За тези,които не знаят- на втората снимка е арестуваният на 28/06/ 1938 Сергей Королев. Бъдещият "Главен конструктор" и създател на всичко,което днес руснаците наричат "Космонавтика", прекарал години в лагерите, бит и унижаван за нещо, което не е извършил. Королев, който до края на живота си дори и на върха на славата си повтаряше - " Ще ни ударят така, че и некролог няма да има". И който загина по време на операция, некадърно проведена от Руски медицински "корифеи" - не можали да интубират човека при нужда, защото имал травма от арестанският му период. Това е официалното им оправдание... . Тръгнали да го оперират за кървящи полипи, пък се "оказало" саркома. Руски бабини-деветини, знаете. Изводите за Вас... .
На вторият плакат пише- "Те коваха победата".
Двата плаката са от антисталинската изложба, провеждаща се тези дни в Москва, под лозунга "Нито крачка назад" ( има се пред вид >> "назад" към сталинизма).
Може да видите останалите тук:
http://lenta.ru/photo/2010/05/28/anti/pic024_Jpg.htmНито крачка назад! Никога повече уродлив комунизъм на Бг почва.
Никога повече изчадия като Лилов, Луканов, Първанов, Боков, Живков ... .
Нека никога нашите деца не познаят "прелестите" на Бг комунизъм:
* 10 години режим на тока
* Бедност, мизерия, мизерия и бедност. Траещи и до днес.
* Необразованост, ниска квалификация, тотална изостаналост.
* Псевдоживот, псевдоценности, псевдоилюзии, псевдо-хора, псевдо-свят. Плюс НИКАКВИ пенсии и здравно обслужване.
"Когато чаках за да дам продукти за синът ми Льова, затворен в "Кръстовете" ( фамозен Ленинградски затвор, следствен изолатор), една жена до мен, след като разбра коя съм, ме попита - "Можете ли да изразите видяното тук?" "Да, мисля - да и отговорих".
Анна Ахматова
И я молюсь не о себе одной,
А обо всех, кто там стоял со мною
И в лютый холод, и в июльский зной,
Под красною, ослепшею стеною.
***
А если когда-нибудь в этой стране
Воздвигнуть задумают памятник мне,
Согласье на это даю торжество,
Но только с условьем: не ставить его
Ни около моря, где я родилась
(Последняя с морем разорвана связь),
Ни в царском саду у заветного пня,
Где тень безутешная ищет меня,
А здесь, где стояла я триста часов
И где для меня не открыли засов.
Затем, что и в смерти блаженной боюсь
Забыть громыхание чёрных марусь,
Забыть, как постылая хлопала дверь
И выла старуха, как раненый зверь.
И пусть с неподвижных и бронзовых век
Как слёзы струится подтаявший снег,
И голубь тюремный пусть гулит вдали,
И тихо идут по Неве корабли.
***
Може би много хора не знаят, но фразата "Ни в царском саду у заветного пня..." се отнася до последната снимка на Император Николай Романов в Царско Село, преди заточението му първо в Тоболск, а после и в Екатеринбург (Свердловск). За тази снимка