„Ние мислехме, че сте ялови и си викаме тези двамата да вземат да си осиновят едно дете.Ама после си викаме, пък кой знае какво ще им се падне по добре без.”

Мойта едната баба си беше проста женица - нито училище беше завършила (беше учила за шивачка), нито беше работила на бюро. Тя имаше навика така да си казва всичко точно както го мисли. Дори не си помисляше, че някой може да тълкува. Но никога не е имала лоши чувства. Всичко си беше първосигнално. И до сега си спомням едно писмо (тогава бяхя в пощенски плик) била тръгнала да ни праща и по пътя разбрала, че племенника й се е оженил. Направо отвън на плика беше написала "Племенника се ожени за онази пъпчивата, дето идваше на гости"
Не им се сърди. Постави се на тяхно място. Хвърлила си ги в размисъл хората. Ами сега какво ще кажат на хората?

Не мога да повярвам, че има хора, които не се радват, че
ще стават баба и дядо.

Не мога да повярвам, че има хора, които не се радват, че
ще стават баба и дядо.

Абе не мисля че случая е такъв.Nikolgia казва че са много сърдечни хората.По/скоро са били шокирани,и не са могли да асимилират ситуацията.А това че са използвали думата 'ялови' , вместо 'бездетни',или т.н. 'купешки' термини,е не звучи много добре,но какво от това,сигурна съм че нищо лошо не са имали предвид.

Цитат на: eganeva в Септември 11, 2007, 21:14:41 pm

Не мога да повярвам, че има хора, които не се радват, че
ще стават баба и дядо.

Абе не мисля че случая е такъв.Nikolgia казва че са много сърдечни хората.По/скоро са били шокирани,и не са могли да асимилират ситуацията.А това че са използвали думата 'ялови' , вместо 'бездетни',или т.н. 'купешки' термини,е не звучи много добре,но какво от това,сигурна съм че нищо лошо не са имали предвид.

Аз не визирах точно тях.

И аз да споделя.
Майка ми все ме пита "Има ли нещо?". Виждаме се през почивните дни, главно в неделя, за няколко часа. Вече дори се притеснявам да остана насаме с нея. Не че не искам да й споделя, но просто това припиране започва да ме дразни. И понеже ми е майка, на няколко пъти й правих забележка. Казах й да престане да ме пита за това и че ме натоварва още повече психически, и че когато стане бебето, ще научи. Спира за известно време с въпросите, после пак започва. Не сме се виждали вече 3 седмици и съм сигурна, че като се видим другата седмица, отново ще ме попита.

А свекърва ми ме е питала какво става с нас точно два пъти. Тя пък другата крайност - понякога си мисля, че не я интересува. Сега е ангажирана и с бебето на зълва ми и хептен е забравила за нас. А пък с нея като че ли ми е по-лесно да споделям този проблем. Скоро даже като си говорихме със съпруга ми го попитах дали пък с него не е говорила нещо. Ама не.

