0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Здравейте мили момичета,
Ето че дойде време и аз да се регистрирам в този полезен форум, който за първи път посетих в края на февруари тази година. Първите ми срещи с форума породиха в мен много емоции - плаках, смях се, натъжавах се, обнадеждавах се. Причината да изчета всичко изписано тук, свързано с ендометриозата бе един гинекологичен преглед през януари, на който отидох, защото от десетина месеца бебе все не ставаше.
Лекраката ме прегледа и без заобикалки ми каза: " Диагнозата ми е стерилитет, причинен най-вероятно от ендометриозна киста на левия яйчник - 4 см. Това коремче определено трябва да се отвори, ще има доста работа тук."
Бях меко казано шокирана. Не можах да сдържа сълзите, като това, което ме изплаши най-много беше думата стерилитет, докато за ендометриозата не бях чувала нищо и не ме стресна много.
И така, назначихме датата за операцията, а дотогава трябваше да пия някакви антибиотици и други лекарства, които да подготвят организма за срещата със скалпела. 2 дена преди операцията пак направихме преглед, на който се установи, че кистата е станала по-малка. Лекарката ми предложи да отложим операцията и да продължим лечението с антибиотици, но аз се бях настройвала за тази операция 3 седмици, бях организирала всичко в офиса така, че да има кой да ме замества за 1-2 месеца и изобщо не исках да минавам през всичко това още веднъж. Казах, че операция ще има. Още повече, че ми бяха открили киста още преди 8 години (сега съм на 28 г.), която непрекъснато променяше размерите си, но въпреки хилядите изпити лекарства и бити инжекции винаги си беше в мен при преглед. Цикълът ми продължаваше 7 дена, а през последната 1 година беше доста болезнен в началото. Но никога не съм се съмнявала, че може тази болка да се дължи на някакво заболяване. Просто я търпях, приемах я като част от себе си, а тя идваше изведнъж, беше доста силна, и след около 1 час пак си отиваше.
Май доста подробна взех да ставам. Ще карам по-накратко.
Операцията мина, беше лапаротомия, продължила е около 3 часа. Това, което се установи: ендометриозна киста на левия яйчник, и двата яйчника със задебелена туника, след направена хромопертубация - и двете маточни тръби не пропускат.
Новината за тръбите направо ме довърши. Лекарката каза, че след лечение със ЗОЛАДЕКС 6 месеца ще разберем каква е съдбата на тръбите. Ако се отпушат - шансове за забременяване има, но ако не - ИН ВИТРО оплождане.

И от тук вече започна моята борба с ендометриозата и първите ми срещи със ЗОЛАДЕКСА. Като разбрах за цената им веднага си подадох документите в РЗОК. И тук искам да ви дам първия  си съвет. Много внимателно прегледайте документите, които подавате, да не липсва нищо, огледайте дори и печатите, защото ми върнаха документите именно заради 1 сгрешен печат - лекарката сложила печата от личната си практика, вместо този на здравното заведение. И още нещо - задължително се прилага епикриза от операцията, в която да е отбелязан хистологичният резултат. Именно той е определящ и дава информация за това дали кистата е ендометриозна.

