Всичко започна преди две години когато на мъжът ми откриха азооспермия,в началото това много ни сплоти,разбрах че много държа на него и не бих го напуснала,направих няколко донорски инсеминации но без успех.
Тази година започнахме да събираме пари за инвитро,но с нашите доходи се оказа доста трудно вече няколко месеца той работи без почивка до късно вечер.
Почти не се виждаме,не си говорим,чуствам го като чужд човек вече,все повече забравям защо започна всичко това.
Питам се нали се обичахме,нали в името на тази любов искахме дете,защо става всичко това-та аз този мъж вече почти не го познавам и не знам дали го искам такъв.
Говоря постоянно,че разбирам ситуацията но не трябва да допускаме това отчуждаване,поне малко да правим нещо един за друг ,но той се затваря все повече и все ми казва че съм егоистка и не го разбирам.
Не знам аз ли греша,помогнете ми,кажете ми вие какво бихте направили в такава ситуация?

Запитай се дали всичко това си струва?
Аз понякога си задавам този въпрос.
А къде остана любовта?
Да захвърля тези 17 години, които сме прекарали заедно.
Заради едно дете, което не познавам(пък било то и моето) - да се
разделя с човека, когото обичам.
А дали го обичам?

Но в крайна сметка си казвам, че целта оправдава средствата и решавам
да продължа напред докато не успея да осъществя мечтата си.

Gabi77, мила, на чужд гръб и 100 тояги са малко, в тоя смисъл аз не се наемам да ти давам съвети, по - скоро бих задала някои въпроси върху изказванията ти, които ми правят впечатление. 
     Казваш "говоря постоянно,че разбирам", от друга страна "почти не се виждаме,не си говорим". Кой говори обикновено?  Какви са причините той да смята, че си егоистка и не го разбираш? Какво би желала да се промени? А той?
     

права си Точице малко странно се получи като изказване ,почивните дни понякога прекарваме заедно и тогава се опитвам да му обясня че се чувствам изоставена и сама.
Но той все ми каза че работи толкова много заради нас в името на семейството и аз трябва да пренебрегна моите егоистични нужди да бъдем заедно.
А аз искам само да бъде малко по мил,да обръща внимание и на моите чувства,само вие знаете какво изпитва една жена която толкова силно иска да има дете а не може...
Преживях диагнозата му много тежко,а на него не му пука особено дори каза че не държал особено да има деца това не му било цел в живота.
Не знам какво да правя много съм объркана,дали да изчакам няколко месеца докато съберем парите,но какво ми гарантира че брака ми няма да е съсипан дотогава и вместо за инвитро парите ще отидат за развод....

За да сбъднеш мечтата си да имаш дете, е необходимо първо да имаш човек до себе си, който иска същото. Всичко останало е въпрос на желание, време и сили.
Късмет.

Неп, Габи, не се е получило странно, не се притеснявай.
От това, което чета - да му обясниш колко изоставена се чувстваш, съдържа в себе си голяма доза обвинение, приемаш  ли това? Как реагира той след това изказване? Резонно е да се отдръпва и затваря, така ли е?
После - формулирай, моля, точно, какво значи "по - мил", защото за мен това е много абстрактно, а за него си представям... Всеки влага различен смисъл в това понятие.
Как ще разбираш, че той обръща внимание на чувствата ти?
И последно - при много мъже, както и при моя, след лошата спермограма и периода на сплотяването, дойде и студенината от него, дали под формата на отричане на проблема, или на рационализиране - това са си нормални реакции, самочувствието им е на дъното, опитват се да го преодоляват, както могат. Той споделя ли с някой? А как релаксира? А ти?

Да захвърля тези 17 години, които сме прекарали заедно.
Заради едно дете, което не познавам(пък било то и моето) - да се
разделя с човека, когото обичам.

По-важно е какво имаме в момента. Любовта ви съществува, а не бебето.
И незнам как е при другите мъже, които са леки или по-тежки отклонения в спермограмата, но мъжете с азооспермия се чувстват виновни, че не могат да дадат тази частица от себе си, която може да създаде живот, чувстват се виновни, че не могат да ощастливат любимата си жена, защото тя иска да носи точно техните гени под сърцето си. И от целият си опит мога да те посъветвам, ти да се стегнеш и да покажеш на мъжа си, че си готова да продължиш борбата, че си заредена с оптимизъм, а не го товариш допълнително с това, че искаш внимание и разбиране, мисля, че ще ти бъде безкрайно благодарен!
Успех!

Аз, като една бореща се с проблема мъжки фактор, мога да кажа че мъжете са много, много чувствителни на тази тема, и даже много раними, това е толкова деликатна тема за тях, че го преживяват много лично. Дори по-силно от жените. Получават дори комплекси за мъжка малоценност и често се затварят в себе си и мълчат. Жените споделят и някак си им олеква, поплакват си и пак им олеква. Докато при мъжете това липсва.

