Явно влагаме различно съдържание в думата "патерици"... Моето съдържание е, че това е външна помощ, на която се опираш, за да се справиш с проблема, но тя не може да бъде постоянна. В някакъв момент от живота си трябва и сами да можем да се справяме с проблемите си.

Струва ми се, че се губим в думите. Тази "външна помощ" както я наричаш, няма как да е постоянна, защото тя спомага ти да станеш способен сам да се справяш с проблемите си. Ето тук също може да има неразбиране, защото повечето хора си мислят, че са напълно способни да се справят сами с каквито и да било проблеми в живота им.
Мисля, че Лан го казала много точно:

но винаги го има ефектът - "въртене в кръг", ако попаднеш в този собствен водовъртеж именно помощ отвън е най-сигурният начин да се измъкнеш

Именно защото ти няма как да си обективна сама за себе си. И наистина ти е нужен добър специалист, който да ти даде "образа в огледалото".
Права си за следното и съм абсолютно съгласна с теб:

Защото точно в тази сфера, където процесите се случват в една почти невидима и неизразима област на нашата психика, съзнание и душа,  е важно да попаднеш на добър познавач, защото пишман психолози също има, колкото поискаш. Защото, ако за хормоните например има видими, измерими референтни стойности, то в тази невидима област на човешкото съзнавано и несъзнавано - могат да се нанесат със същата лекота и много поразии.

И все пак може и да са малко, но има такива специалисти

момичета за какво толкоз спорите и усложнявате нещата? ...ами всеки сам е свободен да решава за себе си и да ходи кдето си иска...вие не знаете ли ,че каквото за мен е добро за другия може да е лошо и обратно ...затова всеки си знае докаде е стигнал засега
Каквото и да решите пожелавам ви успех и не забравяйте,че тук можете също да получавате безплатни гледни точки и виждания от страни на различни хора!

Каквото и да решите пожелавам ви успех и не забравяйте,че тук можете също да получавате безплатни гледни точки и виждания от страни на различни хора!

Ето за това си говорим в този форум, за различните мнения и гледни точки.

дива роза е напално права,но за себе си и за тези като нея сас силен дух и воля да се справят с проблемите.Но има моми4ета които не успяват,които немогат да излязат от това положение без 4ужда помощ.Те се губят в проблемите си и не виждат изхода от тях а понякога решението е под носа им.Моят савет е ако неможете да се справите сами няма нищо лошо в това да посетите такав специалист.Дори е наложително.Думите ми са продиктувани от лошата новина, която ми саобщиха снощи.Едно от моми4етата с което предният пат правихме инвитро и аз родих в на4алото на шестия а тя в края на шестия месец и на двете ни бебетата по4инаха не е могла да излезе от депресията след смарта на бебетата и и се е самоубила преди месец.Цяла ве4ер плаках за нея.Затова по добрия вариант ако не се справяте сами е да потарсите помощ.Няма нищо лошо или срамно да признаеш,4е неможеш да се справиш сам и да потарсиш помощ.така,4е няма смисал да спорите,защото правилния пат за всеки е разли4ен.

дива роза е напално права,но за себе си и за тези като нея сас силен дух и воля да се справят с проблемите.

Аз пък забелязвам, че точно хората със силен дух успяват добре да се самозаблудят, че нямат нужда от помощ отвън до пълно самосриване...Всеки има слаби моменти и се нуждае от помощ, но дали си го признава е друга тема. Изборът е личен, не налагам моят, но за мен грешката беше, че дълго отлагах и си мислех: "Силна си, познаваш се, куче си, ще се справиш и сама." За това и пиша - специално за DivaRoza, прилича много на мен. Не е проява на сила да не се използват "патерици", както тя ги нарича, проява на его е.

