Имамe статията с 3-те карета и таблицата в суров вид преди да я публикуват ни я изпратиха. И не знам дали става въпрос за същата статия.
Копирам текстовете тук - но са суровите все пак.
Дете In Vitro
Над 280 000 български семейства не могат да имат деца по една или друга причина. Методите IVF и ICSI са единствения им шанс, но стойността на един опит надхвърля 5 000 лв. От тази година НЗОК ще покрива част от сумата, но само на 1000 двойки. До момента годишно у нас са провеждани между 500 и 800 цикъла, поради невъзможността хората да заплащат високата цена. Успеваемост а е около 10-20%, въпреки че голяма част от лекарите обещават далеч по-високи резултати. Благодарение на тези методи на бял свят вече са се появили над 1000 бебета.
Мариана Тодорова
Снимки: Петър Ганев
Няма нищо по-хубаво от това, когато погледнеш детето си, да видиш в него очите на любимия си мъж. Да откриеш, че то се почесва по главичката по същия смешен начин като него и се опитва да те излъже също толкова очарователно.
Новороденото винаги е било най-голямата радост и гордост в живота на двама души. За да се сдобие с него обаче, на мнозина им се налага да водят дългогодишна борба - твърде изтощителна както във финансов, така и в чисто емоционален план. При тях природата се нуждае от мъничко помощ, наречена от съвременната медицина “ин витро” (IVF - In Vitro Fertilization) и “икси” (ICSI - Intra Cytoplasm Sperm Injection) оплождане.
Проблемът с безплодието е много личен. Същевременно той е твърде тежък за разрешаване от двама души. Ако стерилитета се сравни със заболявания като диабет, астма или рак, между тях ще се открие една съществена разлика. При повечето социално значими болести хората не крият своята диагноза. Те имат асоциации, борят се за правата си, говорят открито в медиите. Или ако не друго, то поне говорят помежду си и се подкрепят. Що се отнася до безплодието, дори в Америка и в Западна Европа груповите терапии се избягват. Комуникацията между семействата с подобни проблеми става единствено чрез форумите в Интернет, където те могат да споделят болката си, оставайки скрити.
Започнах борбата за бебе
още през 1994 г., след двугодишно чакане “чудото” да се случи по естествен път – описва трудният път на “непорочното” си зачатие една от хилядите анонимни жени. По онова време тя е била едва на 27 години. В началото си помислила: “Отивам на лекар и готово”, но след близо шестгодишно ходене по-мъките, разбрала колко наивна и глупава е била.
Сагата й започва с първото отиване на преглед и лекуването на възпаление. По-късно обаче, става ясно, че проблемът не е у нея, а у съпруга й. След направената спермограма (чиито резултати се оказали катастрофални), тя започнала да се пита дали държи на този мъж. Притеснението, че никога няма да има дете я отвеждат при билкари, екстрасенси и какви ли не лекари. Изпробвала доста неща преди да направи първото изкуствено оплождане по метода “икси” (в началото на 1999 г.). Опитът се оказал неуспешен.
През есента на същата година прави втори опит – този път в друга клиника. За щастие забременява. Но за нещастие 4 месеца по-късно всичко приключва. Тя обаче, не е отчаяна, не е и разстроена, нито обезверена. Отдавна е изчерпала резерва от тези чувства и мисли. Твърде уморена е. Въпреки това не се страхува от предстоящата нова схватка с проблема. През 2000 г. прави втори опит и отново забременява. Така за нея започва голямото чакане и пазене. Сковаващият страх, да не загуби отново бебето, я съпътства до края на годината, когато се ражда синът й Виктор. Щастието на това семейство обаче, далеч надхвърля очакванията – сега жената отново е бременна, отново по метода “икси” и отново в същата клиника. Стиска палци и на краката, моли се отново всичко да е наред. Мнозина може би и завиждат искрено. Други пък не й вярват, защото вече са направили 3, 4 или 5 опита, но “чудото на непорочното зачатие” не ги е споходило.
