам киста а след месец тумор на единия яйчник. По-късно се оказа извънматочна. Както и да е според лекарите трябваше да се махнат и двете и да ходя на инвитро. Лежах доста време в болница от Варна съм, лекарите не вземаха никакви мерки. С натравяне на кръвта и риск за живота ми заминах за Тутракан. Работата беше вече на кантар. От там Любомир Бойчев спаси живота ми, каза едната махам задължително другата ще видим. Рев не рев, стиснах очите само да живея готова бях на всичко. Събудих се, еднара я нямаше, яйчника го е оставил. Влиза в другата продухва и незнам още какво е направил. Каза давам ти една година за бебе, прибирай се след първия цикъл и почвате да работите над въпроса. Скочиха всички светила аман заман не може, риска голям, хашимото, високи антитела, че и припадаци почнах да правя. Забременях нормално след помовин година на втория месец опити. Отначало много тежка бременност, влизам в четвъртия месец и почвам вече да се съвземам. А светилата още мърморят под носа си че съм луда и моето си е било чист късмет. Щяхме да изтървем бебето на няколко пъти, но аз съм категорична ще се боря до край за да му дам живот. Лекаря и неговата преценка са най-важни, аз нямах избор и се доверих сляпо на този лекар. Много жени познавам, който нямаха шанс а сега си имат рожби. Да бях отишла по-рано, но имала глава да пати. Успех мила, пожелавам ти по-голям късмет от моя.