Винаги има плюсове и минуси и наистина е най-добре с лекар да се обсъдят.
Не е чак толкова страшно, просто рядко раждалите описват с големи подробности. Аз се опитах да разкажа с детайли, защото смятам, че колкото човек е по-информиран, толкова по-лесно взема решения и се справя с последствията и евентуалните неудобства.
Забравих да спомена и психологичния ефект - може да чувстваш известна непълноценност от това, че не си родила нормално, а са ти извадили бебето. Имаше хубава статия по въпроса наскоро - мисля, че беше в септемврийския брой на Моето дете.
Честно казано за мен беше най-важно да извадят бебето здраво, имах пълно доверие на екипа и секциото беше единствения ми избор, за да съм спокойна.

Ултра аз нямам избор дали да родя нормално или секцио понже предната операция ми беше декември месец миналата година. Все си мислех, че няма какво толкова в едно секцио и че е същото като операцията ама ти направо ми обърка представите 

Ултра аз нямам избор дали да родя нормално или секцио понже предната операция ми беше декември месец миналата година. Все си мислех, че няма какво толкова в едно секцио и че е същото като операцията ама ти направо ми обърка представите 

Недейте така. Секциото е сериозна коремна операция. Ако имам щастието да имам второ дете и няма индикации за секцио бих родила по естествен начин.

Няма да разказвам при мен как мина (моите операции са две - една по спешност и една планова), защото беше в праисторическата ера и нямахме екстри примерно като перидурална упойка, читаво обезболяване и резорбируеми конци. Само ще вметна, че всичко е индивидуално. Жените сме различни, екипите са различни, бременностите една с една не си приличат дори и при една и съща жена ...

Затова кураж му е майката, вяра в добрия изход от ситуацията и предварителен правилен избор на лекарски екип. 

Ох Мели, добре че се включи. Дори и всяка от нас да си мисли вътрешно, това което си написала, друго е мед.лице да си го каже Действа много успоковяващо!

Ултра, направо ме разби  Аз си признавам, че съм се подготвила за планирано секцио единствено заради по-ниския риск за бебето и за да направи раждането моя лекар, на който единствено вярвам в момента! Иначе той ми потвърди, че поне за сега съм си ок за нормално (стига бебо да се врътне естествено)и след твоя разказ нещо взех да се поколебая 

не се плашете от подробния разказ.
секциото не е страшно.

аз винаги съм се страхувала повече от неизвестността и болките на естественото раждане и дори да нямах показания за секцио, пак щях да поискам да ме срежат. да, страх ме е от операция, тази ми беше първата, но повече ме е страх от непланираност, неизвестност и болки.
освен това, при мен нещата се стекоха така (описах по-горе в темата), че когато най-после докторът каза - тръгвай към операционната, аз само дето не се затичах да се качвам на масата. исках всичко да свършва вече. тъй като ме приеха по спешност, клизмата и бръсненето се състояха на място, от притеснение за предстоящото раждане хич не им обърнах внимание. клизмата пък не е нищо особено, като знам колко мегабайти съм изчела в бг-мамата с умувания на тема как да я избегнем... сто пъти по-гадно е пиенето на очистителни предния ден, за да се спасиш от клизма.

хич не съм гледала как подготвят и слагат упойката. не боли нищо. малко е шантаво отначало усещането за каменни крака, които не можеш да контролираш, но това е в главата - няма гаранция, че друг човек ще реагира така на това усещане, както реагирах аз. анестезиологът попита какво ще правим сега ние с него, докато докторът работи, аз му отговорих, че по филмите анестезиолозите разказват вицове и е редно и той да ми разкаже. докато той измисли виц, минаха 1-2 минути и той каза - айде, срязаха те. викам - лъжете ме, не усещам нищо. той докато ми обясни, че значи си е свършил добре работата и дойде време да каже - айде, бебето излиза. в тоя момент чух изплакването. бяха минали не повече от 5-7 минути. нито съм чула да изсмукват води, нито да тракат инструменти, нищо от това, което е чула и видяла ултра. всеки път е различно. после започна шиенето и докторът се скъса да псува асистентката си, че "не дръж така , ма!", "така ли се хваща еди-кво си, ма!" и това ми беше най-голямото притеснение за момента - леле, този на кого ме оставя... после той ми обясни, че си е работел всичко сам, а понеже е длъжен да вземе стажант за асистент, само я е карал да подава тампони и с кеф я е ругал. шиенето ми беше най-неприятно, не за друго, а защото исках вече да свършва всичко. после донесоха бебето да го видя и да го целуна, почти не можах да го видя, усетих една топла бузка и си го отнесоха пак. на мен ми стана лошо от упойката, казах, че ще повърна, веднага сложиха нещо в системата и ми мина моментално. отнесоха ме в реанимация и после имам мъглив спомен за следобеда и вечерта. както разбрах после, май докторът ми е сложил морфин за обезболяване. ефектът беше, че ИЗОБЩО не съм имала никакви болки след операцията, но ми беше сънливо и унесено (хем бях в пълно съзнание, хем доста неща ми се губят) и ме сърбеше неистово цялото тяло. постепенно започнах да усещам краката си и това беше много важно за мен. студ не съм изпитвала, както някои други. главоболие също не съм имала, както други след спинална упойка.
възстанових се адски бързо, писала съм го и друг път, на 3-тия ден вече марширувах бързо по коридорите и качвах стълби. мисълта ми беше изцяло отдадена на борещото ми се за живот бебе, така че изобщо не съм се замисляла добре ли ми е или зле. може би затова се оправих толкова бързо.