Историите за дълго чаканите бебета много често си приличат и почти винаги ни натъжават. Всеки един може да разкаже поне по три такива случая. Анонимните лични проблеми обаче, обединени в национална статистика, са далеч по-очевидни и разтърсващи:
над 280 000 двойки у нас не могат да имат деца
или както твърдят от Асоциацията по стерилитет, всяка пета българка е засегната от това заболяване. За сравнение трябва да се посочи, че в страните от ЕС (преди разширяването от 2004 г.) проблем със зачеването имат около 3.8 млн. семейства, а в САЩ – над 6 млн. По данни на Световната здравна организация около 15-20% от двойките в света са безплодни.
На фона на тези данни през миналата година у нас са се родили около 70 000 българчета. Направени са малко над 43 000 аборта. Интересна е и етническата принадлежност на новородените. Все още в българските семейства се падат по 0.9 деца. В ромските фамилии те са 1.6, а в турските – 1.1 деца.
По официални данни поне 700 000 души в детеродна възраст – между 20 и 30 г., вече живеят зад граница. А средната възраст на жените раждащи за пръв път вече е около 30-32 години.
За съжаление прирастът на населението в България продължава да е отрицателен, а цифрите вещаят едно не много добро бъдеще за страната. По този показател продължаваме да сме на едно от първите места в Европа. Според родните демографи повишената раждаемост напоследък може видимо да се отрази на прираста едва след 5-6 години. И то в случай че смъртността не се е увеличила драстично.
В същото време хиляди българки не могат да забременеят по естествен начин. Държавата ни все още не е склонна да “дарява с живот” 500-600 здрави и особено желани деца годишно. Предложенията, НЗОК да поема част от разходите по “ин витро” и “икси” оплождането, са придружени от много парламентарни и обществени скандали. Въпреки това от тази година здравната каса поема част от лечението. По сметки на лекарите този помощ
ще спести над 3000 лв. на семейство
Плащането на лекарствата ще става по “Програма за лечението на безплодие при жените”. За да се включат в нея, семействата задължително трябва да са с платени здравни вноски. Освен това е хубаво жената да е до 40 години, тъй като тогава шансът й да забременее е най-голям. Специалисти обясняват, че за да попаднат в програмата, жените до 34-годишна възраст трябва да са правили опити за изкуствено забременяване през последната година и да са се лекували по други начини поне още толкова.
Крайна дата за включване в програмата няма. Самото кандидатстване става в районните здравни каси. Там се подават нужните документи – молба в свободен текст, епикриза, експертно становище за нуждата от изкуствено оплождане, протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК, декларация за съгласие и т.н.
Любопитен е факта, че в Израел методите на изкуствено оплождане се прилагат безплатно до постигането на резултат и до изчерпването на здравните осигуровки на бъдещите родители. В почти всички европейски държави първите три опита за изкуствено зачеване също се покриват от осигуровките, а в Америка поемат шест опита. При това и в ЕС, и в САЩ методите за оплождане са поне 3-4 пъти по-скъпи, отколкото в нашите клиники. По неофициални данни лечението на стерилитета в Унгария и Словакия струва около 2400 евро, а във Великобритания – между 3000 и 5000 евро. В момента у нас средната цена на едно “ин витро” е 4000-5000 лв. (методът “икси” е с около 500 лв. повече).
При тези цени няма как да не бъде повдигнати въпросите за публикуването на годишни отчети, разкриващи успеваемостта на методите и за контрола върху дейността на клиниките. Шансът за забременяване още при първия цикъл на лечение у нас не е по-малък от този в Западна Европа. Родните специалисти твърдят, че
в 30% от случаите се постига успех
В Словения той е 36%, в Унгария възможността е 31.9%, а във Великобритания - 28.4%. Нивата конкретно при метода “ин витро” са 30% за Словения, 25% в Унгария и 27% в Обединеното кралство. Така че никак не е чудно защо все повече западноевропейци тръгват да се лекуват в Източна Европа. Причината за това е по-ниските цени, които заплащат и по-доброто ниво на качество, което получават.
