Гане, сетих се още нещо, което помага да преодолееш пика на подобна емоционална криза  - рев на близка приятелка по телефона (срам, не срам ). Писането тук също е отдушник, ама не е същото. Моята кума има детенце под 2г, така че е с пресен опит. Като ме тресеше следродилната депресия, а трябваше да се оправям съвсем сама, без баба, с тати на работа, а аз без никакъв опит, тя ми звънеше от Германия по 2 пъти в седмицата и аз докато подсмърчах, тя нареждаше няколко умни и практични съвета. Буквално ме измъкна от блатото тогава, много помага. Дано имаш такъв приятел.

Гане, аз за съжаление не мога да пиша от личен опит, но мисля, че наистина приятелско отзивчиво рамо в такъв момент би ти помогнало малко да освободиш парата :?Сигурно имаш приятелки, на които да се обадиш за разтуха?? :?И на мен можеш да пишеш или се обадиш/ама е безумноскъпо удоволствие да звъниш до Бг /- бих се радвала Даже бих те отменила с огромно удоволствие/ама пак пустото разстояние е проблем/ - и аз бих искала да гушкам и се радвам на бебе, дори да е мрънкало От моите впечатления като страничен наблюдател наистина виждам, че е трудно гледането на дете и на моменти умопобъркващо
Изпращам ти 

Ей, Гане, от Брюксел до тебе колко км са? Ако мога да дойда поне на едно кафе да излезем да се разсееш
Съвет не мога да дам - надявам се скоро ти да ми даваш на мен Пожелавам ти да имаш силички да издържиш този натоварващ момент и мъникът скоро да си създаде нормален дневен режим.

Благодаря ви момичета, от сърце. Приятелки тук имам, мога да се обадя и да им помрънкам Но най-ми е хубаво на мама да си мрънкам, тя ми вдига настроението. За съжаление от едно известно време няма нет и ми е по-трудна комуникацията с нея, но се надявам скоро да се оправи проблема. Явно ме налегна носталгията по дома, проблемите в БГ и самотата тук, та това всичко ми дойде в повече. А и колко е хубаво да можеш да направиш първи рожден ден, прощъпулник, питка за зъбче и още хиляди неща заедно с мама. Много ми беше мъчно, че цялата си бременност изкарах далеч от нея, а сега и малкия расте далеч от тях. Предполагам всичко това ми дойде в повече.
Гале, благодаря ти от сърце! Пък разговорите с България не са чак толкова безумно скъпи. Цената на 1 минута е даже понякога по-евтина от градски разговор.
Бебе, не знам мила, ама може да се провери. Мисля че е близичко. Ще се радвам да се видим. Ако ти се пътува. Милото сега е в командировка в края на месеца, та ще сме сами 4 дена. Винаги си добре дошла

Благодаря ви момичета, от сърце. Приятелки тук имам, мога да се обадя и да им помрънкам Но най-ми е хубаво на мама да си мрънкам, тя ми вдига настроението. За съжаление от едно известно време няма нет и ми е по-трудна комуникацията с нея, но се надявам скоро да се оправи проблема. Явно ме налегна носталгията по дома, проблемите в БГ и самотата тук, та това всичко ми дойде в повече. А и колко е хубаво да можеш да направиш първи рожден ден, прощъпулник, питка за зъбче и още хиляди неща заедно с мама. Много ми беше мъчно, че цялата си бременност изкарах далеч от нея, а сега и малкия расте далеч от тях. Предполагам всичко това ми дойде в повече.
Гале, благодаря ти от сърце! Пък разговорите с България не са чак толкова безумно скъпи. Цената на 1 минута е даже понякога по-евтина от градски разговор.
Бебе, не знам мила, ама може да се провери. Мисля че е близичко. Ще се радвам да се видим. Ако ти се пътува. Милото сега е в командировка в края на месеца, та ще сме сами 4 дена. Винаги си добре дошла

Гане, дано намериш вярното за теб решение, което ще ти помогне като успокояваща терапия Аз съм уж само на 500км от майка ми и от приятели и близки, а ми се струват безкрайни като ми натежи - така, че разбирам идеално как напрежението се трупа в теб неусетно и ескалира!
Радвай му се, гушкай го докато ти дава, че днешните порастват бързо - момченцата още повече ...Не знам дали има по-голямо щастие- поне аз така го усещам....Друг е въпроса, че мога да гушкам само чуждите деца за сега....А виждам как моят мъж се разтапя като прегърне бебето на сестра си - и ми става тежко, че не е негово
Так, че и едното, и другото е трудно- не е въпроса само да се създаде, износи и роди дете....После почва също друга трудна част!!!Разбирам те е те подкрепям!!!Ще се справиш!!

