Преди да открия този форум, не знам защо, но мислех, че не са много момичетата, които срещат някакъв проблем по пътя до така желаното забременяване и раждане на детенце. Сега разбирам, че съм била в голяма заблуда, което е много жалко. Исками се моите и Вашите сълзи да спрат, да грее само усмивка на лицата ни, да сме горди, че носим живот. Аз също едва успявам да запазя спокойствие и да си вдъхвам вяра, че най- голямото щастие на света ще се докосне и до мен, но ми е много трудно. Преди около месец моя приятелка и моя колежка родиха. Радвам се от все сърце за тях и здравите им бебета, но само да знаете колко плаках...аз също трябваше да родя по същото време, но уви... Ужасявам се, когато хората насреща ми казват "Не плачи, трябва да се успокоиш и т.н. Никой не му се иска да плачат на работо, но понякога, ако те изслушат, ти става по- леко. Знам, че никой не би могъл да ми помогне- какво и да ми каже, добре, че го има този форум. Май само Вие бихте могли да ме разберете. Знам, че на всички е тежко, но май просто трябва да се вкопчим в надеждата- всеки месец, и да си казваме, че на добрите хора, рано или късно им се случват добри неща.Успех на всички.