Ако им показваме колко ги обичаме и държим на тях и не натрапваме проблема, те се отпускат. Те трябва да се чувстват сигурни и обичани. Тогава имат и желание за борба със стерилитета и желание за да споделят и на всяка цена да има бебе. Но съм сигурна че дълбоко в тях, тази тяхна болка, остава завинаги.

Габи, мила - много е трудно знам. Ние също имаме мъжки проблем, но слава Богу, сме на етап сплотяване. Силно се моля, нещата да се получат скоро и да не се отчуждим заради проблемното забременяване... Не спирам да му повтарям, че за мен най-важното е да сме заедно, че го обичам безкрайно много, че дори детето ни няма сигурно да обичам повече от него, защото ще е само на половина негово! Мъжете са много чувствителни, когато става въпрос за мъжкото им достойнство, а това че имат проблем и не могат да ни забременят е силен удар по самочувствието им. Повтаряй му, че го обичаш заради него самия! Че за теб е по-важен от всичко друго!
Сигурна съм, че той страда и за това се е отдръпнал. Мъжете често се затварят - не са като нас все да говорят и да споделят. И сигурно казва, че не иска дете от страх, че не може да го създаде, от болка... Друг е начинът им на мислене Сега той наистина се мъчи да събере парите за инвитро и така се чувства полезен - знае, че по този начин се доближава до детето ви. Поне така мисля аз   Не съм психолог все пак, но при нас е подобна ситуацията. Решихме да се местим в София, за да изкарва мъжът ми повече пари и да можем да си позволим инвитро, ако се наложи. А и до лекарите да сме по-близо. Не е лесно да се бориш за дете - толкова емоционално и финансово изтощаващо е Само, които е минал през това може да ни разбере.
Пожелавам ви да се обичате силно, да се справите с тази криза и скоро да гушенете своето бебче

Истината е че досега винаги е бил до мен,най-загриженият и разбиращ мъж,но тези няколко месеца изведнъж стана много различен,на всяко мое желание за промяна на нещо в нашите отношения казва че го занимавам с глупости и да го оставя на мира.
И че някой ден като спестим парите всичко ще бъде като преди,но просто не вярвам че някой който си е позволил да бъде груб и незачиташ чуствата ми може да си бъде пак стария мъж.
Просто не го разбирам и не мисля, че изживява диагнозата си -многократно е казвал че това не го вълнува.

Вълнува го, но не иска да го показва! Не знам аз как бих постъпила, мила. Може би бих му дала, а и на себе си, почивка от всякакви планове за бебе. По едно време ревях всеки път като ми дойдеше. Мъжът ми ме успокояваше винаги, докато един ден се разплака и той и ми каза "Най-много ме боли, като те видя, че плачеш и знам, че нищо не мога да направя!" Толкова ми се сви сърцето  От тогава не плача пред него. Планираме всяка следваща стъпка, но говоря с оптимизъм и се опитвам да не реагирам емоционално. Колкото и да ме боли, пред него съм силна - ние слабите жени, трябва да сме по-силната половинка в случая!
Ами ако съберете пари за инвитро и то е неуспешно? Няма гаранция за успех Ние сме говорили за това, че най-важното е да сме здрави и да се обичаме. Не мислим да се подлагаме до безкрай на изследвания и процедури. Ако не успеем да си заченем детенце, ще подадем документи за осиновяване - пак ще си е наше и ще го обичаме. Говори с него, но без да му натякваш, че не е достатъчно внимателен - ти си го познаваш и ти ще намериш най-добрия подход. Показвай му, че го обичаш. Ако трябва наистина си починете от бебешките планове, отидете на почивка или пък на село при роднини. Просто се откъснете от обстановката и си припомнете какво е било преди да започнете да бебеправите и преди да разберете диагнозата.
Надявам се, да не съм казала нещо, което да изтълкуваш като вмешателство. Споделям ти моя опит и искрено ти желая да се обичате силно и да съхраните връзката между вас. За съжаление, никой не е застрахован от такива кризи и мен също ме е страх, че може да стигнем до това За това се моля скоро да забременея и да направя мъжа си най-щастливия татко

    Започвам отзад напред - това, че манифестира, че диагнозата не го вълнува, е реакция на отхвърляне, отричане. Факт е, че се блъска, явно и през уикендите, за да съберете пари, което значи, че е въвлечен емоционално и то много.
    Виж каква метаморфоза изживяха думите ти - от "говоря постоянно,че разбирам ситуацията", до "просто не го разбирам". За това те питах - кой говори напоследък повече при вас и как релаксирате. Винаги  има значение как облича човек мислите си, не случайно наблегнах и на това, че изоставянето съдържа обвинение, но няма информация как ти би искала той да се държи към теб. От опит мога да кажа, че е по - работещо да кажеш "чувствам се самотна", отколкото "ти ме пренебрегваш". И после - в каква насока да е промяната - липсва ми гушкането, например, или - липсват ми разговорите с теб.
    И последно - да е груб е едно; да не зачита чувствата ти, е второ; да не отчете моментните ти потребности, е трето.
    Разбираш ли накъде бия?
Дано не е прозвучало като съвет или поучение, или пък, не дай Боже, чукане на канче и моля да ме извините за дългия постинг!