Малко ще ви занимавам с мойте проблеми. Ще е дълго, знам, но имам нужда да напиша някъде това което така ме измъчва.  Със съпруга ми сме от близо 10 години заедно. От деца. Израснахме заедно и бяхме заедно в най-хубавите ни тинейджърски години. Обичахме се и сега се обичаме по силно от всякога. Но винаги сме имали един проблем и то голям. Родителите му. В началото аз найвната девойка не подозирах и не можех да си представя , че може да има такива хора.Колко пътисъм чувала свекърва ми да злослови зад гърба ми. Колко пъти съм чувала мъжа си да и казва: Майко, моля те не ни се мешай. Държа да кажа, че живеем отделно. При нас живее майката на свекърва ми, която е толкова тиха. Не разбирам че има баба в къщата. Идва когато я викнем, хапва и си отива в стаята.
Имах много проблеми с брата на мъжа ми. Имаше една злоба в това момче. Влизаше кален с обувките в къщи, опишкваше целия капак на тоалетната, имам чувството че стреляше от вратата още.
Хиляди пъти съм молела мъжа ми да му направи забележка, когато най-накрая му правеше онзи му казваше че си е при баба и всичко завършваше със скандал
Свекър ми, той е толкова странна птица. Може би никога няма да го разбера.
Винаги когато е дошъл е крещал за нещо, казвал ни е какви сме лентяй и как сме се мотали безцелно нагоре надолу. С две думи нищо не става от вас Дори когато мъжа ми работеше на две места и след нощна смяна отиваше на другата работа. Работеше по 24 часа Аз работех 2дни и почивах два дни. В дните който почивах лепях тапети и правех ремонт на скапаната къща която сега мразя до дъното на душата си
Свекърва ми, ох свекърва ми. Тя никога не ме е харесвала. От първия път в който ме видя разбра че аз не се потдавам на команди и това не и хареса. Винаги е настройвала мъжа ми срещу мен. Дори когато бях бременна и знаеше че три години се мъчихме, тя не се спря. даже имам чувството че тогава озлобя още повече. Отдавна спрях да и обръщам внимание, но това я вбесяваше още повече. Докато един ден, преди няколко дни не се случи непоправимото. Появи се тя с бойна крачка, влезе на майка си в стаята и извика мъжа ми. И на отворена врата започна да крещи. Още не мога да повярвам и никога няма да забравя. Цитирам: Тя мене не уважава бе, тя детето не уважава, тя и тебе не уважава тая. Къщата е моя бе, аз съм царя и аз казвам, калта подноктите ми стой още когато я стройхме. Тя ми оскуба тиквата тя и труда ми не уважава(случая с тиквата: пред къщата мъжа ми направи беседка, посадихме райграс и направихме пясъчник и люлка за детето. През цветята и тези съоръжения докато бехме на почивки един месец се изви прекрасна тиква. Това е трета година , първите две и изтърпяхме тиквите. )Ти не си мъж бе, да и позволяваш така да ни тъпче, ти мъж ли си бе, та не хванеш да я смачкаш и да я изхвърлиш от тука. Тук аз се намесих и се опитах културно да и обясня, че тя работа в мойто семейство няма. Няма място във възпитанието на детето ми и т.н. при което тя освирепя още толкова и избълва още порция простотия и злоба: Ти като се разведете кво си мислиш ма, аз на сина си съм му дала къщата(тук незнам какво тя е дала, като тази къща не е нейна а е на майка и. Бабата беше сама и каза че ще препише на мъж ми къщата ако и позволи да остане в нея. Само и само да не е самичка, пък и не може да се справя сама жената)(а и незнам защо  е решила, че ще се развеждаме, явно поради друг случай когато мъжа ми го боляха бъбреци и го молих два дни да отиде на лекар. Тъкмо се съгласи и тръгнахме на там, тя се появи и му каза че ще му свари коса от царевица и ще му разтрие бъбреците с ракия и ще му минат ) Та била дала на мъжа ми къщата, не на мене. А тази къщурка беше само купчина тухли и покрив с боклуци вътре. Лепени тапети от преди двайсет години по три цвята и вида щото такива е имало по битака. От там ние препокрихме покрива, пристройхме две помещения които направихме на баня и тоалетна защото нямаше, направихме ремонт и обзаведихме цялата къща включително и в стаята на бабата. Направихме локално парно, сменихме дограми и врати вътре с ПВЦ и Алуминии и кажи речи за три години набухахме около 100 000 лв вътре, колкото един прекрасен апартамент преди три години в центъра на София. Е идва ми да се гръмна повярвайте ми След като разбрах че няма да се разбера със побеснялото крещящо чудо реших че няма смисъл да говоря повече. съшност аз отдавна знам че смисъл няма, но заради мъжа ми.. Та взех си колата и излязохме с детето до банката. Спряли ни картата щото имала срок две години, ми хубаво де, имате ми телефоните, ми оведомете ни Та разходихме се до другия край на софия щото и клона в който сме теглили кредита е там, пък и от там трябва картите да си вземе. А тя звъна на мъжа ми и я чувам че пак крещи. Имала рожден ден, той не я попитал има ли багаж да качи и да я закара. Той пелтечи милия нещо тя пак бълва: добре щом жена ти е права ближи и задника . Ядосах се , но мълча, на него му е достатъчно. Изпратих го до тях да вземе малко да се разберат и да и сложи наморник. Ако трябва и нещо против бяс да и даде. Уж каза че се разбрали, уж баща му щял да реши проблема, вчера пак идват в къщи. Тряскат врати, хвърлят сладки. Чакат да мина и почват злобните коментари. Айде взех си малката и отидох на гости. Върнах се на обяд да си нахраня детето и да го приспя, изяли го че нарочно детето съм взела.
Ей бога ми аман вече. Идва моят вуйчо, носи ми грозде , човека на село бил при баба ми, седят под беседката и го гледат като бикове. Ми какво е виновен той. Мъжа ми вече със сетни сили и сълзи в очите от срам трепери и ми вика, моля те направи нещо, щото ще ги изгоня. Ми какво да направя Дадох му една лъжичка мента, глог и валерян и му казах че след малко си тръгват да стиска зъби.
Идват след малко кумовете, момчето казва как сте добър ден. свекър ми: айде жена да си ходиме да не и пречим тука да си седят. Това съпроводено от злобната муцунка и вечната физиономия тип многострадална Геновева.
Ей хора, кажете ми аз ли съм идиот или какво. Те брака ми няма да съсипят, но съсипват мъжа ми. Той горкия така се тормози. А се кълнеше в семейството си, те никога няма да направят така, те никога няма да кажат това, те не са способни на онова и  сега все едно го налагат с бухалки ежедневно. А как ми кажете аз да ги погледна в очите. А и не бил мъж щото не ме накарал да им казвам майка и татко.
Кажете ми хора с тея хиляди заеми къде да отида и как да помогна на съпруга си. На майка си несмея да кажа, когато опира до детето и тя го защитава както може. Но чувствам, че вече ни идва в повече. Ще се махнат ли тея хора или това ще продължи вечно. Какво е това тяхното възпитание, какви са тези хора. Мъж ми каза че не били преди такива или може би той не ги познава в тази им светлина. Може пък аз да съм виновна.

