..Второ. То е към човека-мъж  . Вижте бе хора, торкова глупави и елементарни ви изглеждаме, пишещите тук, та ни цитирате клишета от сорта на:
"радвайте се на млаките неща", или "Живота на никого не е лесен", или "не обвързвайте щастието си единствено с детето".

Моля ви се! Американска приложна психология всички сме чели.

точно това се опитах и аз да кажа,но с други думи!!това,че се чустваме нещастни от липсата на дете,няма нищо общо с другите неща,всяка една от нас цени тези "дребни неща" (много-повече дори от болшинството хора,защотото това и дава сили-поне при мен е така)..."дребните неща" носят радост - ДА,но тя не замества детето,твоята плът и кръв...,но само тези които усещат тази липса-знаят КОЛКО МНОГО БОЛИ!!
иначе всички се опитват мила julia_m  да мислят позитивно бъди сигурна в това!!преди да открия този форум,дори не съм предполагала,колко хора се борят и какъв кураж имат..не може да става и дума ,че не умеят да се радват на "дребните неща"!мога да ти пожелая от сърце да не ти се налага да чакаш години..да не плачеш всеки път когато ти дойде и когато твоите приятелки и роднини ти съобщават постоянно,че чакат бебе(някои и второ),а ти се молиш ежедневно поне за едно,защото само тогава човек може да осъзнае колко е трудно да се радваш на "дребните неща"..

Ще отговоря само с два цитата.

... Знам само, че след един момент вече нито работата има значение, нито образованието, нито приятелите, нито слънчевия ден, нито морето, нито синьото небе, нито цветята, нито красотата на утрешния ден - ако не можеш да ги покажеш на невинната чиста детска душа до теб. Душа, създадена от теб, моделирана от теб. Даже и да не е родена от теб...
Към мъж - да, умеем да се радваме на малките неща. Радваме се на това, че ако ние сме причината да има стерилитет в семейството ни, мъжете ни се борят заедно с нас и не ни изоставят. Радваме се, че въпреки всичко се обичаме и сме по-силни заедно. Радваме се, че сме живи, но не сме щастливи от факта, че обществото ни приема за болни. Че ни сочат с пръст като най-долните и презряни същества, само защото не можем да дадем дете... Че ни наричат ялови, безплодни и още куп отвратителни епитети... О, да, ние умеем да оценим малките неща в живота си. Но дали живота ни оценява и ни помага???...

И дали всичко има смисъл като няма на кого да ги покажеш тези малките неща,  дали дъгата е прекрасна ако няма две мънички очи да я забележат? Дали луната е красива, когато любимият/та не е до теб...?

Цитат на: julia_m в Януари 23, 2008, 09:44:46 am

Аз съм на 27, омъжена по любов, все още нямаме бебче, което да осмисля денят ни, но вярвам, че и това ще стане един ден, защото напоследък си мисля все по-често че нещата сами се нареждат и може би не е много удачно да ги пришпорвам.

Мила Юлия, много си сладка . Казвам го съвсем искрено, без да се заяждам. Желая ти щастие и прекрасни мигове оттук нататък.
Но мила, в този форум съм трета година видяла съм толкова много болка и смелост, че думите ми са бедни. Надявам се да не приемеш думите ми като нравоучение, но моля те да разбереш, че цитираното от мен твое изречение, може много, ама много да нарани някого...
Представяш ли си как го четат момичета без тръби, с по две операции зъд гърба си, с няколко неуспешни опита ин витро... а ти им казваш - не пришпорвайте нещата, те сами ще се наредят.
27 години не са малко - мисли като пишеш и говориш. Пак най-добронамерено и без яд ти го казвам. Просто уважавай другите. Това първо.

Второ. То е към човека-мъж  . Вижте бе хора, торкова глупави и елементарни ви изглеждаме, пишещите тук, та ни цитирате клишета от сорта на:
"радвайте се на млаките неща", или "Живота на никого не е лесен", или "не обвързвайте щастието си единствено с детето".

Моля ви се! Американска приложна психология всички сме чели.

Е, това е! Фуси го е казала чудесно.
Милички, едно ще ви кажа: "УСПОКОЙТЕ СЕ И ЩЕ СТАНЕ!" и ще бъдем всички много щастливи.

И изобщо - към всички просто прелитащи птици:

Моля ви, не ни предлагайте лепенки за коляно, за да си лепим сърцата. Не е нужно да знаете защо. Просто недейте и бъдете живи, здрави и щастливи.

