аз съм алергична от дете към тревни полени, котки, коне и други.
преди раждането изрично разпитах гинеколога за тест за упойки, като изтъкнах, че съм алергична. той отсече, че няма нужда.
бях проучила къде да отида на своя глава да се тестувам, но съдбата ме превари и ме оперираха по спешност. след операцията ме сърбя цяла нощ тялото.

4 месеца по-късно, ще ме оперират с пълна упойка. отново АЗ повдигам въпроса за тестуване, като изтъквам, че съм алергична. едва тогава хирургът каза, ами тогава иди да си направиш тест. (излезе, че съм алергична към диазепам, какъвто ми е слаган няколко пъти.)

и 2-та случая се развиват в първокласни столични болници, участващите лекари се водят също така за първокласни хирурзи.

Оф, чета днес целия ден темата и отлагах да пиша.
Мели, аз понеже съм докторско чедо, преди секциото си ходих и си питах за тестове за упойка. Коментирахме даже с баща ми какво са ми правили и дали е правилно, само за да съм сигурна, че няма да ми се случи нищо. И аз съм разпитвана по твоя списък и си разказвам и без да ме питат, само и само да е достоверна информацията.
Такива неща се случват навсякъде - даже и в бяла държава като Германия. Имам два разговора с различни анестезиолози. Обяснявала съм какви точно алергии имам, на какво реагирам зле. Имам източени бая кубици кръв точно за техни си тестове. Направиха ми "уж тестване" за реакция към упойката, която ще ми слагат по време на раждане. Въпреки това получих алергичен шок на масата и след това целия ден бях зле и ме сърбеше тялото. Въпреки тестовете, въпреки обясненията. Единственото, което направи анестезиоложката беше да ми увеличи количеството кислород по време на секциото. Това е единствения момент, в който съм си мислила, че ще си отида. Задушавах се, имах тежест в гърдите, сърбеше ме цялото тяло и ми беше много трудно да дишам. В документите си даже нямам написано каква упойка са ми сложили. Така че никой не е застрахован, даже и да каже, даже и да е тестван. Смятам ако ми се наложи пак подобна процедура да гоня до дупка лекаря, за да не ми се случи пак същото.

Между другото да спомена че от познати в Дания и Англия знам че там лекарите са къде, къде по-небрежни от нашите.Всъщност нашите не могат да се нарекат небрежни, въпреки този случай даже,който си е лекарска грешка.За тия две държави знам че те оставят квото Господ рекъл да става и до последно не те поглеждат.

 Мели,много благодаря за инфото,относно анамнезата!Много е полезно!

Задължително преди да се използва Лидокаин(както при тази жена Елвира) се прави проба;поне при нас е така.Но в Майчин дом явно това не се прави.

Касиел, не съм съгласна с това обобщение. Всичко си е до късмет и до свестен лекар, който да се случи в момента при теб. Аз имам досега две пълни упойки: едната за абразио, правено в Пловдив, а втората за хистероскопия - в Англия. Състоянието ми след упойката в двата случая беше коренно различно. Абразиото в Пловдив ми беше направено по спешност, като казах на лекарката, че съм пила кафе преди това; защото отидох за задържане, а то друго излезе. Тя се почуди, почуди за кафето и ми даде да попълня въпросник, където имаше и за алергии. И аз нямах представа дали имам. Не ми тестваха упойката. Събуждането от упойката беше най-кошмарното изживяване до сега. На моменти се чувствах нещо средно между космонафт и наркоман. Отвратително неусещане на тялото. За хистероскопията в Англия също не ми тестваха упойката, но имаше предварителна среща с две млади лекарки, които ме разпитаха, за каквото се сетиха и си отбелязваха. После и аз попълвах и се подписвах, та дълга и широка беше. Не бях закусвала, защото бях предупредена. Измериха ми и килограмите. Събуждането от тази упойка беше едно съвсем обикновено събуждане, но с малко замаяна глава. Стоях няколко часа там и ми даваха да пия кафе и сладки неща, за да не ми прилошее от свежия въздух. Предполагам, че при първата упойка, щото бях пила кафе, а и защото не ми измериха килограмите, за да съобразят дозата с килограмите - са се струпали няколко фактора. Винаги има и доза късмет при тези неща. И никакво значение в коя страна ти го правят. Навсякъде има и добри, и лоши лекари. При мен посто така се случи.

Между другото: някой има ли представа колко пълни упойки може да понесе човек, горе-долу, все пак? Или за всеки си е индивидуална бройката на упойките.

Леля ми е преживяла над 30 упойки.Жената е на почти 80 години де, но още крета.

