Аз да си поплача... че пред кой друг ...
Днес загубих много близък човек - една от най-добрите приятелки на майка ми почина внезапно тази нощ. От тези приятелки, дето двете с майка ми заедно ни гледаха и основно коментираха..
. Проблемите ни в училище, абитуриентските ни балове, следването ни, гаджетата ни, сватбите ни, децата ни. Всичко мина заедно - нашите с брат ми и нейните две дъщери.
Незнам дали сте гледали филма "Стоманените магнолии", но той буквално сякъш е правен за майка ми и нейните 5 приятелки. Всяка от тях е уникална, много силна и прекрасна жена. Умни, интелигентни, четящи, активни и обичащи живота жени. Сега останаха с една по-малко. А ние децата останахме без един човек, за когото все още бяхме деца...
Защо никой не ме предупреди, че ще трябва да порастна някой ден...