Дали и при вас се е получило така?
Или просто си зависи от двойката?
С течение на годините неудовлетвореното ми майчинско чувство се прехвърли към моя съпруг. Тупкам го по дупето, щипя му бузките, говоря му като на бебе гушкам го......и ....той също се държи като бебе щото явно му харесва! Нищо че е 9 години по-голям.
Нищо лошо в това по принцип, но започвайки да го възприемам като бебе все по-трудно ми е /надявам се вече да не е невъзможно/ да го възприемам като мъжа от който ми се подкосявах краката!!!
Живеем си все повече като мама и бебе и ако се замисля как да оправя положението става още по-зле!

Ot Skopie predava Fussii:

Sorry za latinicata, ama ne mojah da se sdarja....
I nie taka poniakoga si igraem - samo che az sum neposlushnoto dete i poluchavam repliki kato:
"Znash kato te napleskam" ili "Shte si sedish v staiata samichka i na tumno, za da se strahuvash"

Niama losho be Graci.... milo e

Cun Mun
Vrashtam se utre

  И при нас е така. Толкова съм го разглезила моя, че само дето не го меткам на рамо да го потупам по гръбчето като се нахрани (просто е доста едричък...).  Абе не е много нормално, ама...

Веднъж казах на мъжа ми, че имам толкова много любов в себе си, че просто трябва да я дам на едно малко същество. И знаете ли какво ми каза той? Докато бебето още не се е появило, да я прехвърля към него  Явно на мъжете им харесва да бъдат глезени, затова и е доказано, че след появата на бебето някои почват да ревнуват 

 :sunshine:И ние сме така!Много е забавно,даже понякога си говорим и по бебешки!

Няма нищо лошо  стига това да не дразни единия от двамата. Има мъже например ,на които не им е приятно да се държат с тях ,като с бебета.
Пренасочването на любовта ? Мисля че е абсолютно нормално,стига да не пречи на отношенията мъж-жена все пак.  Любовта към любимия мъж все пак е различна от тази към бебетата. 
Аз например мойта съм я пренасочила към котарака ми  Той няма право на мнение  :)Нали все някой трябва да тормозя 

Честно казано, понякога имам чуството, че мъжа ми е другото ми дете освен сина ми. Даже не знам кой е по-дете от двамата на моменти. 

В други ситуации пък мъжа ми обича да ме глези , все едно съм непослушното дете, даже ме е кръстил 'ломашкин', т.к. все нещо или чупя или разливам, или аз се наранявам. 
Според мен това внася очарование в отношенията, иначе би било скучно.

Най-интересно беше, когато бях забременяла това лято и казахме на сина ни за предстоящото тогава събитие - той се плясна по челото и каза " Как може да сте толкова безотговорни? Вие на тази възраст не знаете ли как да се пазите ?"   
Тогава и двамата се почуствахме като деца, които са нагазили лука...

Мило е ...

И при нас е така даже вече му казвам на галено"бебче" никога преди не съм му казвала така това според мен е нормано подсъзнателно търсим да дадем на някой любовта която бихме дали на бебчо.И нашата не е лесна

забелязвам напоследък подобно поведение от моя страна.  и определено това не е положително за сексуалният ни живот  имам нужда да си упражнявам майчинският инстинкт върху някого. и затова се замислям да си вземем куче или котка. но после пък ще се притеснявам, че има животно в къщи като   забременея. и затова се въздържам. засега гледам да го подтискам този инстинкт, или по-точно външната му проява. мисля, че въобще не би се отразило добре на отношението ми към мъжа ми, а и към връзката ни , съответно 

Херелина - специално за домашния любимец питах док, защото аз съм израстнала със животинка и много искам да си имам... Та док каза, че за куче няма никакъв проблем, стига да е добре гледано, обезпаразитено и ваксинирано ...

Много ме зарадва този човек, така да знаеш 

Харелина, аз направих точно така - прехвърлих цялата си любов върху котката ни, в следствие на което тя започна да ме отбягва, абе направо си изчезва като ме подуши - ама и аз прекалих - то не беше целувки, гушкания, люляне
Е, оттогава мъжо отнася негативите - при това много спокойно, че даже  и се кефи май. Говорим си на бебешки, ей пък това не съм предполагала за сериозен мъж като моя Луда работа 

Момичета,и при мен се получи нещо подобно, мисля че прекалено много любов прехвърлих към него даже май прекалявам понякога защото все ми повтаря,че ще ми отиде цялата обич сега и че няма да имам за "после" а за бебешкия мисля че е сладко и мило.Изобщо не му мисли толкова бъдете си такива каквито сте!!!

и при нас нещата стоят така.........имам нужда да се грижа за някого и както казвате и вие-преливам от любов и гледам мъжа си като писано яйце-на него никак не му е лошо,даже когато го мъмря като малко дете.понякога се шегува че не иска бебе защото нямало да получава внимание както сега.е,всичко си има цена