Елфи, хвърляй, мила! Не се психирай така! Съветвам те дори да не правиш тестове преди да ти закъснее поне 3 дни. Ужасно коварно захипнотизирване са тези тестове. Разбирам нетърпението, разбирам неистовото желание да го видиш положителен, но повярвай ми, не правиш нищо добро за психиката си. Опитай се да следваш тактиката "Не правя тестове за бременност преди да имам сигурни симптоми за такава. Закъснялата менструация е най-сигурният симптом".
Година се захипнотизирвах с тестове. Аз съм изключително емоционална душа и съм склонна много да си самовнушавам, да се самоубеждавам, че и да убеждавам останалите около себе си. Е, след година отрицателни тестове, спрях. Просто нямах повече сили, нерви, не исках да харча повече пари за самовнушения. Изнервях се още повече, когато ги купувах. Започнах да си мисля, че аптекарката ме разпознава, че всеки месец купувам тестове от нея и затова сменях аптектите. Изобщо не е смешно. Страшно е. Спрях. Реших, че трябва да преосмисля нещата. Много ми помогна мъдростта "Винаги може да е и по-зле". Ами ако нямах изобщо мензис? Колко жени се молят да им дойде, защото им идва по 2 пъти в годината. Научих се да си го чакам. Е, не със желание, но не и с ненавист и разярение, че гадният мензис пак дойде. Научих се да оценявам, че ми е сравнително точен, еднакъв по дължина. Тези работи сега може би ви се струват напълно откачени, но на мен ми помогнаха много. Животът ми до преди това, почти 2 години, се въртеше около мензиса ми. Мензисът ми беше центъра. Аз просто трябваше да намеря начин да променя нещата, защото знаех, че не е нормално това. Задушаваше ме тази мисъл. Тези тестове ме унижаваха, винаги негативни. Този забит в мен термометър ми беше вулгарен. Тази непостижима цел-забременяването, ме подлудяваше. Не исках да съм луда. Исках да съм нормална жена. И затова се наложи да намеря изход. И намерих. Като се научих да си обичам тялото, дори и такова-незабременяващо. Незабременяващо, ама поне що-годе в норма. Извадиха ми полип. Исках просто да си ми дойде нормален мензис. Исках матката да се възстанови от инвазията, не защото ми е нужна да раждам, а защото си е моята матка, в моето тяло и си я искам здрава. Спрях тестовете, спрях следенето. Дори спрях фолиевата, защото приемът всяка сутрин ме изнервяше допълнително. Спрях секса по график. И се зададе морето. Исках да ми дойде по-рано, за да може да плажа да съм напълно добре. Не исках да мъкна тампони с мен. Чакам, чакам. Ха да дойде, ха да дойде...Не идва и не идва. Бре! Ето сега я загазих. Изчезна ми мензисът. Ей сега вече е сериозно. Реших, че е от притеснението около пътуването. Случвало ми се да имам изместени овулации, съответно и М закъснява. Тръгнахме. Помъкнах половин куфар превръзки и тампони. Сигурно е от смяната на климата. Сигурно е от среднощния чартърен полет. Хайде, да идва по-бързо, че поне последните 5 дни на морета да ми бъдат чисти. Е, не идва. Не мога да крия, че не ми мина мисълта да съм бременна. Но определено имах голямо постижение на фронта "психика". Не изключвах възможността бременност, но тя беше с малък процент. По-скоро си исках мензиса, че да ми е удобно на морето и да си ми е нормален августовският цикъл. След 4-5 дни закъснение и с появата на други симптоми започнах сериозно да се съмнявам дали пък с мен не е станало чудо. Ама как пък да не. Аз нека си го докарам на нормален мензис, пък друго за август не искам. След 7 дена, отидохме в единствената аптека на острова и купихме тест за бременност. 15 евро. Мамка му! Какви са тез цени! Отварям. Гледам 3 деления. За да ти е положенителен трябва да запълниш и трите. Т.е. нужни са 3 чертички. Ако е една или две чертички-негативен е. И моят е 2 чертички. И си викам "Ама че ирония. Преди няколко месеца каква молитва беше да видя 2 чертички. Сега ги виждам и те по гръцките правила означават, че е негативен тестът! Е, поне съм ги виждала заветните 2 чертички". Ха-ха-ха. Добре че вече не се връзвам така психарската на тез простотии-тестовете. След още 7 дена се прибрахме. След общо 14 дневно закъснение, вече в съзнанието ми вероятността да съм бременна беше голяма. Взехме един съвсем прост тест в Прага. Колкото да не се излагам като ида при Гинка на другия ден и й кажа "Гинке, помощ! Изчезна ми мезисът." Жената ще каже "Тест прави ли?". Аз какво ще й отговарям? "Ми правих, ама гърците надминали себе си. Изобретили го с 3 чертички и аз не съм много наясно"...Не завърши добре тогава...Може би задето бях спряла фолиевата, може би задето бях се заразила с листериоза от гръцките сирена, може би поради друга причина...При все трагедийния край обаче, аз оценявах, че имах голям прогрес в мисленето. Гордея се, че сама го постигнах. Не спонсорирах аптеките повече. Научих се да си "изключвам" мозъка след като затворя след себе си вратата на Гинка. Трудно е, но трябва. Психическият фактор играе голяма роля в забременяването.
Момичета, разказах ви всички това, за да ви насърча да търсите начини, прозорчета за себе си, отдушници. Не минавайте през месомелачката на жива плът-хипнозата "проблем" и тестовете. Така както се самонавиваме, така трябва и да се саморазвиваме. Правете каквото трябва, а оставете главата да диша и да се радва на това, което става.
Успех пожелавам на всички ни!