Та първите 2 инжекции си купих сама. Това, че се бие в корема също беше голям шок за мен и на първите 3 инжекции исках местна упойка. Обаче след това реших да я опитам и тази болка, и отказах упойката, но страхът беше по-голям, отколкото болката от самата инжекция.  На първия месец ми дойде - нормален цикъл, траещ 7 дена. Да знаете, че той си е напълно в рамките на нормалното. На втората инжекция цикъл вече нямаше. Но се появи нещо друго - нервната истерия. Всичко ме дразнеше, съпругът ми си го отнасяше всяка вечер, само нещо да ме подразни и веднага започвах да викам и да плача. Чувствах се много самотна и ранима. Сега чак ме е срам като си помисля каква истеричка съм била.
След това започна безсънието. Беше страшно. Нощ след нощ без сън, чай, мед, броене, медитация, нищо не помагаше, а през деня беше още по-трудно да се съсредоточа на работа. И така реших да си купя някакви приспивателни. Нямах време да ходя на лекар и питах направо в аптеката за нещо подходящо. Вече не помня какво ми дадоха, но за мен беше вълшебно. Още като го изпиех сънят не закъсняваше много - 3-4 мин. и бях вече заспала. Хубаво, но започнаха страничните ефекти - метален вкус в устата, главоболие и шум в ушите.
Междувременно дойде и друга гостенка - топлата вълна :x
Вече реших, че много ми е дошло и намерих време да отида при моя личен лекар за хомеопатия. Оказа се, че дори и за топли вълни има хомеопатични лекарства, както и за безсъние. Ще ви напиша това, което той ми даде и което безкрайно много ми помогна:
Против изпотяването и горещите вълни: FSH - 15 CH, вземах ги по 5 гранули вечер в 20,00 часа.
Против безсънието: PHOSPHORICUM ACIDUM - 15 CH, вземах ги също по 5 гранули вечер в 20,00 часа.
И така на 10 юли ми беше и последната инжекция. Сега чакам цикъл, след който нямам търпение да отида на цветна снимка за тръбите. С тях са свързани най-големите ми опасения. Лекарката ми каза, че ако са запушени трябва възможно най-бързо де се пристъпи към ИН ВИТРО, за да не вземе ендометриозата пак да си спомни за мен случайно. Вече ходих да видя какво става с яйчниците ми след лечението. Десният го видяхме много добре - имаше дори фуликули - малки и един голям. Левият яйчник не можа даго види хубаво, каза, че още не си е възстановил функциите и още спи. Дано скоро да се събуди, защото нямам търпение да го чакам. Искам да продължа битката и се надявам на добър край.
За съжаление не мога да ви кажа нищо повече, защото оттук нататъка и за мен всичко е само една загадка, но обещавам веднага щом науча нещо ново да го споделя с вас мили момичета, за да сме подготвени във всеки един момент и да не ни изненада врагът зад ъгъла :).

Ами аз май доста писах, не съм сигурна, дали такива дълги изповеди се публикуват тук, но се надявам. Искам с опита си да съм помогнала на много с подобна съдба.

Момичета, останаха ми 1 инжекция ЗОЛАДЕКС и 1 ДИФЕРЕЛИН и на който му трябват, нека ми пише.
Това е от мен за сега. Няма да губим надежда, защото просто няма друг изход. Борбата продължава, защото си заслужава!!!


Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #1 -: Септември 23, 2006, 22:39:14 pm »
Пожелавам ти успех от тук на татък и дано не се стигне даже и до снимка, атакувайте го този пораснал фоликул.
Аз също като теб си чакам цикъла и се надявам тръбите ми да са се оправили.
« Последна редакция: Септември 23, 2006, 22:41:29 pm от Ledena_luna »
url=http://www.zachatie.org/drz2010][/url]
*

    Lali

  • *
  • 6277
  • Вярвам в чудесата!
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #2 -: Септември 23, 2006, 22:41:42 pm »
Успех.
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #3 -: Септември 24, 2006, 09:19:17 am »
Успех момичета!

lb2f
*

    ellysot

  • ***
  • 202
  • Животът не е навредил никому,но и почивката също!
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #4 -: Септември 24, 2006, 10:33:06 am »
Когато съдбата ни затвори вратата,ние ще влезем през прозореца!!!
 :goodluck: :goodluck:на всички!!!
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #5 -: Септември 24, 2006, 18:00:37 pm »
Успех и от мен - на всички. Историята е ужасна - все едно аз съм я писала. Желая много успех и на себе си и на теб. Дано грижите ни свършат по-бързичко.
*

