Здравейте ,момичета!Искам да споделя с вас своята адска болка. само Преди 7дни преживях аборт .Бях в 6месец и както всичко си вървеше нормално ,бебчо се развиваше като по учебник на 28.09 в 1ч след полунощ започнаха леки болки, които постепенно се усилиха.Приеха ме по спешност в АГ отделението на ВМИ-Пловдив.Установиха че имам 3см разкритие,настаниха ме в предродилна зала,включиха ме на системи за задържане,НО.........нашето момченце се роди НА 29.09. в6:30ч.НЕИЗПЛАКА!!!Казаха ,че нямало сърдечни тонове и вместо в количка за новородени го сложиха в чувалче и пратиха на патолозите.Така красивото ни мъничка момченце си ОТИДЕ БЕЗ ДА МУ БЪДЕ ДАДЕН ШАНС ЗА ЖИВОТ!
Не мога да ви опиша как се чуствах в този момент.Само който го е преживял знае.Преди 2дни ме изписаха, казаха че съм добре - физически.А психиката тя е друго нещо - опитвам се да се държа ,но сълзите ми не спират.Милото се прави на шут ,за да ме накара да се разсея и да не мисля,НО........
Незнам как се преживява подобно нещо.И дали въобще е възможно да се преживее.Знам ,че никога няма да забравя онова мъничко създание, което чакахме с толкова много любов! А сега накъде????Лежа си вкъщи -плача и се питам ЗАЩО??? С КАКВО ГО ЗАСУЖИХ?АЗ ЛИ УБИХ СИНЧЕТО СИ? Въпроси, които сигурно ще останат без отговор.След два дни ще са готови резултатите от хистологията и с милото се надяваме те да ни дадът отговор на хилядите въпроси ЗАЩО????