та така. вярно, секциото си е коремна операция с пълна сила. но някак не го усетих по този начин. много повече ме беше шубе 4 месеца по-късно, когато с пълна упойка ми оперираха шията.

та, като четете детайлни разкази за секции, прочетете и такива за вагинални раждания - ужасии има и там колкото щете.

а, и да не пропусна - нито за момент не съм се чувствала непълноценна, заради това, че не съм родила вагинално.

Джам, благодаря ти за включването!  Мен непредвидимостта и непланираността на нормалното раждане ме плашат най-вече. За непълноценност не съм мислила изобщо, за мен това са глупости, нали е на-важно да доведем всичко до успешен край! По същата логика някой би казал, че трябва да се чувстваме непълноценни, понеже бебетата ни не са заченати в любовен акт, а в епруветка! Не робувам на такива неща. Аз досега не съм имала коремна операция, а само лапароскопия, при която естествено възстановяването е несравнимо по-леко, но съм се примирила, че просто ще ме боли повечко после, ще отнеме по-дълго възстановяването и кърмата ше тръгне по-трудно. Това е.

Ултра, евала за подробното описание, много ще е полезно!

Аз досега не съм имала коремна операция, а само лапароскопия, при която естествено възстановяването е несравнимо по-леко...

Даже и това е строго индивидуално, явно. Аз след лапарото се чувствах много по-зле, гадеше ми се непрестанно, краката не ме слушаха, целият корем ме дърпаше и приболяваше, даже нямах физически сили да си обуя обувките и си тръгнах по пантофи, виеше ми се свят ужасно и мъжът ми трябваше да ме крепи до колата и оттам до входната врата. Възстанових се чак към 10-тия ден. А след секциото бях на крака много бързо, може би по същите причини като Джам. Така че не се шашкайте, изберете си добър екип и му вярвайте, също като с арта

Не се плашете от разказите, защото както са писали по-горе всичко е съвсем индивидуално. За някой неприятно и болезнено е било едно, за други - друго, екипите са били различни, обстоятелствата и т.н. Разказът на Ултра е полезен да се запознаете с детайлите и последователността на действие, не акцентирайте само на страшното
Аз, след дълго умуване и с подкрепата на лекаря, който ме следеше, реших да родя нормално. Не съжалявам, но и как да съжалявам като от първата контракция до гушването на бебето нямаше и два часа! Но не мога да кажа на никой, че да родиш нормално е по - добре просто така наизуст, след като понякога изживяването и последиците от едно секцио може да са далеч по-нормални от едно безкрайно и болезнено естествено раждане.
На мен лично клизмата, за която бях чувала ужасии, не ми се стори чак толкова неприятна. Така че примери колко е различно при всеки - много!
Нужни са ви кураж и спокойствие и според мен за да ги имате, трябва предварително да си осигурите екип, на който да имате доверие. Аз не бих допуснала да отида да раждам "на сляпо", при който е на смяна...

Никога не съм се чувствала неполноценно, че съм родила секцио, единственото и най-важно за мен беше бебето ми да се роди живо и здраво.
Както са ви казали момичетата всичко е строго индивидуално. Аз исках да раждам секцио, незнам, може би и мен ме беше страх от неизвестното (болките и евентуалните усложнения за бебето), а имах коремна операция от извънматочна бременност и знаех какво ме чака в общи линии.
Много е важно да си намерите подходящия лекар. Първия път при мен най-гадното беше излизането от упойката, но тогава всичко стана много бързо, операция по спешност и т.н.. Секциото ми го прави същия лекар, който много добре знаеше как стоят нещата при мен. Получих най-добрата възможна упойка, възстановяването ми беше много бързо и лесно. Най-трудно и при девете операции беше 1,2 ден.
Няма нищо страшно, важна е положителната нагласа и вярата в лекаря. Моят ми каза "не искам да се притесняваш за нищо, ще имаш живо и здраво бебе" на мен това ми беше предостатъчно