Малко ще ви занимавам с мойте проблеми.... Може пък аз да съм виновна.

Ужас, какви отношения
Според мен дори и ти да си виновна за нещо, те не би трябвало така да внасят проблеми  в семейството, поне ако обичат сина си.
Просто заставай зад мъжа си на 100% и го подкрепяй, защото сигурно на него му е още по-тежко
Колкото до злобното свеки може да й устоиш една спаринг среща  , в която да й обясниш че тя тормози детето си по тоя начин и да вземе да се стегне, вместо да го съсипва.

 За нещастие,с такива хора не можеш да се разбереш по никакъв начин,и никакъв разговор не може да ги промени.Само игнориране,което както виждам вие не може да си го позволите,защото живеете в тяхно жилище./от юридическа гледна точка ще стане така,освен ако бабата не го е прехвърлила на вас/.В момента ни се налага да живеем в отстъпено от свекъра и свекървата жилище/докато построим нашата къща/,и искам да ви кажа,че ми се разхождат като генерални директори тук,въпреки че те живеят на друго място.В момента ,в който им направихме забележка,ми се заяви,че това си е тяхна собсвеност и ще правят каквото си искат.

Жекова жилището е прехвърлено на мъжа ми от баба му.
Свекърва ми има малък дял който ни прехвърли с дарение и от там идва цялата тази гнус и искане да и се кланяме цял живот.
Единственото което ще направят е мъжа ми да ги намрази за цял живот. Внучка им също.

Ох,Лидия,тогава кураж,явно отърване няма!Горкия ти мъж,кой знае как се срамува от тях.Дано не се стигне до омраза,че това вече не е хубаво!И моя е разочарован от своите,затова поне аз не му мърморя.Гледам криво-ляво да се разбирам с тях,докато се махнем оттук.

Е всеки път се изумявам колко ненормален народ има!Е то бива бива,ама това което Лидия разказа,направо ме ужаси!Как може да има такива изроди*извинявам се за израза*!Какво удоволствие им доставя по цял ден да се надъхват,да злобеят и да мислят само простотии!
Лидия,не знам какво да те посъветвам,никога не съм била в подобна ситуация.Само мога да ти пожелая много скоро да кротнат малко и да им дойде акъла.И много сили ти желая,защото като гледам,трябват ти!
Много успех и късмет и да ти е живо и здраво семейството,това е най/важното!

Както изградихме този дом, така ако не се махнат ще изградя и друг, дори цял живот да работя за него. Имам още три години от заема и след това спокойно мога да изтегля друг.Заради мъжа ми е мъката ми. Той много се тормози. Той се кълнеше в тях, че никога няма да са способни и на част от тази помия. Не мога да разбера хора, как една майка може така упорито и с такава злоба да крещи срещу детето си. Да се опитва да разбие семейството му. Някой ще каже че ги мразя, ми не ги мразя, жал ми е за тях. Преди много се ядосвах, сега ми е жал за децата им. Аз като дойдат хващам на някъде, но децата им... Малкия им син схвана за какво иде реч, държи се вече като човек и гледаме да се разбираме. Представяте ли си като влезе някоя девойка пък в апартамента и със брата на мъжа ми...
Аз и на свекърва ми и казах, тормози си децата , не мен, колкото и да и се иска.
Благодаря ви милички че поговорихте с мен. Имах нужда да поговоря с някого за това.
От нерви одеве и темата съм сбъркала.  

Лиденце,какво преживяваш.ужас.незнам какво да ти кажа,трудна ситуация.бъди опора на мъжъ си и го подкрепяй.или като се появат и не се показвай,и просто акъла ми не го побира как има такива хора.как може да ти създават такива главоболия и нерви,на всичко което си преживяла.нямам думи.