С най-добри чувства

Събуждам се днес и си казвам, да този път ще е хубав ден!
Преди няколко часа моя близка приятелка ми казва по телефона, че е бременна. Супер, радвам се за нея, защото го чака от 4 години, не е правила процедура, не е минавала по нашия път, просто станало, след като се успокоила
Не мога повече! Не искам да бъда силна, не искам да ми подмятат как всичко е наред, не искам да се правят, че разбират болката ми, не искам нищо... освен да знам едно - кога ще спре да ме боли? Когато си поплача ли? Хм, дори не подозирах колко сълзи имам...

просто станало, след като се успокоила

Ми какво да ти кажа, освен: Успокой се и ти и ще стане. Виж хората как забременяват.

Розовелка, не плачи.  Ще станеш мама.

За щастието: http://truden.com/extra/shtastie.html - колкото и пъти да го прочета, винаги се разплаквам. 

Вчера станах на 39г.Трябваше да съм щастлива,но....Вече ми идва да крещя.
Щастие...къде е то?Само ако можеше да се копува със пари,щях да съм първа на опашката.Изминалата година беше ад за мен.ИКСИ-неуспешно,инвитро с донорска яйцеклетка-неуспешно,колата ми се скапа,и най големия кошмар беше ,че казаха на сина ми че е осиновен.Все още сме в шок.Кажете ми къде е тогава това ЩАСТИЕ?Къде да го търся?Синът ми на нова година ми казва "мамо трябва да си дадем равносметка за изминалата година",а аз му отговарям "виж хубавите неща ,направихме ти ремонт на детската, купихме ти нова секция,стъклена масичка и др.,приеха те с отличен успех след седми клас в училище където искаш", а отговара беше "мамо това са материални неща,аз ти говоря за духовни".В душата му е ад ,в моята също.Има проблеми с бившите си съученици,не искат да дружат с него защото е осиновен.Аз не мисля ,че е по различен от останалите,но трябва и с това да се преборим.И да ви кажа чесно ,вече съм на ръба на изтощението.Писна ми от всичко.
Какво е за мен щастието? Да се събудя сутрин без да ме боли глава,да видя усмивката на сина си,макар че все по рядко я виждам,да ми подарят цвете на рожденния ми ден и аз да не се разплача,а да се усмихна.

Веси, само мога да предполагам колко голяма е болката ти и колко трудно ти се вижда да продължищ/те напред.
Зная, че думите не помагат много в такива моменти и, че единственото спасение и успокоение е времето.Лоши и елементарни хора ще има навсякъде и по всяко време, но вие си останете едно цяло и не им позволявайте да ви натъжават.Поне не много:(
С цялото си сърце пожелавам на семейството ти да преодолее по-бързо този труден момент и да се случи чудото за което се борите.
Прегръщам те , ако позволиш и се опитай да се усмихваш въпреки болката.

Всеки ден се лутам между това дали съм щастлива или нещастна.Щастлива съм със съпруг ,който ме обича и се радвам, че сме здрави.Нещастна съм, когато се замисля за празнотата в душата ми и в живота ни.Борим се за бебче 5 години,направих ме си всички изследвания - няма проблеми, а то не се появява.Вчера се чувствах като мазохист.Излязох с приятелките си, а всички те с бебчетата си.Много ги обичам , но в същото време ми е мъчно.

Здравейте мили момичета, за пръв път пиша във форума, за стотен път го препрочитам...
Накратко за мен - 8 години борба, 4 неуспешни бременности...
Ще ви споделя какво ме направи щастлива тази вечер - изненадващо една стара, стара песен, отдавна окачествена като шлагер в рока...

Цитат от песента подарявам на вас момичета, които не познавам, но усещам като много близки до сърцето ми хора:

We are the champions - my friends
We'll keep on fighting till the end
We are the champions, no time for loosers
Cause we are the champions
Of the world


p.s. Песента е на Queen

Мило plod4e,thanks!! Насълзи ме с този спомен....пуснах и аз dir-а!
Иначе от известно време слушам старите парчета,а ма ме е хванала някава апатия....Чета и форума без да отговарям,нито дори се допитам за нещо!

Толкова да ми е тъпо и празно!На работа и при близки винаги се усмихвам,дори ги и разсмивам,давам идеи и поводи да се развеселим!А после вкъщи се сдухвам и се чуствам като изцедена!
Все ще изляза от този порочен кръг,ама дотогава ще лягам и ставам с подути от рев очи!!!

