Дааа, бебе, така като чета темата ти и толкова ясно изплува спомена в мен, как решихме, че сме готови да си имаме дете. А как бяхме сигурно, че щом сме решили, значи ще се случи веднага.... Да, ама не! А времето така се изтъркули. Вече 6 години в ходене по доктори, борба, сълзи...и пак, и пак, и пак...
Много силно се надявам, понякога даже си вярвам, че всичко е наред, щом сме заедно с мъжа ми и щом се подкрепяме за всичко. Щом това ни направи по-силни, накара ни да осъзнаем, какво е да сте семейство и да се борите заедно. Вярвам, понякога...., че може би ето сега е момента, в който щастието да имаме дете ще ни сполети.
Вярвам...... Вярвайте и вие, защото без вяра и надежда сме за никъде!
Прегръщам ви момичета, с вас съм!