Не мога да не се включа
За мен е важно дрехата да ми хареса, после се гледа етикета с производителя, държаеата и цената, ако не е безумно скъпо се купува. Предпочитам по-редки покупки, но на неща, които са съчетание от изработка, качество и цена. Имам любими магазини, в които винаги влизам и излизам с торбичка.
Моите мерки са леко нестандартни и това ме затруднява допълнително, освен претенциите
Нося размер S на ширина и XL на дължина, височина 175 см и тегло 54 кг. Всички панталони които ми стават на дупето са ми 7/8 на дължина, с блузите е по-лесно, или от детския щанд или най-малката въжможна.
Пазарувам в Северна Америка и цените тук мисля, че са доста по-ниски в сравнение с България, когато става въпрос за маркова конфекция. Намаленията са повече от сериозни, в края на сезона всичко се разпродава на 70-80% или дори всичко по 10$ например.
Обувки купувам само кожени и за това компромис няма!
Фен съм и на кожени облекла, якета, панталони, ризи, чанти ... които са естествено доста скъпи, но затова пък носят неописуем комфорт, в сравнение с изкуствените.
Сега като бременна се оказа, че продължавам да съм с проблемен размер. Дрехите за бременни, които си взех са XS и крачолите на панталоните са леко смешни, но поне ми е добре на корема и нищо не стяга. За блузи се ориентирах към обикновенните магазини, защото дори и най-малките бременните ми седят като палатки
(всеки с проблема си)Стила на обличане бих нарекла "младежки", не защото младите се обличат така, а защото аз от малка все така си ходя
Обожавам дънки, имам многоооооо и продължавам да трупам, дънкови поли, джинси, лен, размъкнати поли с джобове, шалчета, маскировачни елементи, отровно зелено, пухини якета, кожени якета, ботуши до коленете, задължително обаче високи токове между 10 и 14 см, или другата крайност на туристически обувки тип кубинки, много украшения, цялата дрънча като ходя, сребро, дърво, стъкло и мъниста.
На фона на всичко това винаги съм работила в офис и всички са дигали ръце от мен и "извратения" ми вкус :)Имам 2-3 панталона и ризи, с които ходя в началото докато всички се убедят колко добра колежка съм и какви са ми професионалните умения и после вадя тежката артилерия когато е късно да ме изгонят само заради "лощ" външен вид.