    adi

  • *****
  • 7710
  • УСМИХНИ СЕ И СВЕТА ЩЕ СТАНЕ ПО-КРАСИВ
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #6 -: Септември 24, 2006, 19:47:27 pm »
Успех момичета!!!Искренно се нядявам скоро при вас да има положителен резултат! :D
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #7 -: Септември 28, 2006, 21:40:57 pm »
успех и от мен! искрено ти желая скоро да се похвалиш.
нещо като искрица надежда е моят случай-аз имах 1 запушена тръба и също като теб се надявах да се отпуши. е, така и не разбрах , защото не ми дойде цикъла след последната инжекция а направо съм забременяла. сега пък съм бременна втори път, непланувано :oops: а първия път чаках 4 години. това ме навежда на мисълта че може би тръбата ми се е отпушила.
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #8 -: Септември 29, 2006, 11:08:56 am »
А защо ще чакат идването на цикъла за да проверят тръбите?
При мен нещата са малко по-различни - 45 дена след последната инжекция бях на преглед - лигавицата на матката - 3 мм. Последва хормоналнозаместителна терапия (ние бързаме за инвитро), цикълът ми дойде 10-тина дни след хормоналнозаместителната терапия, последваха хормони на 3-ти ден от цикъла за да е види, дали можем да започнем с инвитрото, но за съжаление резултатите бяха лоши - казаха ми, че все още съм много подтисната - сега чакам преглед на 20-ти ден от цикъла, за да се види какво става и се надявам следващият цикъл да започнем.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #9 -: Септември 29, 2006, 12:16:09 pm »
Това значи ли, че е рано на първи цикъл да се правят хормони.
Пожелавам ти успех, за коледа да си без цикъл по хубави причини.
url=http://www.zachatie.org/drz2010][/url]
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #10 -: Септември 29, 2006, 15:19:16 pm »
Благодаря, да ти се връща - според мен не е рано на първи цикъл да се правят хормони, дори напротив, ако като мен ще правите инвитро - ако показателите бяха добри, щяхме да стартираме.
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #11 -: Септември 30, 2006, 09:11:39 am »
Успех момичета, чакаме само хубави новини!
=http://www.[urlmamaibebe.com][/url]
*
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #12 -: Октомври 03, 2006, 16:52:04 pm »
Желая успех на всички, борещи се с ендометриоза! Аз правя същото...:wink: Утре ще ми бият втората инжекция Золадекс.....
*
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #13 -: Октомври 07, 2006, 17:32:57 pm »
Милички толкова близки ви чувствам, защото до скоро водих същата безмилостна борба. Пет години ходене по мъките. И успях!!! Оперативна лапароскотия, 6 месеца Золадекс, 6 месеца почивка - спрях да ходя на лекар и се отдадох на други приятни неща (по съвет на моя приятелка психолог). Спрях да меря температурата и да следя овулацията. То само си стана, когато най - малко очаквахме.
Направих каквото трябва - откриха причината за стерилитета ми и веднага взех всички възможни мерки, жалко само че трябваше да минат тези 5 г. Сигурна съм че и вие ще успеете, след което едва ли ще си спомните за проклетите вълни, безсънието и т.н.!!!
 Прегръщам ви и се моля за вас.
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #14 -: Октомври 07, 2006, 22:15:03 pm »
Благодаря Ви момичета за хубавите пожелания. Да Ви се връща. Междувременно цикълът ми се възстанови, а след това ми направиха цветна снимка на тръбите. Първоначално лекарката като видя снимката ми каза, че според нея само едната тръба е пропуснала, за другата все още не можела нищо да ми каже, имала някои съмнения, но след като се консултира и с доц. ми съобщи прекрасната новина - и двете тръби са пропуснали :D
Сега идва ред на овулацията. Ще я следя, пък да видим какво ще стане. Мъжът ми трябва да си направи спермограма. Горкият, това много ще го стресира.

А ти Лале защо не споделиш с нас твоята история, как започна и как се стигна до бебчето.



