Щастливки сте вие, които не сте се сблъсквали с шефове-темерути!

Една от причините поради които не се заехме по-рано с диагностицирането и лечението на проблема ни е, че бившия ми шеф ни държеше като в казарма - отсъствия и закъснения бяха забранени. Представете си, не позволи на един колега да почерпи за раждането на дъщеричката си! Не можех и да си помисля да поискам да изляза за 1-2 часа, или пък да си тръгна по-рано. Веднъж ме болеше зъб и отидох на зъболекар през работно време, а накрая на годината той ми взе 1 ден от отпуската за това!!!

На новата ми работа е малко по-различно, дано да не е така само в началото!

Желая на всички ви успех, по-малко нерви в работата и по-хубави новини 

Didi,не си сама!Когато постъпих на работа шефа уж на шега ми каза да го уведомя,когато забременея.Настъпи момента тази година в април-уведомих го,както и че няма да стоя и ден,тъй като като лекар в Спешен център е доста рисковано да работя.Разчитах на това,че имах (и все още имам) неизползвана отпуска в размер на 88 работни дни,тъкмо ми стигаха до термин.Той не му стана приятно,тъй като при това положение той трябва да влезне в график.Така направи,че с пасивно и активно поведение ме принуди да вземам фалшиви болнични за проблемна бременност.Целия екип на центъра бе зад мен и колегите бяха готови те да се жертват,но в крайна сметка той решаваше.За да има прекъсване между болничните през август трябваше да имам 5 дежурства,от ТРЗ ми разрешиха те да са фиктивни.Глупака почна да ми звъни да съм ходела на работа-с големия корем да лекувам пияници и да преглеждам арестанти.Загубих бебчо на 14.11.2006г-мъртвораждане...без да съм имала проблемна бременност-ей така ...Той низшата му твар вместо да се заинтересува как съм,се притеснявал дали ще ми признаят болничния за раждане...Толкова го мразя,заради това,че ме принуди да вземам болнични,без да имам проблеми.Ще се консултирам с юрист,как да си получа отпуска,та поне да се възстановя емоционално и да подновя изследванията,за да се наричам и аз майка а на шефа-майната му...

 :heartbeat:Мила,Спиди!Толкова много -съжалявам и толкова ми е болно,как е възможно,човек,практикуващ хуманна професия да се държи така в твоето положение.Съчувствам ти и не мога да ти опиша колко ми е мъчно  за непрежалимата ти загуба!Горе главата,Спидинка!Господ като взема с едната ръка,с другата дава...Имай сили,ще мине...Напук на всичко,бори се!

здравейте момичета,
скоро бях изправена пред следната ситуация.предложиха ми повишение.работата беше супер,крачка напред в кариерата!
съответно предполагаше много по-голяма всеотдайност и отговорност.
не бях готова и отказах.за мен да стана майка е приоритет номер едно.моя колежка има същите проблеми като моите и поне има някой,който ме разбира на работата.
искам някой ден сама да съм си шефка и да не завися от никой.
за сега се справям с фалшиви болнични.нямам много желание за работа,но уви налага се.
успех на всички!

az имам същия проблем...
шефа не ме разбира, вси4ки ме гледат на кръв като изляза от работа
те не ме разбират, мислят си че отивам да си купониясвам, или нещо такова... дори и шефа сигурно си мисли това (аз на никой не съм казала)...
оба4е е изморително
но все пак си мисля че е по-добре, от колкото ако знеха....
всичко зависи от със какви хора си....
аз съм страшно изморена вече да бъда с хора които не ме разбират,,,,,,
пък на шефа майната му в крайна сметка
аз за едно повишение ако се трчшках толкова 6тях да сана билл гатес
(.. ма аз си имам други проблеми..)
защо ???????????

При нас за сега никой не знае. Усещам, че се подпитват, та как от сватбата минаха  две години. Ето, шефката ожени се жената, същия месец бебе - готово. Онзи ден нещо си говорихме и споменах, че ми е студено в офиса  и тя си сложила ръцете на големия корем и ми вика - ами студено ти, щото нямаш такова бебе да те топли! Вяврате ми сигурно, че ми идваше да я убия.
Що за злоба и простотия има в една жена и не само? Трудно ми беше да се усмихна след това, но го направих. Сега обмислям как да процедирам с отсъствията около ин витрото. Но това по-конкретно догодина явно ще стане ясно. Шефът ни е клюкарка, шефката злоба  На печалившите честито ново препятствие
Но знам, че въпреки тях ще оцелея и ще си имаме бебе някой ден!

 Светлето, Спиди, Клио, Жулито, Аз, дерзайте моми4ета !
 Сигурна съм, 4е вашите деца поне, ще живеят в България, като в нормална държава - социална и правова.
  Баракудка, колко хубаво си го казала - Господ с една ръка взема, с другата дава; забелязала съм, 4е наистина е така.

Аз се старая да избягвам разговори на тази тема, на никой от службата не съм казала какъв ми е проблема - както някой по-горе беше написал, гледам да се оправям сама /къде с отпуски, къде с болнични както дойде/. На прегледи ходя винаги в извън работно време. За инсеминациите излизах за по два три часа без много много да се обяснявам /измислях нещо  /, за иксито отсъствах само в деня на пункцията - един единствен ден. Сутрин минавах през клиниката за сутрешните инжекции, отивах на работа, след работа пак в клиниката и така. Много съм благодарна на моята лекарка, че  се съобразяваше максимално с мен.
Едно съм разбрала /за моето работно място важи отвсякъде/ - споделените слабости и проблеми в един момент се обръщат срещу тебе, затова нищо не споделям, не само за проблема, но и изобщо за личния си живот. Може и да обсъждат зад гърба ми /минаха три години откак се омъжих/, но досега никой дума не е посмял да обели пред мен