- за Баракудката и вси4ки вие, които сте тук.

Момичета, звъннаха ми в последния момент от предаването на Милен Цветков. Искат да правят тема днес - "Кариера или деца".
Предаването е от 17,30, но до 15 най-късно трябва да кажем иска ли някой от нас да участва. Знам, че е в последния момент и е несериозно да очаквам някой да има възможност, но ако имате желание - кажете, ще организирам нещата.

 Ех Ултра, колко неща имам да казвам, но освен да полетя, за мое най-огромно съжаление, няма да мога да у4аствам !
 Моми4ета, 4ийто 4овешки права са били нарушени, и сте били поставени пред дилемата, дано да имате възможност да свидетелствате.
 Ако имате нужда от база за сравнение със ситуацията в ЕС или иуриди4ески аргументи ще остана на линия днес. Пишете ми на ли4ни, ако е необходимо, ще ви се обадя за да стане по-бързо.

Малко късно се включвам, но ще се присъединя към едно мнение на Ганка (ей много и се радвам на Гането - много хубави неща пише ). След 2 години бебеправене нямам желание нито за работа, нито за кариера. Отивам насила на работа и по цял ден търся информация за нашите проблеми. Съжалявам за годините, загубени в учене, създаване на кариера и други такива. Сега бебето на на преден план. Не чувствам удовлетворение от нищо, което съм постигнала. Дано скоро дойде бебчо и се почувствам завършена жена.

Съжалявам за годините, загубени в учене, създаване на кариера и други такива. Сега бебето на на преден план. Не чувствам удовлетворение от нищо, което съм постигнала. Дано скоро дойде бебчо и се почувствам завършена жена.

:hug2:Така е Бебчо,но ако не е работата,съвсем ще изперкаме!Едва ли има някоя от нас да се чувства удовлетворена от постигнатото до сега, щом няма бебче! :heartbeat:Всеки намира различен начин да се справи с депресията...А,до колко успяваме е друг въпрос...Така че,горе главата!

Преди години като се събрах с моя мъж бях студентка в 3 курс ТУ. Майка ми е раждала на 20 и 28 г. и не пропускаше всеки удобен момент да ми повтаря как трябва да завърша, да се установя някъде и да се докажа. Тя ме е родила и после с триста зора е завършила висшето си образование. Минаха години. Послушах я, нали ми е майка (не я съдя). Решихме да си имаме бебе - да ама не.  Не се знае ако веднага сме опитали дали щеше да се получи, но шансовете със сигурност са ми били по - големи.
Сега като се обърна назад не съжалявам, нямаше да съм толкова добра майка каквато ще съм сега. Болката беше огромна, но си струваше.
Не мога да разчитам на никой за отглеждането на бебчето, но дори и да ме изхвърлят от работа честно да си призная не ми пука. Бебока е най-голямата ми мечта. Работа бол, а след като имам нужния ценз и стаж вече има много мъдри работодатели, които да го оценят.
Представям си другия вариант - на 45 г. прекрасна работа, много добро финансово положение и самота самота самота. Това е моя кошмар.

Малко късно се включвам, но ще се присъединя към едно мнение на Ганка (ей много и се радвам на Гането - много хубави неща пише ). След 2 години бебеправене нямам желание нито за работа, нито за кариера. Отивам насила на работа и по цял ден търся информация за нашите проблеми. Съжалявам за годините, загубени в учене, създаване на кариера и други такива. Сега бебето на на преден план. Не чувствам удовлетворение от нищо, което съм постигнала. Дано скоро дойде бебчо и се почувствам завършена жена.

Ех, Бебе Казвала съм ти - ще стане. Рано или късно ще стане. Няма да ни подмине. Не знам дали четеш Куелю, но той казва така - Ако искаме нещо много силно, цялата Вселена ни съдейства. Е, сигурна съм че един ден ще имаме всичко - и бебета, и хубава кариера, и любов, и щастлив живот. Просто няма начин да няма начин Само трябва да запазим силите и борбения си дух!

Здравейте и от мен
Аз в момента получавам много по-добро предложение за работа и възможност за кариера. Цял живот съм се борила, от 18-годишна работя, учила съм и съм работила, сама съм се изградила като личност, специалист, инвестирала съм в себе си, курсове, образование и пак и пак. Спомням си, как само до преди година мечтаех да работя там където ми предлагат сега, не смеех даже да мисля, че мога да работя там. Не съм кандидатствала- те ми се обадиха. Но..., от 2 месеца правя опити за дете. С ендометриоза бях, на 34 години съм, имам жилище, имам прекрасен приятел, имам добра работа (засега) и искам дете.
Какво е това чувство което те кара да обърнеш приоритетите си, мисленето си, стремежите си? И как едно такова чувство може да е толкова силно, че да загърбиш години усилена работа и труд, борба за оцеляване...? Е, случи се и с мен.
Много хубава тема, благодаря ви, помогна ми...

Баракудка, сигурно си правя, че ако не беше работата съвсем щяхме да изперкаме
Гане Не съм чела нищо от Коелю (а отдавна се каня, ама все чета за туй пусто забременяване  ) Ще взема да прочета най-накрая нещичко от него, преди да съм забременяла и да започна да чета за бременност, раждане и бебешки работи  Цунки

Бебе, аз преди време, малко след деня на снимката, в който ми бяха казали, че имам двурога матка и ще е ужасно трудно да забременея, след като ми се бяха струпали една камара проблеми и гадости и си мислех, че света ми свършва ... прочетох една негова книга, която ми помогна ужасно много. Казва се "Вероника решава да умре". Впечатли ме ужасно много, може би защото бях стигнала вече до дъното, защото и аз мислех за глупости и вече не виждах пътя... В книгите му има толкова много неща, близки до душите ни, че волно или неволно ни помагат.
Колкото до работата - в интерес на истината и тя не ми помагаше толкова. Просто исках да се прибера, да се затворя и... да умра...

Просто исках да се прибера, да се затворя и... да умра...

:heartbeat:Гане,ако знаеш колко си права за съжаление...Колко пъти съм си го мислила само...Ама драпам,не се отказвам...Друг изход няма...