Аз вече съм член на сдружението, но бих могла да споделя защо се колебаех половин година...
Осъзнавах, че психологически не съм готова да бъда активен член на сдружението. Подаването на молба и заплащането на членския внос за няколко месеца не е нищо повече от проява на солидарност и израз на благодарност към тези, които са намерили сили да правят нещо не само за себе си, но и за нас. За съжаление все още съм в ролята на един доста пасивен член...
Има и друго - поне на мен ми е страшно трудно да идвам на организираните от вас срещи. Признавам си - в основата на това стои финансовия проблем. Но повярвайте ми - има много като мен. Не се страхувам да разкрия самоличността си.
За щастие, въпреки всичко, вече познавам три от вас!
И накрая - знам че може да прозвучи като празно философстване - но мисля, че всеки от нас е готов за членство, когато осъзнае, че това няма да е преходно явление, че това не е временен статут, който се обезсмисля след решаването на личните проблеми. Трябва да сме готови да продължим да се борим за клаузата /май прозвуча малко по комсомолски/, заради тези, които ще тръгнат по нашия път /за съжалене - ще ги има/.
Не знам защо написах всичко това. Просто исках да го напиша.
Късмет на всички!
И да си пожелаем - Повече членове в сдружението, но все по-малко членове с репродуктивни проблеми!