Аз съм толкова празна че добре че имам рутина в контактуването с околните.. За нищо не ставам и единственото което ми е в главата е предполагам и във вашите.. Не мога да плача ,смея се насила ,мразя работата ,чрез която дадох такава на поне 80 човека,дразни ме майка ми,дразни ме сестра ми ,която е медицинско лице и всеки ден ми казва че полудявам и си мисля само глупостии че бебето ми е фикс идея и.тн..
За какво щастие иде реч??! Всичко,ама всичко което имам и съм постигнала е плод на аааааадски мъки,глад ,рев мнооого работа..Не се шегувам въобще ...единствения стимул ми е бил че един ден няма да съм зле и ще имам семейство и няма да допусна грешката на родителите ми ,които са ме спуквали от бой,защото съм яла в 14.00 а не в 16.00 ,когато е времето за следобедна закуска или за нещо друго каквото и да било...Мечтаех си да имам страхотен мъж ,кола и жилище и всичко това за да може един ден децата ми да са щастливи и възпитани ,не като мен...Единственото нещо което не съм допускала е че няма да имам деца или че ще е толкова трудно..Готова съм да си осиновя...Да ! С удоволствие ще го направя...Но не мога да се взема в ръце,не мога да стана от леглото и да кажа "Днес имам сила"..Това не ми се е случвало поне от година.. Та какво щастие?!

Аз съм щастлива.
Понякога плача, понякога страдам, понякога падам и незная кога и как да се изправя, но се подпирам на коляно надигам се поотупвам се малко за пред околните и пак напред.
И съм щастлива, че съм жива и здрава, че повечето хора които обичам също са здрави та ако ще понякога да ме изкарват от нерви.Щастлива съм, че имам цел и мечта за която да се боря и че вече имам човек до себе си, който споделя това и ме разбира,обичаме се, лиспваме си, караме се,търсим се но вървим по един път.
Каквото и да съм и да сме постигнали (откакто сме заедно) е било с много мъки и труд и сълзи понякога.Живяла съм без ток в най студените зимни месеци, на свещ и маргарин и ако искате ми вярвайте и тогава бях щастлива защото не се разболях, не се продадох, и предадох.
И съм щастлива защото всичко това е зад гърба ми.Може някой ден (недай Боже) да ми се случи отново, но ако съм здрава и щом съм жива ще се изправя защото друго немога.
Преди години не съм била такава, но един ден разбрах колко сила имам в себе си и колко много трябва да си вярвам, не сляпо разбира се.Не да живея в приказка и самозаблуда а да преценявам реално доколкото мога нещата.И се получи мили момичета...научих се да мога да бъда щастлива.Понякога имам усещането, че живея втори живот и се опитвам да взема от него всичко, но не на всяка цена.

Аз съм щастлива и ви го пожелавам с цялото си сърце.

 Щастлива съм! Не бях щастлива с бившия ми съпруг. За него това, че нямаме деца беше добре дошло. Докато аз мечтаех за дете, той мечтаеше за чужбина. Той не успя да отиде/беше мързелив, некадърен и самонадеян/, но успя да изпрати мен. С моята професия хората по света големи пари правели... Аз не исках големи пари. Исках нормално скучно семейство. И отидох за да му покажа че мога, не защото исках. Отидох, и порастнах за няколко месеца.  И брака ни приключи.
 Сега съм щастлива с мъжът до мен! Щастлива съм, че като се прибирам вечер прозорците светят!    Щастлива съм, че милия като се прибере ме целува, а аз го питам да сипя ли по едно Щастлива съм че си скъсва задника от работа за да съберем парите за поредния опит!   Щастлива съм, че синът му който живее с нас ме приема. Едно обикновено скучно ежедневие. Без много пари, но много любов и с правото на избор! А с  едно малко човече с което да споделим любовта си ще бъде още по-хубаво. И за това не спираме да мечтаем

Да щастлива съм. Защото до мен има човек на когото мога да разчитам, за всичко, когото обичам и който ме обича.Повече от 10 години сме заедно с мъжа ми и зная, че ме разбира и ме подкрепя във всичко. Не, че не сме се карали - особено в периода, когато стана ясно, че бебето не става и че има проблеми. Тогава доста се бяха опънали взаимоотношенията ни, но решихме, че ще бъдем заедно във всичко. И след 6 години съвместен живот решихме да се оженим. Мислех си-ето на, животът ми ще се промени, като с магическа пръчица, ще си имаме детенце и ще бъдем щастливи. Но детенцето още го няма и променяш някакси представите си за щастие. Открих щастието във връзката ни, но не съм се отказала още нашето щастие да стане по-пълно с едно малко бебенце. Тогава ще бъда неизмеримо щастлива, а сега съм щастлива.

Щастието е относително понятие.всеки сам определя какво го прави щастлив.Да щастлива съм имам семейство и прекрасно дете е не винаги се чувствам разбрана и уважавана от съпруга си но единствената утеха е детето.Само ще ви кажа че кои каквото иска да говори ,но по важно от това да си бременна и то от човека който истински обичаш и да дочакаш мига на прекрасното раждане на едно малко същество НЯМА.това е щастие.молете се плачете борете се не губете надежда и знаите че всяка от вас рано или късно ще бъде докосната от това щастие.искрено ви го желая.