Ниа то това си е отдавна, но поне не ми бълваха в очите.  Избягвах ги , както и сега.
Аз отдавна да съм си събрала багажа, но мъжа ми не е съгласен.
Ще ги изчакам още малко да видя, може пък да се усетят

Лидка, много мъчмо ми стана... Личен опит в такива неща нямам, но исках да ти кажа, че много ти се възхищавам на това, че въпреки ужасните обстоятелства си толкова добронамерен, премерен и разумен човек. С такова чудо май няма начин да се разбереш и всеки опит само ще усложни конфликта и пак ще постави мъжа ти между чука и наковалнята. Много разумно постъпваш, като се стараеш да не внасяш още стрес в душата на мъжа си. Все пак, хубавото е, че жилището е юридически ваше, колкото и да злобее, не може да направи нищо страшно поне в този план. Пък кой знае, някой ден може просто да го продадете, като толкова си тровите живота заради това и да си купите друго. Наистина недоумявам как може да си тормозиш така собствените деца, ама свят широк. Единственото, от което много бих се притеснявала в тази ситуация, е как ще се отразят тези неща на малката. Все пак, каквото и да става с възрастните, не е нормално едно дете да чува трясъци на врати, да гледа как летят сладки и ти да се притесняваш да се приберете, за да поспи спокойно, когато трябва да спи. Желая ти сили и малко късмет да се справиш с това, всичко друго ще се нареди, важното е да си пазите любовта, взаимното уважение и нервите.  

Да мармотче и мен това ме притеснява. Изнервят ни и малката малко или много усеща. Започва и тя да нервничи колкото и да я гушкам и гъдаличкам да се смее. Те идват два три пъти в седмицата за два три часа, но то стига. На нас и следващия ден ни е "цветен". Мисля, непрекъснато търся варянти за решение на проблема. Но нещата са много , много сложни.  Винаги съм казвала, когато човек позволи злобата да изпълни душата му, дори и да умра, на него няма да му стане по леко.
Виждам, че мъжа ми е на ръба на силите си и скоро ще избухне. Проблема е техен не мой. Кой каквото си е надробил, да си го сърба в крайна сметка. И все пак надеждата умира последна и аз все още се надявам, че ще се спрат до тук и ще престанат. Дано.

Лидка, вие наистина преживявате нещо ужасно  Както ги описваш, тези хора няма да паднат по гръб. Явно, свикнали са да им се играе по свирката и затова сте им трън в очите. Хубавото е, че мъжът ти е на твоя страна. Какво щеше да бъде, ако се подчиняваше безпрекословно на майка си 
Дано рано или късно родителите му осъзнаят, че с това поведение вредят не само на децата, а и на внучка си.

Stivarip ако и се подчиняваше отдавна да не сме заедно. Незнам как и кой го е възпитал този човек, но найстина се чудя дали е от това семейство.
Те са от старата категория народ. Снахата ще лъска и принася. Ще ги посреща с питка мед и сол всеки божи ден. Ще им се кланя. Каквото каже мъжа трябва да е закон. Ще си седи в къщи да си гледа децата и няма да сади трева и цветя ами ще копае градина. Няма да учи више, щото работата на жената е да си гледа децата в къщи.  . Неща който са на светлинни години от моето възпитание и мислене. От там дойде неразбирателството и омразата им към мен. Е аз съм си такава, мъжа ми ме обича такава и не иска да се променям. Техните желания не ме интересуват.

Драмата в която живее Лидия , ме кара да се замисля , колко млади ,свежи , изпълнени с живот хора , трябва да търпят ежедневен тормоз!
Защо ?
Нямат и не могат да имат собствено жилище ?
Властта - "ти живееш в моя дом и ще правиш каквото аз пожелая!"
Комплексите - родители , чието собственическо чувство превръща децата им в жертви и
оскотели от низки чувства , се борят за абсолютен контрол върху живота на собственото си дете !
Превръщат омразата в движеща сила , докато ги съсипят , разделят с "оня"/"оная" , разболеят или превърнат в роби на собствената си низост?!

На финала ?
Съсипани безкрайно дълги дни , месеци , години от нечий живот ?
А живота е толкова кратък , че дори не можеш да преглътнеш цялата тази отрова!

Лидия , аз не смея да давам съвети , мога и искрено съжалявам ,че преживявате всичко това !
Но ако корена на всички тези мрачни събития е в покрива над главите ви , сменете го , твърде скъпа цена сте платили !

Желая ти от цялото си сърце да намериш изход и спокойствие за твоето семейство!

Лидка, искрено ти съчувствам за емоциите, които изживяваш в момента! За съжаление тези отношения ги има (и ще ги има) откакто свят светува и лошото е, че едва ли някой ще може да ги промени.
Съгласна съм с мненията на момичетата, и също бих добавила, че е нормално в момента, след всичко това, да се чувстваш зле, но за да го преодолееш по-леко се бори не толкова с болката, която са ти причинили тези хора, а с негативните мисли, които следват от това. Нали знаеш, че човек като е ядосан започва да се надъхва и вместо да се съвземе по-бързо от ситуацията, той се настройва още повече и си усложнява положението. Затова не си слагай всичко на сърцето, гледай си мъжа, прекрасното детенце и да не ти пука!