Ох, Ганюшка, миличка.... 

Гане, не знам дали ще си отиде, но със сигурност с времето ще отстъпи пред други емоции и все по - рядко ще те навестява. Не можем винаги да сме тъжни. В този случай истината е повече от банална - семейството, приятелите и времето са нещата, които ще ти помогнат.
Не търси вина там, където я няма.
 

Момичета

Поредната нощ, в която не мога да спя... Поредната нощ, в която сълзите ми мокрят възглавницата... Поредната нощ, в която сънувам наяве нероденото си дете и мечтая да върна времето назад... Поредната нощ, в която се питам можех ли да направя нещо и да го спася... Поредната нощ, в която се връщам назад и се чудя къде съм сгрешила... Поредната нощ, в която дават разтърсващи филми...
Иска ми се да се скрия и да потъна нейде, да не говоря с никого, да не обяснявам на никого, че не съм бременна, а просто дебела... Да не виждам съжалителните погледи, когато казвам - Загубихме бебето си... Да не ме питат дали съм добре... Да не ми казват - Ти имаш вече едно дете, ще ти мине...
Искам да спра да броя седмиците и да си мисля как щях да усетя движенията му, как щях да разбера пола му на поредния преглед, а не на операционната маса... Искам все още да живея в момента, когато мислех какво ще е името или кога да купя креватчето... Искам времето да спре... или просто да спре да ме боли...

болката не си отива никога... и не можеш просто да гледаш напред...каквото и да ти говорят хората

Ще си отиде, Гане. Ще видиш, че ще си отиде.
Прегръщам те!

Мила Гане, искрено ти съчувствам и знам какво преживяваш! Но това е животът... Прегърни силно хубавото си момченце и му се радвай... И аз гледах този филм... А вчера и снощи бяхме на две сватби... Беше пълно с бебета... Правихме се на весели и се забавлявахме с мъжа ми... Но в сърцата ни беше пусто и празно... И аз си мисля за загубата и много ме боли... Толкова години, една бременност... вчера трябваше да не се радвам на чуждото щастие, а да прегръщам моето такова...Уви, животът е жесток и несправедлив! Да се радваме и да благодарим на това, което ни остава, а то не е никак малко - голямата любов и подкрепа на мъжа до нас! Прегръщам те силно и вярвам, че скоро пак ще бъдеш щастлива! 

Гане, знам, че каквото и да ти кажа няма да те успокои в момента.
Прегърни и целуни малкото слънчице, което имаш и дано то ти даде сили да преодолееш този ужасен период от живота си и да продължиш напред с вярата, че ще се случи твоето чудо... скоро... много по- скоро отколкото се надяваш...

Прегръщам те 

Гане, знам, че каквото и да ти кажа няма да те успокои в момента.
Прегърни и целуни малкото слънчице, което имаш и дано то ти даде сили да преодолееш този ужасен период от живота си и да продължиш напред с вярата, че ще се случи твоето чудо... скоро... много по- скоро отколкото се надяваш...

Прегръщам те 

Съжалявам много, всички останали думи са безсмислени - знам, колко ти е тежко и не мога да дам спокойствие на душата ти. Мога да ти обещая, че ще мине време и ще свикнеш да живееш с болката, ще мине време и ще спреш да се будиш в сълзи. Желая с цялата си душа това време да бъде изключително кратко!
 

Мила Гане, приеми и моята прегръдка 
Съжалявам много за твоята болка,тя наистина е жестока. Самата аз се чуствам по същия начин, въпреки че минаха вече 6 месеца откакто загубих малкото движещо се вече същество в мен, изгубих голямата си надежда. Не знам колко време ще ти трябва, за да преодолееш тази болка, това което аз мога да те посъветвам е да не я криеш и да не се мъчиш да я подтискаш. Не губи вяра обаче, ти имаш прекрасно детенце и съпруг, които се нуждаят от теб и те обичат. Сигурна съм че скоро пак ще си бременна и това ще ти помогне много в преодоляването на мъката!

Гане, мила, болката няма да мине с времето. То не "лекува". Такова неЩо не се zабравя - kолкото и деца да имаШ, колкото и след това да имаШ. Просто Ще намериШ начин да я zабутаШ някъде на дълбоко, в най-скритото ъгълче на съzнанието ти, zа да те спохожда все по-рядко и освободи сърцето ти zа хубавите моменти в живота ти.
ПрегръЩам те и ти пожелавам това време да дойде по-скоро!

Много съжалявам и не знам какво да ти кажа...

Кога ще отмине болката? И аз не знам... При мен не си отива вече цяла година... Мисля, че трябва да се научим да живеем с нея, а е много трудно. Момичетата тук с последвала успешна бременост споделят, че новата емоция им помага да се справят с преживяното. Затова ти пожелавам скорошна бременост и нека тя е твоето излекуване!

Съжалявам мила  Напълно те разбирам, но нямам за себе си отговор на въпроса ти кога ще премине болката  Мога само да кажа поплачи си на приятелско рамо, така поне за момент олеква 
И аз още помня моите три ембриончета така, както ги видях на екрана на монитора и никога няма да ги забравя. Само дето вече нямам надежда, че някога ще се случи и на мен, че ще усетя движенията на нашето дете, че ще имам най-щастлиявия миг, когато мъжът ми види своето дете .... Не знам дали мога да живея с това, не знам дали някога ще го преодолея, но заради близките ми хора трябва някак да продължа напред .... Само дето е ужасно трудно да събера парченцата от себе си  и има вечери, в които като си лягам си пожелавам просто да не се събудя ... А на сутринта ставам и продължавам напред, защото просто нямам друг избор ....

Само да знаеш,че ...много съжалявам,че си минала и през това. Единственото ,което помага е да споделяш ,да изразяваш емоциите и чувствата си ,да се опреш на приятелите и близките си  -  друго не можеш да направиш ,явно някой неща просто не зависят от нас . 
Ще се справиш, ще мине и тоя период ,просто кофти момент ,това е..

Гане, няколко дни подред започвам да пиша и не мога да намеря смислени думи....

Незнам мила, болка като твоята не съм изпитвала, но имам няколко неизмерими загуби в живота ми. Мисля си, че болката никога не минава, но човек се научава да живее с нея. Понякога я забравя, понякога тя се връща с такава сила, че спирам дишам. Клишетата от рода, на това, което не ни убива ни прави по-силни и пр., при мен въобще не работят. Моят начин за справяне с болката е да я оставя да боли - не я гоня, не опитвам да я забравя, просто я оставям да изболи, колкото е необходимо. После тя сама си отива, послепак се връща и така.... Важното е да не се страхуваме от нея, а после винаги изгрява слънцето.

Прегръщам те миличка, това което мога да направя за теб е да ти кажа че те мисля 

Съжалявам, мила Гане! Трудно ми е да опиша какво чувствам, когато мисля за това, което преживяваш. Аз не вярвам, че болката отминава някога. Обхожда бавно всички кътчета на душата ни и после си избира място, където трайно да се настани, за да й е най-удобно при всеки случай и всеки спомен отново да захапе. Най-верния й съюзник е чувството ни за вина и най-върлия й враг-любовта на другите човеци.
Силно те прегръщам!

Гане,тъй като не мога да те успокоя с думи ти изпращам моята виртуална  .