Гане, далече си да му се не види  Тук винаги ще се намери на кой да оставиш бебо за няколко часа и да си починеш. Аз мога само да ти кажа, че духом съм с теб и се моля много скоро да отмине този момент. Сега покрай Рождения Ден ще се разсееш  А лятото като си дойдеш се записвам в списъка с гледачките под №1 

Гане, знаеш ли, на това твойто му викам аз - "Синдром на

отличника".

Аз страдам от същата болест, макар, че нямам дете. Иначе казано - искам да съм прекрасна домакиня, къщата ми да мирише на ароматизатори, свещи да горят на подходящите места, покривките да са колосани, кучето ми да е изкъпано, чаршафите ми да скърцат, всеки ден да има различна топла и вкусна вечеря. В същото време да съм страхотен професионалист, да пиша най-задълбочените проучвания, да намеря финансиране за сдружението, да пиша проекти. Освен това искам да се виждам с приятелките ми, да ходя при Ултра и да гушкам Симеон, да се кискам с Нети, да си дрънкам до базсъзнание с Кристи. Междувременно, звъня в РДСП-тата, да им напомням, че искам да осиновя и да не ме забравят, като между разговорите си гледам календара и смятам кои изследвания кога да направя за предстоящото ми ИКСИ. А, да, забравих, че също искам да съм страаааашно страстна секс богиня, която побърква мъжа си, да изглеждам фантастично, маникюрът ми да е поддържан, косата на шест, кожата ми да блести.
Опитвам да правя това всеки божи ден...наистина.
В резултат си лягам  в 2 часа, ставам в 7, будя се защото естествено предишния ден не съм свършила и половината от горното. Нервна съм, нападат ме страхове, че съм лоша домакиня, глупава съм, за нищо не ставам и на нищо не приличам.
Плача, защото мечтата ми за бебе никак не се материализира, макар че полагам страхотни усилия и опитвам всичко.
Просто трябва да се примирим, че не можем да сме "Челник в труда и в дома домакиня"!
Много важно, че покривките ми няма да колосани, а на дрехите на Алекс ще има и някое и друго леке. Обривът ще мине,  детето днес няма да яде, но утре ще навакса. Остави го да поплаче дълго, без да го дондуркаш (и не ми казвай, че като имам дете щи видя... )
Не можем да сме съвършени, а ситуациите около нас перфектни и красиви. Не може и няма да бъдат

Подари си един ден за теб. Наеми жена за няколко часа и престани да се притесняваш, че няма да се справи като теб. Иди на фризьор, оправи си ръцете, купи си парцал. Първият път няма да стане, вторият също, но на третия съм сигурна, че ще успееш.

А с второто дете, съм сигурна, че ще си се чудиш на акъла.
Прегръщам те много, много и те целувам по разплакания нос.

Галюшо, аз съм сигурна, че ти ще си най-прекрасната и добра мама на света! Че съвсем скоро ще озари дните ти детска усмивка. Просто знам, че колкото и трудно да е, трябва да сме малко по-търпеливи и нещата ще станат!

Ники, надявам се мила, лятото да разхождаш коремче вече, а не да си детегледачка на Алекс 

Фусинко,  Цял живот ни учат на тоя синдром. Това не се забравя лесно. Знам че не мога да бъда съвършена, но пък нали това е човека - винаги се стреми към съвършенство. Надявам се, че някой ден ще престана да се стремя към това И аз съм маниак като ми дойдат гости, всичко да е подредено както трябва, чашите да са един комплект, чиниите да са еднакви, да са достатъчни за всички, да е със салфетки, да имат пръстени салфетките, па да е украсена масата с разни неща... Пък милото ми обясняваше един ден - Абе кво толкова си се зашашкала, голяма работа, че не са един комплект.
Не знам, обичам всичко да е подредено, да е нагласено, да ти е уютно. Сигурно съм луда, щото има жени дето не им пука. Ама такава съм Като ме хванат бесовете и се развихря из къщи, да изчистя, да подредя малко по-така и моя ме пита - гости ли ще имаме... Изобщо... въобще....
Сигурно си права за второто. Като ходихме първия път по спешност в болницата и ни питаха това първо дете ли ни е, ни казаха, че често се случва с всички родители. При първото се шашкат, полудяват, а с второто са много по-спокойни и уверени. Ама докато не го изпитаме - не вярваме
Пък аз съм сигурна, че ти скоро ще имаш тревоги подобни на моите и тогава и аз ще те цункам по разплакания нос и ще ти предложа приятелско рамо да си поплачеш

За наддаването - не зная, защото чакам господа немците да решат, че ни е време за стандартния преглед и нямам никаква идея колко килограма сме. А тук такова чудо като детска везна не си намерих

Крайно време е да ни дойдете на гости, пък и да се премерите. 

Ми то ние се уговаряме за тва гости от векове Дано тази седмица успеем

Ай да видим