Естествено, че си мечтая. И мисля, че всяка от нас тук, знае как ще изглежда детската стая, как ще се казва бебока, как ще се разхожда гордо с голямото коремче...Би било нечестно, да кажем че не го правим, защото искаме или не, това за нас вече е начин на живот. Аз си мечтая постоянно. Всеки път когато взема в ръцете си бебетата на моите приятелки, ми се стопля душичката и за секунда си представям, че това е моето съкровище. Всеки път, когато вляза в празната чакаща стая вкъщи, зная как ще изглежда когато вътре е бебчо, къде ще е креватчето, какъв цвят ще са стените, какви ще са пердетата и ...всико.

Ами мечтая разбира се. Дори понякога се улавям, че виждам в мечтите си всичко с най-малките подробности. Приятно е да помечтаеш, но после боли с още по-голяма сила, когато се върнеш в действителността.

А защо да не мечтаем......
В мечтите си аз съм била вече бременна,даже раждах....Помечтах си как с моето бебче ни изписват от болницата и за първи път го довеждам в неговият бъдещ дом....Абе в мечтите си съм доста подробна,но лично мен това не ме натоварва.По скоро си мисля,че ми дава стимул и хъс да успявам да издържам на чакането месец след месец.Имаше периоди,когато около мен много познати забременяха и родиха,в които ми беше много тежко и доста си поплаках.Сега обаче съм в някакъв оптимистичен период/може би,защото е пролет/ и ми е някак не толкова свито в душата.
Момичета,вземете си оптимизъм от зараждащата се пролет около нас,мечтайте си на воля и не спирайте да чакате най-голямата радост ви живота.

Ех, как да не ме4тая. То4но писах в друга тми4ка 4е днес се бях разме4тала. Всеки ден си ме4тая..как се развива малкото ембрион4е, как расте, как рита, как се ражда едно малко, сладко беб4е, как 6те го кръстя, как 6те съм неотлъ4но до него, как 6те му се радвам с тати...и мнооооого мнооооого о6те. Днес дори си повярвах на ме4тата, за млко бях отлетяла и си представях как виждам +++. Е, трудно мие понякога и то доста, имам и доста тягостни дни, но тези ме4ти ме крепят, знам 4е това наистина 6те бъде реалност и   6те стане моето 4удо. Вярвайте в ме4тите си мили моми4ета, вярвайте. 6те бъдете майки и 6те има сълзи от радост, пожелавам ви го от все сърце:bighug:

 И аз мечтая,разбира се.. Но най -много ечтая за това как отиваме на доктор двамата и най-накрая се вижда малкото бебче там... даже съм сънувала този момент..Мисля че това ме кара да съм още по-силна и все по-"нахъсана" наистина да стане Няма да се предам-ще мечтая докато мечтата ми стане реалност Искам моята Мартина или Владимир да се появат на бял сват забравих да кажа че и имена си имат  целувам ви момичета

Да,наистина е много стара темата . И аз се замислих за същото ,че тези които са писали как си мечтаят за бебе,вече повечето са майки - Cygnus,Freshbeeze,Mini,StefiZ,Фуси,Василена,Каси, Мишанта,Мари,Jam/razbira se/ и още много дето сега не се сещам /да не ми се
сърдят  /.Незнам дали това ме обнадеждава,честно казано. Искрено се радвам на тяхното щастие,но това не означава,че то ще се случи и на мен. Така или инъче по времето ,когато правехме опити за бебе с вече бившия ми приятел ,този форум ми помогна да не полудея.Така и не разбрах всъщност защо не се получаваше,но никога,никога ,никога няма да забравя помощта,подкрепата и безценната информация която намерих тук. И най-вече Хората.
Вече две години не "работя по въпроса" за бебе и съм се отдалечила от тоя проблем /поне се старая/ ,но понякога влизам тук да видя "кой до къде я е докарал"  и всеки път се убеждавам в едно,че когато и двамата го искат /и бъдещия татко и бъдещата майка/ и когато вървят по правилния път просто няма начин да не успеят. 
А дали си мечтая за бебе.. не ,вече не. Искам да не мисля за това,защото тая мисъл ме обсебва, побърква - и мен и другите околко мен. За мен е важно да съм с човека ,когото обичам и знам,че ако любовта между нас е истинска и достатъчно силна рано или късно от нея ще се роди едно малко слънчице.

ооо, и още как...