У нас все още клиниките не дават официални данни за това, колко лечебни цикли са направили през годината и колко от тях са успешни. По неофициални данни в родните центрове се извършват между 500 и 800 опита за изкуствено оплождане годишно. Благодарение на тези методи се раждат 150-200 деца.
В Прага например, има четири частни клиники за “ин витро” и две държавни. Държавните нямат уеб-страница, но четирите частни имат. Три от тях ежегодно публикуват на страниците си данните за успеваемостта, успеваемост по години, възраст на пациентките и използван метод. Четвъртата само е споменала генерално, че около 30 % от опитите завършват с бременност.
В Англия пък центровете за асиситирана репродукция трябва да имат лиценз, т.е. държавата ги контролира и следи. В САЩ на тези клиники е поставено изискването да третират като успехи само случаите на “бебе в къщи” - ако този процент спадне под 10, следва отнемане на лиценза.
Независимо от това в коя част на света се намира човек обаче, най-важното е да не губи кураж и да преследва мечтите си. Защото, когато се говори за изкуствено оплождане, надеждите винаги са големи, а шансовете – малки. Но важното е че поне ги има.
КАРЕ: СПРАВОЧНИК
(все още липсват всички данни)
Прегледът на жената и мъжа, преди започване на процедурата IVF или ICSI оплождане, се извършва в един от единадесетте центрове в страната. Във всяка клиника се провежда както диагностика и лечение, така и профилактика на безплодието в семейството. Екипите от специалисти са добре обучени и използват всички познати до момента модерни репродуктивни технологии. Стойността на един цикъл варира от 1000 до 6000 лв., в зависимост от всеки конкретен случай.
Изследванията, с изключение на спермограмата, могат да се направят във всяка лаборатория. Това става с талон за медико-диагностична дейност, написан от общопрактикуващ лекар или специалист акушер-гинеколог в договорни отношения със здравната каса. Изследвания като HIV, Wass, HbsAg и HCV се заплащат от пациента. ??? Мисля, че се поемат и те от касата ...
Здравната каса не е в договорни отношения с IVF-центровете, т.е. не е необходимо направление за посещаването им. Тя заплаща само терапията преди оплождането. Необходимите документи се обработват и предават в НЗОК от съответната клиниката, в която е извършена процедурата по IVF или ICSI.
• Медицински център “Репродуктивно здраве”
София, ЖК “Разсадника”, ул.“Христо Благоев” №25-31, тел.(02)9200901
Екипът е под ръководството на доц. Атанас Щерев
• Медицински център “Репробиомед”
София, ул.”Д-р Петър Берон” №5А, партер, тел.(02)9630804
Екипът е под ръководството на д-р Павлета Табакова
• АГ център “Димитров”
София, ул.“Константин Иречек” №17, тел.(02)9534136
Екипът е под ръководството на д-р Георги Стаменов
• Ин витро медицински център “Братя Тодорови”
София, бул.”Скобелев” №26, тел.(02)9533400
Екипът е под ръководството на д-р Иво Тодоров
• Отделение по IVF в 1-ва АГ “Св. София”
София, ул.”Михалаки Ташев” №2, тел.(02)9202031 вътр.266
Екипът е под ръководството на д-р Йорданов и д-р Вакрилов
• Център по репродуктивна медицина и оплождане ин витро
София, бул.”Цар Борис III” №54, тел.(02)9549102
Екипът е под ръководството на д-р Я. Владимиров
• Медицински център “Технобиоасист”
София, ул.”???????”, тел.(02)91722700
Екипът е под ръководството на доц. Илия Ватев
• Медицински център “Олимед”
Варна, ул.”Драган Цанков” №21, тел.(052)600027
Екипът е под ръководството на д-р Маргарита Манастирска
• Център по АРТ в СБАЛАГ – Варна
Варна, ул.” бул. Цар Освободител 150 АГ-болница Варна, тел. (052)613790
Екипът е под ръководството на проф. Иван Козовски
• СБАЛАГ “Майчин дом” – Варна
Варна, ул.” Драган Цанков 21, тел.(052) 600-027 (Това не е ли екипът на д-р Монастирска)
Екипът е под ръководството на д-р Сариев
• Медицински център “Бора”
Пловдив, ул. "Пещерско шосе" 47”, тел.(032) 436 030
Екипът е под ръководството на д-р Матеев
КАРЕ: ФИЗИОЛОГИЯ
Всеки месец в един от яйчниците на жената узрява по една яйцеклетка. Тя се развива в малко мехурче, наречено фоликул. В яйчниците растат по няколко фоликула, но нормално само най-големият от тях се пука, без значение дали е в десния или в левия яйчник. Пукването на най-големия (доминантен) фоликул се нарича овулация. Това обикновно се случва към 14-я ден от менструалния цикъл на жената.