Щастието е пътник. То идва и си отива.Като вълните.Въпросът е да се научиш да го чакаш. И когато дойде да му се отдадеш изцяло,да го вдишаш с пълни гърди,да те изпълни и тогава можеш да крещиш от щастие.В моментите,когато го няма, да се наслаждаваш на спомена и да чакаш следващото.
Не може да си перманентно щастлив цял живот.Не може и да си нещастен.Мъдростта е тази,която ни дава умението да приемаме нещастието и да се радваме на щастието,когато дойде.
Сега съм щастлива.Но помня,когато бях до черно нещастна.После сигурно пак ще дойде момент,когато ще трябва да се боря с черното.Но съм готова.Готова съм да се боря с него.Както съм готова и да прегърна щастието, което е в мен сега.

Скоро четох в една книга,че няма щастие или нещастие, има само възможности да сме щастливи или не, и ние сами трябва да изберем това.
Знам,че мога да се чувствам щастлива от нещата които ми се случват,но съм избрала да съм нещастна,заради нещата,които НЕ ми се случват!Какъв парадокс!
В живота ми до сега никога не съм постигала успехите си с лекота,винаги е трябвало да се боря за тях,да падам и ставам,но въпреки всичко да успявам-и знаете ли скоро го осъзнах.Какво е щастието,ако не си се борил за да го имаш,ако не си го искал с цялото си сърце!?И знам че когато един ден имаме деца(сигурна съм,че ще се случи на всяка от нас) ще сме много по-щастливи майки от другите,защото ще знаем цената на щастието!

ето какво мога да кажа днес-явно е един от поредните ми черни дни..
НЕ-не съм щастлива..уморих се от постоянното лутане..уморява ме ужасно тази борба за дете..толкова хора го получават дори случайно,а ние неможем-ЗАЩО?
излязоха още няколко изследвания,които повтаряме за по-сигурно преди инвитрото и от където неочаквах проблем,НО защо ли съм се заблуждавала...проблемите са един след друг...дъх не ми дават да си поема..вече ме е страх да ида на лекар или до лабораторията за да давам кръв или да правя каквито и да било изследвания,защото просто ме е страх от резултата...не е честно..
за последният един месец,всичко което мислех че е ок излезе,че не е !!!!вече се чудя има ли нещо,което да ни е наред с мъжът ми,явно трябва така да си задавам въпросите..
оказах се с двурога матка,с почти непропускливи тръби,лоша морфология на мъжът ми и за капак явно и щитовидната жлеза ще излезе,че не е наред ,защото ТСХ ми е 3 и нещо../освен ако не е лабораторна грешка разбира се,за което се моля../!дори няма да споменавам другите хормонални отклонения-тях вече ги приех,но някак си ми е трудно всеки месец да излизат нови..
как да съм щастлива?!
немога,старая се,наистина,но когато с цената на много услия се накарам да мисля позитивно-изкача някой нов проблем,който досега е бил ок,защо ли пък да не ни изненада ..все пак не трябва да отвикваме от лошите новини явно..
ежедневието си е ясно,че е гадно..него даже не го броя,толкова ме е завъртяла цялата тази борба за бебе,че всички други проблеми сякаш несъществуват..
знам,че всички имат моменти ,в които се чустват изтощени и обезверени..на мен сега ми е такъв..опитвам се да се справя и много се надявам по-скоро да достигнем мечтите си,защото за всеки човек щастието е свързано с различни неща...и всеки човек иска тези неща с различна сила..
постът ми звучи малко хаотично и объркано,точно както се чуствам..съжалявам,че стана дълъг,но не ми се отдава нещо да пиша кратко..

И аз като Ганка ще кажа-щастлива съм,но не съм добре.Щаслива съм защото в другата стая спи едно малко човече с любопитни очички,за което света е толкова интересен и всичко тепърва предстои.Не съм добре,защото именно бременността и раждането на детето провокираха таткото с думи и дела да ме отблъсне от себе си и да обиди и мен и детето,поставяйки го някъде в края на редицата от приоритетите в неговия живот,при все че твърди че много го обича.А отношението му към мен...Винаги съм знаела че сме много различни,но го обичах,а сега тези чувства ги няма.На тяхно място се появи омразата към него и семейството му.Слава богу,че дойде пролетта и душата ми малко се отпусна към него,но дори и без да го мразя,когато няма други чувства-любов,обич,доверие е безумно трудно да се отглежда дете.Правя много компромиси защото аз съм щастлива че го има и съм длъжна да му дам възможност и то да е щастливо с мама и татко.Работата отдавна не означава нищо за мен.Приятелите отпреди стерилитета се превърнаха в много добри познати.Приятелките от форумите са истинското бижу в живота ми след детето.Ами това е-за мен щастието е едно 8 месечно момченце и сигурно съм най-щастливата жена на света.