Да, това е моята приятелка, за която споменах, че се моля всичко да се оправи час по-скоро. От миналия понеделник (когато беше пункцията й) е в болница и не е напускала стаята в която лежи. След пункцията, вечерта, с болки, но на обезболяващи се прибира в тях. В един момент й става зле, става, но припада. Отиват в болницата и след прегледа се оказва, че е изкървяла в корема (засегнат е някой съд по време на пункцията) и той е пълен с кръв. Ден прекарва в реанимацията надупчена на всички възможни неща. Вземат се какви ли не изследвания. След ден е преместена на друг етаж и от тогава не е напускала болницата. По принцип докторите казват, че е прескочила възможна операция, както и най-лошото разбира се...... Корема й и в момента е много надут и твърд и има болки. Пие хапчета като бабите (нищо лошо спрямо бабите). Все пак имаше трансфер. Едва ли до седмица ще се прибере вкъщи, но е по добре да е там под наблюдение за по-сигурно. Понеже кървенето е спяло, кръвта ще се абсорбира, но ще стане много бавно. Според лекарите ще е до месец и нещо - два. Всички знаем, че АРТ процедурите крият рискове и никой не е застрахован.....но когато стане с близък човек, много боли.....
Пиша този пост със знанието на Наси, а за повече ще пише тя самата, надявам се да е скоро, когато излезе от болницата и се прибере вкъщи.
Знам че тя ще се възстанови, макар и бавно. За човек, който е нямал нито една инжекция изтърпя доста неща геройски и не гъкна. Не се оплака за нищо и се опитва да се държи, въпреки неразположението, болката и страха от развоя на събитията. Силно се надявам нейните ембриончета да са така силни и борбени като нея и да се развият двете малки близначета, които тя така силно желае !
Обичам те миличка....знам че не ме четеш, но утре пак ще мина да видя дали коремчето не е спаднало малко.
