Разплаках се...
Тъкмо спомените от лятото отминаха и ето пак избликнаха в съзнанието ми.
И тази година бяхме на море и за 1-ви път в "подходящото време " за зачеване. Бях щастлива че сме там, че сме сами, че ще изключим от всичко и бебето ще се получи. В последните часове на плажа строяхме замъци с едно прекрасно непознато русокосо момиченце с трапчинки, за миг помислихме че е нашето...
20-ина дни след това отново на море за уикенда - пак около нас деца, малки, големи, а аз в очакване - пълни и твърди гърди, много сънливост, закъснение 3 дни (на мен никога не ми закъснява)...всичко завърши там където започнаха надеждите - на морето с един отрицателен тест и капки алена кръв...
Дано всички успеем да идем "с деца на море"