Подкрепям напълно Джам и Цветенце - всичко е индивидуално, но и за мен е важен избора на добър екип, най-малкото да имаш доверие и да се отнесат човечно, а разбира се професионализма е на първо място. И есетественото раждане и секциото са с предимства и недостатъци. Аз родих по естествен начин за две минути, болки от контранциите почти нямах, козметичен шев, станах, пишках, разхождах се и плюсках като прасе точно 40 мин. след като изстрелях Криси. Изобщо възстановяване при мен не е имало, защото не съм се почувствала зле по никакъв начин, нито физически, нито психически.
Клизмата действително е нещо, което е пресилено оплюто. Абсолютно нищо срамно, страшно и болезнено няма.

"не искам да се притесняваш за нищо, ще имаш живо и здраво бебе" на мен това ми беше предостатъчно

Това наистина е най-важното. Благодаря на всички момичета, които споделиха подробности около ражданията.
Май понякога страхът е най-страшното Пожелавам на всички леки бременности и леки раждания на здрави бебчета.

И по мое мнение клизмата е много по-малко гадна от пиенето на очистително, всъщност не е нищо особено. На мен ми се повръщаше много в момента, в който са ми натиснали корема, за да извадят бебето. Бяха ме предопредили за това, така че го очаквах. После излизането от упойката беше свързано с усещането на голям студ, но ме завиха повечко и мина. По едно време ми слагаха някакво болкоуспокояващо, чието вливане беше свързано с по-гадно усещане от болката, която трябваше да успокои. Иначе и аз като Джам мисля, че се въстанових много бързо точно защото въобще не съм обръщала внимание къде и какво ме боли, а само се молех бебето ми да е добре. Хванах си сака с багажа, тръгвайки си от болницата и акушерките много ми се накараха, че все пак съм имала коремна операция и прочие. Майка ми имаше 10 дни отпуск, за да ми помага и я бяха наплашили, че щяло много да ме боли поне 1 година след операцията и т.н. Имам и позната, която 3 години след секциото се оплакваше, че още я боли. Наистина е много индивидуално, а има значение и какъв е прагът на болката при различните хора.

Ей, момичета, аз изобщо не съм искала да ви плаша Честно казано съм учудена, че намирате разказа ми за страшен. Може би понеже съм по-впечатлителна и емоционална съм представила ситуацията доста цветно, но мислех, че това е целта на темата Бих родила при същия екип секцио без грам притеснение. Ако имате доверие на лекаря си, ще си спестите страха и притеснението. Аз много повече се страхувах от вагинално раждане. Струваше ми се, че тогава аз ще съм виновна, ако възникне проблем и не съм се справила добре с напъните например. При секциото знаеш, че главната задача е поверена на екипа, който е добре обучен и за когото такъв тип операции са рутинни.
И не забравяйте, че колкото и неприятни или досадни да са някои моменти, те преминават за минути или часове, което е нищо спрямо целия път, който сте извървели!

Е, сега вече хептем я втасах. И без това умирам от страх от секциото...Може би защото преживях много тежко излизане от упойка след лапароскопия в МД... и сега си представям някакъв ад. И като прочетох и разказа на Ултра, хептем ми затрепераха гащите  . 
Дано се справя! Колкото повече наближава датата на секциото толкова повече ме хваща шубето, но това е нормално, май. Имам доверие на моя док, така че надявам се самата операция да мине добре и да са здрави момчетата ми. За след това е страха ми. Аз много исках да родя нормално, но оставих на док да предцени и той реши да е секцио. Имах притеснение за клизмата, но сега като чета това са бели кахъри. И аз мисля, че ще е по-добре от пиене на очистителни, както направих на инат преди лапарото и после съжалявах  . Мисля да предупредя, че съм ужасна страхливка и направо да ми подготвят и на мен морфина или нещо подобно  .
Благодаря за  разказите ви, знам, че и това ще преживея! Важното е, че сме блогословени да стане майки!  А пътят до така желаните ни дечица сигурно е по-тежък от секциото!

Брех, то излезе, че Ултра е преразказала цял филм на ужасите :
Съжалявам, не се стърпях

Мен като ме хване щубето от това, че ще трябва да раждам секцио (а и като цяло-преди да разбера, че нямам друг избор)си казвам: "милиони жени по света са го преживели, няма точно аз да се предавам!" и ми става по-леко като си представя на куп всички жени, изпитали болката от раждането Другото успокяващо е, като знаеш, че си направил правилния избор с лекаря, който ще изражда.