Мен честно казано най-ме притеснява факта, че други хора ( не знайно кои и какви и как) ще избират дете, което е подходящо за нас! Ми то аз не съм сигурна че бих взела правилното решение, камо ли пък чужд човек! Хеле пък някой безхаберен социален работник! И хич да не ми ги обясняват тия с психолози и тям подобни неща.
Това е един фактор, който наистина сериозно ме притеснява и ми пречи да се успокоя с мисълта, че ако някой ден решим, че прекратяваме борбата ще можем да си осиновим дете.
Т.е. получава се порочен кръг- ние искаме да си осиновим дете, но все пак решението кое дете да вземем да е наше, по закон пък нямаме тази възможност, следователно решаваме че няма да си осиновим, и следователно има повече деца без семейство и повече семейства без деца
хубава идея, ама българска!