Ох че съм тъпааааа, винаги съм си мислела че ние си имаме Лозана
Ахъм, и детето така щеше да научиш, нали
Да си призная, аз и толкова не знаех...
Ох, аз искам в Родопите ... да претърся боровинковите храсти ...
На гости при роднините, значи
Лек път и безметежни (и безкърлежни) летни преживявания на всички пътешественици. На останалите - успешно справяне с жегите.
Абе имам аз един въпрос към родителите на мушмороци малко над 1г... Случвало ли ви се е такова чудо и как се справихте -нашето човече беше сладко, кротко и слънчево докато навърши годинка, след което бързо се транформира в неудържимо диване. Вече почти ходи сам, ама ако не вървим в избраната от него посока, ако не пипаме пластмасови лъжички парка, ако не може да ходим при угарките от цигари, ако някоя врата у нас упорито не ще да се отвори, се почва едно тръшкане, хвърляне по пода и упорито блъскане на главата или пък се мята по гръб с разперени ръце и тропащи крачета, и сигурно ни чуват чак летовниците на морето. Аз знам теоретично, че влизаме в "ужасните две" и трябва да го насърчавам, когато се държи добре и да го игнорирам, когато се тръшка. Ама той се тръшка или е в перманентно лошо настроение понякога с часове, особено вечер като е много уморен, а не се сеща да заспи
Идеи? Или само ние сме така?