Вчера с моя приятелка доста си поговорихме за нейния живот и опитите и за бебе (тя е доста по голяма от мен, а мисля и от всички Вас).
На 18 - 19 гидуни, отива на операция от апандесит и и открива киста на яйчника (колкото портокал)
. Отстраняват засегнатият яйчник. След много бройни прегледи и изследвания се устаноявава, че и ддругият и яйчник е кистозен. Предлагат да и го "изчистят", при коеото тя отказва.
Като ученичка е правила доста аборти (по желание) и след като се омъжва, започват плановете и за бебе. След нялколко неуспешни месеци опит, забременява. Идва кошмарът. В 6 месец прави аборт (не коментирахме причините, не ми беше удобно да питам). Тук надълго и нашироко ми разказа за чувствата си по онова време.
С един яйчник и то кистозен, тя забременява и втори път. Бременността е много тежка - на легло. За нейно щастие износва детето и го ражда.
С тази история искам да вдъхна кураж на всички, които са се отчаяли и мислят, че при тях вече всичко е изгубно. Момичета горе главата, рано или късно всички ще посетим "Дългоочаквана бременност" с една от най-страхотните новини на света. Пожелавам го на всички от сърце (и на себе си де
)