Благодаря ви,помогнахте ми да погледна нещата от друга гледна точка,определено имах нужда от това.
В София нямам близки и приятели с който да споделям,никой не се вълнува от това което преживявам и мъжа като ми каже не ме занимавай с глупости става съвсем зле.
Уж се опитвам да направя нещо хубаво за брака ни,да не допускам проблема и ежедневието да съсипят хубавите неща между нас,а се оказвам достадно егоистично мрънкало,почвам да си мисля че може и да прав.

Съгласна съм с момичетата. И аз мисля, че като отрича желанието си за дете, всъщност иска да защити мъжкото си его.
Може би, ако като Бебето подхвърлиш, че ако с ин витро не стане, си готова на осиновяване... (ако си готова), тогава ще разбере, че не го обвиняваш за проблема. И може да се върне към старото си Аз.  Дано се разбира, какво имам предвид.

Габи, според мен е по-важно как се чувстваш ти във връзката си ,защото бебето няма да реши всичките ви проблеми,когато /дай боже/ се появи. Най-важното е да говорите и да усещате ,че между вас има нещо ,което ви свързва въпреки всичко. Ужасно трудно е ,всички знаем ... Моят съвет е да му дадеш достатъчно време и ако продължиш да се чувстваш зле и ако мислиш,че той не обръща внимание на чувствата ти ,значи е дошло време за промяна ,може би..
Незнам ,никой не може да ти каже какво да направиш ,не познавам теб и половинката ти ,но от опит знам ,че човек може да пропусне много шансове и  хубави неща в живота само от страх да не остане сам. Аз съм на мненние ,че когато една връзка се превърне в бреме ,тя трябва да се прекрати. Има си разбира се лоши и трудни периоди, но когато те започнат да стават основното ,просто няма смисъл. Пак казвам ,ти си знаеш ..
Желая ти нещата да се оправят и да се разберете ,за да продължите заедно напред.  УСПЕХ !!!

Габи, подкрепям това, което са казали момичетата. И още нещо: не си самотна, нито сама! Знаеш ли колко хора биха искали да имат до себе си човек, който ги обича?! Истински самотни хора има страшно много, за съжаление. Гледай да си намериш някакво занимание за ума - почасова работа, някой немного скъп курс. Ще ти помогне да си "избиеш" временно мислите за бебе. Според мен ти просто скучаеш?!  Има ли нещо вярно? Не е нужно постоянно да мислиш за бебето и да се подтискате взаимно с мъжа ти на тази тема. Радвайте се на младостта си, на любовта си. Защото, за съжаление, това са преходни неща. Гледай да уловиш и да задържиш мига, че сте все още само вие двамата, заедно. Мисли по-романтично и намери начини да не утежняваш психически мъжа си и с това колко си самотна. Е, той какво да направи?! Ако спре да ходи на работа, за да не си самотна, тогава ще търпи критика по друга линия. Опитай се да не си недоволна от това, което имаш в момента. Не си мисли, че ако не мислиш по цял ден как си нямате бебе още, то ще се появи по-бързо от това. Това няма да те направи нито по-лоша, нито по-безсъвестна. Щото иначе ще се побъркаш. И показвай на мъжа си по-често, че го обичаш! А появата на бебето - е просто въпрос на време! Успех!

Още веднъж ви благодаря,вчера размислила над вашите съвети разбрах че не съм права да изисквам толкова много,самотата и отчаяното желание за бебе са си лично мои проблеми и аз трябва да намеря изход и варианти да се почувствам по добре.
Може би бездейстивето-почти година ще стане без да сме правили никакви процедури ми дойде в повече и търпението не ми е най-силната страна.
Страхотни сте,знам че тук винаги ще намеря място където да бъда разбрана!

Габи, ти пишеш, че много тежко си изживяла диагнозата му, а на него сякаш не му пукало. Ако е така, това ще е първият мъж на света, на който не му пука от такава новина. Точно тази тема е чувствителна и несъмнено го е засегнала по някакъв начин. Не го познавам, но действията му са като на рационален човек, който се съобразява с фактите и прави най-доброто, което може - опитва се всячески да осигури парите, които биха могли да ви помогнат да стигнете до мечтата си. И не оплаква горката си съдба междувременно. Има много други мъже, които не биха се изследвали или не биха приели бруталните факти. Желая ви много, много късмет, а също и си мисля, че като стигнете до инвитрото, ще е добре да му покажеш, че държиш на него самия (ако е така), бе з значение какъв ще е резултатът. Иначе може да провокираш и чувство за вина и още повече затваряне в черупката. С теб сме!