След овулацията освободената яйцеклетка навлиза в маточната тръба. Там тя се опложда, ако жената е имала полов контакт по това време. Оплодената яйцеклетка започва да се дели и да се придвижва към маточната кухина. На 5-я ден от оплождането зародишът потъва в лигавицата на матката. Така започва бременността.
За правилното зреене на яйцеклетката в яйчниците на жената се образува хормонът естрадиол. Неговата секреция зависи от освобождаването на други два хормона, които се произвеждат в хипофизата: фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH). Рязко покачване на LH към средата на цикъла предизвиква овулацията.
След пукането на доминантния фоликул на това място се образува жълтото тяло. То в изградено от клетки, които синтезират прогестерон. Този хормон пък подготвя лигавицата на матката за евентуална бъдеща бременност. Ако обаче не настъпи оплождане на яйцеклетката, жълтото тяло прекратява функционирането си след 14 дни. Прогестеронът намалява и започва менструацията, по време на която маточната лигавица се изтласква навън от матката. След това процеса на зреене на фоликули започва отново.
КАРЕ: ПРИЧИННО СЛЕДСТВЕННА ВРЪЗКА
Въпреки че в миналото “вината” за безплодието е хвърлена единствено и само върху жените, днес се счита, че тя може да е както у нея, така и у мъжа. Не са редки случаите, когато и двамата съпрузи имат проблеми. А причини за това в съвременният ни свят не липсват.
За част от жените например, фатално се оказва желанието да са слаби и елегантни - те се подлагат на изтощителни диети и упражнения, които увреждат организма им. Лекари твърдят, че все по-често попадат на случаи, в които жената не може да забременее, защото системно е прекалявала с фитнеса и дългите кросове сутрин. Всеки спорт е полезен, когато се упражнява с мярка. Още повече, че за други проблем се оказва именно наднорменото тегло - количеството на натрупаната мазнина влияе хормоните и процеса на овулация.
При силният пол до стерилитет може да доведе всеки случай, в който се повишава температурата на тестисите, т.е. те функционират нормално само когато тяхната температура е по-ниска от телесната. Заушката, треската с висока температура, диабетът, травмите на репродуктивните органи, хирургическите операции или заболяванията на простатата и скротума са сред най-рисковите фактори при мъжете. Съществуват и редица външни причинители, като работа с пестициди, химикали, тежки метали или радиоактивни елементи.
Вредни за зачеването са и цигарите. При жените те водят до промяна в количеството на хормоните и намаляване на възможността на яйцеклетките да узряват. Никотинът е проблем и за мъжете – намалява броя и подвижността на сперматозоидите. Невъзможността за забременяване може да се дължи на прием на лекарства, голям страс или на наследствени заболявания. Безразборният секс, водещ до полово предавани болести или аборти, както и прекаляването с алкохол и наркотици, също са сред рисковите фактори. Напълно погрешно е обаче схващането, че само “морално пропадналите” хора са обречени да нямат деца. Понякога съдбата е твърде жестока и несправедлива дори към пуританите.
ГРАФИКА:
Година 1980 1990 2000 2001 2002 2003 2004
Раждания 129176 105821 74234 68680 66499 67359 69886*
Аборти 156056 144644 61378 51165 50824 48035 43207*
Източник: Министерството на здравеопазването
* по предварителни данни