*
Re: Моята борба с ендометриозата, вълните и безсънието...
« Отговор #15 -: Октомври 08, 2006, 10:32:22 am »
Здравей Hoffnung аз преживях всички етапи на стерилитета. Радвам се, че не се предадох макар отчаянието да беше в душата ми. Историята е следната, дано не ви отегча. Преди години с моя любим решихме да си имаме бебе и както казват лекарите 6 м. не му мислихме много. След това реших за всеки случай да се консултирам - направиха ни задължителните изследвания и доотстранихме разни дреболии. Течение, леко възпаление без симптоми и така се подготвихме напълно. Проследиха ми няколко овулации, но не винаги се пукаше фоликула. Пих 3 м. Деане 35 после пак фоликулометрии, но ефект никакъв - пак нямаше читава овулация. След това смених лекаря и другия реши да пробва с противозачатъчни от друга група. Резултат нямаше. Пак изследвания, пак фуликулометрии. Решиха да ми предизвикат овуто с прегнил, и да той имаше ефект, но бебето не ставаше. Сега като се замисля с какво търпение и упоритост съм правила всичко. После реших че трябва да посетя някои от инвитро центровете, спрях се на най - престижния (според мен тогава). Там пак изследвания на мен и мъжлето ми горкото (безропотно правеше всичко - а колко го беше срам милия). При него показателите бяха  като на донор, само при мен същата картинка с овулацията ту има ту не. Правих хидротубация, после инсеминация - пак нищо. Всички казваха, че няма причина да не забременея. Бях стигнала дъното.
Тогава една приятелка беше родила наскоро и каза че е била в стая с една жена, която преди е имала моя проблем и забременяла след оперативна лапароскопия. Аз вече не влагах големи надежди, но отидох при нейния лекар на консултация. След като ме прегледа каза че имам киста на левия яйчник 4-5 см. и съмнение за ендометриоза. Посъветва ме да я махна възможно по - бързо. Но нали съм се напатила и реших да отида при Д-р Владимиров за консултация  и по - точно да разбера подробности за инвитро програмата. До сега не бях ходила при него. И той ме прегледа, потвърди същото и каза че за да се включа в тази програма ще ми бъде нужно и такова изследване. Според него обаче аз си бях за оперативна лапароскопия, като също изрази съмнение за ендометриоза.
И тук едно не ми стана ясно как може толкова време да ходя по лекари, инвитро центрове и никой да не ме посъветва да направя това. Как никой не се усъмни за наличието на тази коварна болест, дори киста съм имала,  а аз си правя инсеминации  :balk_149:
Оперирах се. Резултата беше следния: доказана ендометриоза, изрязана шоколадова киста с половината ми яйчник, проходими тръби, нормален размер матка. После по здравна каса взех Золадекс  6 м. Цикъла ми се възстанови около 40 дни след последната инжекция. Отидох при доктора който ме оперира и на въпроса ми ще ме наблюдава ли той с усмивка каза "сега вече всичко зависи от вас, я се отдайте на живот". Малко скептично погледнах на този отговор тогава, но резултата не закъсня. Просто смених си работата, ходихме на почивка, излизах с приятели и се забавлявах - сякаш бях забравила. Реших да си дам 7-8 м. почивка.
И знаете, ли почуствах го преди датата на менструацията, но не както друг път, нещо като съмнение, а сигурност.  Може би с годините се бях научила да се вслушвам в тялото си, както например разбирах кога съм в овулация и кога не се е пукнал фоликула. Точно 6 месеца след последната инжекция бебето стана и то от оперирания 1/2 яйчник. След 5 г. мъки успяхме.
Вълшебство, магия, приказка - пожелавам го на всички ви мили момичета, сигурна съм че всяка ще се справи независимо от всичко. Не се предавайте и скоро ще почуствате същото.
Жалко само че карам много тежка бременност и се страхувам безкрайно, но ще се моля, както и за вас всичко да се подреди.