DivaRoza, различният ти опит от 2-те упойки най-вероятно се дължи на различната упойка, която са използвали, а не на това, че си пила кафе или не са ти уцелили дозата.
на мен ми правиха абразио в Пловдив при д-р Даскалов, събуждането от упойка беше чудесно, с никакви негативни ефекти.
когато правиха навремето на баща ми разни изследвания, изискващи кратковременна пълна упойка (каквато се ползва и при абразио и хистероскопия), аз си плащах винаги на ръка на анестезиолога за хубава упойка. виждала съм с очите си друг пациент, изследван заедно с баща ми, който не беше платил за "американската упойка" и излизаше мъчително от упойката цял ден, за разлика от татко. тогава помня думите на анестезиолога, като наблюдаваше и съпоставяше двамата пациенти - "мда, така е като нямаш пари..." много гадно ми стана

Интересното е че поне аз в Майчин дом и при двете упойки излязох от тях много леко и спокойно и болките бяха само от операциите,нищо не помнех и нищо не усащах по време на операциите, докато сега се сещам че преди около 8 години имах операция с упойка в АГ при която от една страна усещах почти всичко но бях безпомощна и от друга след това не можех два дена да си вдигна главата от възглавницата.И какво главоболие бешееееее.......

Мене също ме разпитваха по начина на Мели. Ама аз на нито един въпрос не отговорих по този начин. Направиха ми изследване за упойките. Нямах никакви проблеми с упойката и лекарката даже решила, че съм я излъгала, за да направи изследването за упойката.
Когато обаче трябваше да ми свалят конците и ми махна лепенките се хвана за главата. И ми казва: "ама ти май наистина си алергична към всичко". Оказа се че съм се изринала. И макар че преди това никога не съм се изривала от нищо, дори и от гъсеници... тогава се бях изринала от лекопласт, какъвто съм слагала 1000 пъти и нищо ми е нямало. Около 2 години след операцията се изривах от всичко. А после изчезнаха тези симптоми. Сега, както и преди операциаята - най-много сенна хрема да ме хване и то минава за половин-един час.

При мен при секциото въпреки тестовете, въпреки снетата анамнеза - ми беше много зле, повръщах, сърбеше ме цялото тяло, изринах се.. изобщо красота
При кюртажа лекарката ме разпитва, обясних й какъв е бил проблема при секциото, как съм реагирала, какво е станало. Сложиха ми упойка, от която просто ме отрязаха тотално и се събудих веднага след като ми казаха, че трябва. Единствения проблем беше сухотата в устата.
И при двете упойки не съм яла или пила нищо. Не знам кое е - мал шанс ли, организъм ли, по-добро познаване на упойките, по-добър анестезиолог ли...
Кофти упойката ми я сложиха в Германия, тази при която нищо ми нямаше - в Майчин дом Варна.
Така че май е до познаване на материята, на добра анамнеза, на реакция на организма. Няма универсална рецепта за добра упойка...

При мен при секциото въпреки тестовете, въпреки снетата анамнеза - ми беше много зле, повръщах, сърбеше ме цялото тяло, изринах се.. изобщо красота
При кюртажа лекарката ме разпитва, обясних й какъв е бил проблема при секциото, как съм реагирала, какво е станало. Сложиха ми упойка, от която просто ме отрязаха тотално и се събудих веднага след като ми казаха, че трябва. Единствения проблем беше сухотата в устата.
И при двете упойки не съм яла или пила нищо. Не знам кое е - мал шанс ли, организъм ли, по-добро познаване на упойките, по-добър анестезиолог ли...
Кофти упойката ми я сложиха в Германия, тази при която нищо ми нямаше - в Майчин дом Варна.
Така че май е до познаване на материята, на добра анамнеза, на реакция на организма. Няма универсална рецепта за добра упойка...

Майчин дом София или Варна? А иначе очевидно от анестезиолога зависи всичко.При мене в Майчин дом все беше една и съща, ама как не съм се сетила да я питам как се казва, за да я търся пак заради добрите упойки, но ще си имам и едно наум да съм предпазлива и да чакам въпросите.Или сама да си казвам ако трябва.

Джам, сигурно си права! Чак сега го научавам това. А аз дълго време си мислех, че е, защото леко послъгах за килограмите.  Като не ми измериха килограмите в Пловдив, а само питаха колко съм, аз казах нещо по спомени от добрите ми времена.  Излишна суетност се оказаха. И доста далеч от реалността... 

P.S.поправка: космонаВт  Извинявам се, снощи нещо съм спала!