И аз мечтая и често мисля за това. Когато видя бременна на улицата - си мечтая да ми се случи и на мен. Да бъдем родители и двамата с мъжа ми. До скоро мислех само за кариерата си и за себе си, за това да бъда най-добра в работата си. Сега вече мисля и си представям каква майка ще съм. Но понякога се страхувам, да не преживея разочарование. Но в друг момент се сещам, че когато мечтая силно за нещо - то винаги ми се сбъдва.Още от дете си представях разни неща, които след време просто се случваха. Но това са неща, които вече не ми носят удоволетворение, защото сега мечтая само за две неща - да сме здрави и да станем родители.

Мечтая. И преди мечтаех, но по-свободно. Сега малко ме е страх, защото всеки ми пълни главата със суеверия. Но аз си мечтая на воля, нищо че има много време.

Мечтая си през деня и го сънувам през нощта.Моето дете.Мисля си на кого ли ще прилича повече-на мен или на Него?Или пък и на двамата.ще си купя "кенгуро" за да го нося в него,докато се разхождаме из големите магазини.За да усещам топлинката му през цялото време.Ще му изплета терлички-аз още незная как,но ще се науча!И ще му купя най-красивите завивчици,които намеря.И ще е най-умното американче с български произход! :DПоне в нашия квартал,де...

Мечтая  всеки ден ,всеки час ,всяка минута да си имам

Мечтая  всеки ден ,всеки час ,всяка минута да си имам

 Нкой казват че най хубавите мечти за това  са мечти-за да  бъдат неосъществими-при тази мисъл настръхвам и ми се плаче  -защото май в крайна сметка  искам само едно    или колкото   станат.
Ами  -това  е нй голямата  ми мечта ?!

Не мечтая за нищо голямо   и велико-за малките и дребни неща-парче торта или шоколад,обувки ,рокля ...хубава  книга  ,филм или песен ... ,приятна почивка  на хубаво място ... готин секс с любимия ,да сме в хармония  с него и близките...-все такива  банални ежедневни неща,за които в действителност не мисля...
Дори не смея да мечтая за това което най-искам и за което ми се плаче.
Не смея  да мисля  и мечтая как ще видя    ,как ще го гушкам един ден  ...просто мн ме е страх че  няма да стане и  не си позволявам  да помечтая....

мечтаем за деца,като знаем че живота става от тях по напрегнат и с повече отговорности,но съм готова да ги поема

Аз също се присъединявам към вас момичета ,колкото и да е трудно аз също съм готова да поема тази отговорност да бъда майка ,и всеки ден се моля за това !Бъдете живи и здрави и не спирайте да мечтаете ,вярвам ,че при всяка една от нас мечтата ще бъде докосната и осъществена. :DУспех на всички

Постоянно не съм спряла да си мечтая как ще имам още едно детенце и ще ходим лятото по разходки  или пък зимата ще сме си всички в къщи на топличко и ще си гушкам двете деца.Мечтая си как двамата с баткото ще се радваме на малкото човече ама то все не идва при нас а ние тримата много го искаме и очакваме.

Аз и друг път съм писала тук,но одеве си сложих слушалките и си пуснах една хубава музичка и като се започна... Представих си че съм родила едно здраво у хубаво бебе,каших го в колата и го заведох в балкана измежду скали ,дървета,поляни ,синьо небе и кристален въздух.. Пях му ,разхождах го,говорех му и му се смеех на бебешките физиономии.. Много лудо е това,но ми хареса ..

О,да,постоянно си мечтая.Мечтая как най-накрая ще усетя ритането на бебо в корема си,как ще се разхождам гордо с голямото си коремче,как и аз ще изпитам болката от раждането,която впрочем съм убедена,че е нищо в сравнение с болката която изпитвам в момента.Как тати ще дойде да ни вземе,как ще изкрещя на целия свят,че и аз най-накрая съм майка.Мечтая си как в неделя ние се опитваме да поспим до по-късно,но как малкото човече рано-рано ни събужда и го вземаме при нас и се гушкаме много.Чакамете мило бебче и още от сега много те обичаме

Мечтаех години наред...И се боях от това мечтата ми да не би да не се сбъдне. Страхувах се да не стана обсебена от мечтата за дете параноичка и да не съм жалка за околните. Самонаблюдавах се и се самоконтролирах. Но знаех, че трябва да мечтая, за да се случи.
При първия си ИКСИ опит се запознах с едно момиче, което също правеше първия си опит. И през цялото време беше абсолютно убедена, че ще се случи. Изглеждаше ми безумка и наивничка...Е, случи й се, а знаеше процента на успеваемост. А аз не успях.
При втория си опит тръгнах с убеждението, че ще се случи, въпреки че осъзнавах риска от разочарованието! Успях!!! И вече знам, че е важно да преследваш мечтите си с вярата, че ще се сбъднат.Сега съм щастлива и изпълнена с вечния страх на майката. Пожелавам Ви го!!!