Ще напиша малко повече думи, но няма как да го изразя лаконично, за което моля да ме извините.
Първо за проблема стерилитет. Давате ли си сметка, че това е тера инкогнита, това е огромна празнота в здравната култура? Преди време го казах за мъжете - "дълбока, безпросветна тъма", а все повече си мисля, че важи за цялото общество. Дори за лекарите е нещо неизвестно. Имам колеги, които не са глупави, и не са безотговорни, не са и млади и неопитни, напротив, гледат си съвестно работата, четат, образоват се и въпреки това не знаят НИЩО за стерилитета. И как да знаят - няма книги, няма учебници, няма курсове, не се преподава в курса на обучение - откъде да научат? Ако директно не са се сблъсквали с проблема, просто няма как да знаят. А какво да кажем за хората, които не са лекари и изобщо не са в тази сфера. Ми те просто няма начин да научат, че съществува проблем. Особено пък ако говорим за мъжкия стерилитет.
Погледнете и какво се пише по пресата, какво се говори по телевизията, кек се експлоатира неправилно темата. Прибавете към това и вродената ни ориенталщина и картинката ще се проясни. Пък да говорим за съчувствие, за тактичност, да се поставиш на мястото на другия - е как да стане, като не знаеш какво му е.
Оставям настрана злите и лоши хора, има такива. Те обаче са много малко. Огромното мнозинство са просто невежи в тази ситуация. Тези хора, твърдя го с абсолютна убеденост, не знаят, че има "такова животно". Те си мислят, че щом хората са добре видимо, явно не искат да имат деца. И затова нямат.
Сега вторият аспект. Когато човек е болен от диабет, от хипертония, боли го зъб или кашля, не се срамува да го сподели с околните. С какво тези болести са по - различни от ендометриозата или от варикоцелето? Защо хората се срамуват да си признаят, че са болни от едно, а не се притесняват да боледуват от друго? Не трябва ли именно вие, които сте умни, образовани, знаещи жени, да обяснявате на неуките, невежите и нищите духом, че болестта е еднаква, независимо дали те боли главата, скротума или палеца.
Аз разбирам, че това е трудно. Че е болезнено за вас. Но пък да се търпят подмятания не е ли също така болезнено? Докато не се заговори в обществото за проблема така, както се говори за него примерно в Щатите - открито, ясно, много, на високо ниво, по цяла седмица на година, десетки години една след друга, докато това не стане, нещата у нас ще си седят на тоя просташки ориенталски етап.