Moмичета Обичам ви, дано вашите молитви бъдат чути и моето мъниче оцелее.
Аз се поуспокоих, но ще излъжа ако кажа, че не мисля за моето бебче и че не ме е страх. Даже лекичко да си призная малко ме гони параноята, постоянно си гледам и наблюдавам симптомите, които по принцип никога не са били много. Гърдите ми така и не ме заболяха и оголемиха, от както забременях случи ми се само веднъж да ми стане лошо и направих беля пред един супермаркет и това беше повече ни ми се е гадило. Понякога, но не всеки ден ми се гади от миризма на някой вид храна, но е рядко. Единствения симптом който имам най-често това е умората. Всичко това малко ме обърква, знам че ако ти изчезнат симтомите, това може да е сигнал че нещо става, но пък от друга страна при мен никога не са били изявени силно или почти ги е нямало и си мисля, че в този случай това е нормално при мен и да не се вглеждам толкова.
Знам, че каквото ми е писано и каквато съдбата ми е отредила това ще стане. Аз продължавам да се моля и дай Боже всичко завърши с щастлив край. Нямам търпение да отида в понеделник на преглед за да видя сърчицето продължава ли да бие. Дано,дано тези мои мъки завършат щастливо.
Мога ли да ви попитам нещо момичета? Ако по рпинцип сърчицето на мъничето бие много хубаво и силно и се вижда че е пораснало точно колкото трябва за една седмица, риска да спре да бие това красиво сърчице дали все още е така висок? Знам, че задавам сложен въпрос, който е трудно да се отговори, но ако някога сте чели и знаете нещо, ще съм ви благодарна.
Прегръщам ви момичета
Моля ви не ми се карайте за параноята, която съм развила