Аз по темата повече няма да пиша, защото е излишно да убеждаваш другия в своята правота, а тук нещата стават и лични. Но понеже чета, че повечето реагираха точно на моето мнение, ще кажа още нещо. Изключително много уважавам добрите професионалисти, защото знам колко много труд и лишения се иска, за да се изградиш като такъв. Дали е его, или нещо друго, едва ли има толкова много значение, защото всички ние разсъждаваме от днешната си позиция за нещата. Защото никой не знае какво го чака утре и каква изненада ще му поднесе животът и съответно не знае как ще реагира на това. Има в нас много непознати области на психиката и подсъзнанието, подтискани неща, които в критичен момент изскачат и ти вече не владееш положението с разума си и съзнанието си. Аз понеже съм доста претенциозна и критична на тема професионализъм ще си кажа, че при психолог от типа на "квартален психолог" няма да стъпя никога. Трябва да е изчел поне няколко пъти повече психологически книги от мен, за да му се доверя. Въобще не броя тук задължителните му дисциплини, докато е учил, защото всеки слаб студент после може да практикува.  Повярвайте ми, знам как се пишат и оценките на студентите. А като формални критерии, трябва да има поне една докторска степен по психология и свои, написани книги, тогава ще съм сигурна, че не ми разказва неща, които току що е прочел отново с опреснителна цел някъде. Това не е в кръга на шегата, а сериозно. Просто не бих допуснала съмнителни професионалисти да ми се ровят из тъмната част, пък било то и с "лечебна цел". Имам право на това и аз си го решавам. Опасявам се, че нито ще му одобря въпросите, нито клишираните за всички случаи разсъждения. И като резултат може да се стигне до методологичен и концептуален конфликт. Виж, розовите хапчета не бих ги отказала, но трябва да съм наистина много зле и да не ми вършат работа вече достъпните хапове, предназначени за тази цел. Това си е личното ми отношение за нещата и предполагам се досещате, че не ангажирам никого с него. Иначе, нямам против да си водим дискусийка по принцип и чисто теоретично да си нищим въпросите.
petq74, това, което пишеш е ужасно! Истината е, че има хора със слаба психика, които бързо се сриват.  Много жалко за момичето!

Момичета, не се давайте, ще го преборим живота!!!

На всички силен дух пожелавам!!!

Момичета, не се давайте, ще го преборим живота!!!

Че как, ако му се давах така лесно, как ще си доживея до 120 години! Толкоз, имам фамилен рекорд да подобрявам, не е шега работа!

Едно от моми4етата с което предният пат правихме инвитро и аз родих в на4алото на шестия а тя в края на шестия месец и на двете ни бебетата по4инаха не е могла да излезе от депресията след смарта на бебетата и и се е самоубила преди месец.

Еееееееееее, това много ми помогна.
 
Аз няма да правя така.

еганева,рабира се,че няма да правиш така и ще го преодолееш този проблем :)какво сега като не можем да родим не можем и това е... и няма да се разпънем на кръста само заради това...важното е да сме живи и здрави и винаги ще измислим някоя друга алтернатива ..и да ти казвам и какво на мен ми е помагало през лятото когато ми казаха диагностиката....едва ли не припаднах в кабинета на доктора и го попитах как да преодолея това нещо?!?...тай като това не ми прилича на някои неща ,които зависят изцяло от мен и как да поднеса"хубавата новина" на мъже ми,който си е свестен човек и който много обича децата и за капак 2 месеца по-млад от мен...а доктора ми отговори:
"сигурен съм ,че ще го преодолееш ,просто си избивай от главата глупостите,гледай само напред и се научи да живееш в настоящето а спрямо мъже ти попитай го дали се е оженил за твоята матка или за теб?" ....
разбира се,моментално ми се видяха много опростени тези думи и си мислих ,че това са щуротии казани за момента(каквото му дойде на ум на човека),за да ме успокой малко ...само,че прибирайки се вкъщи се замислих върху думите му и ми се видяха много мъдри ...чрез толкоз малко думи той ми подказва,че бъдещето е пред мен и има алтернативи :wink:Явно съдбата все пак е била благосклонна към мен като ме среща не само с един добър специалист в тази област ,но и с един много фин психолог
С най-добри чувства!