Мишенце,
извинявай, че толкова късно пиша
Не знам защо, но ти си едно от момичетата, които имам чувството, че лично познавам и съпреживявам болката и радостта им. Съжалявам за поредния, но, сигурна съм, ПОСЛЕДНИЯ проблем, през който си минала. Но не толкова заради загубения втори чифт пантофки - те ще дойдат след 1-2 години. Съжалявам, че е трябвало да изпиташ страха да не загубиш мъничкото си щастие. Но природата си знае работата - избрала е по-силното сърчице да продължи да бие, за да израсте в едно прекрасно, здраво и лъчезарно като теб слънчице
Силно стискам палци за теб и мъничето - пазете се и знайте, че към вас има отправени толкова много положителни мисли