Напоследък много мисля и аз като Каси, но други мисли ме терзаят. Не минава ден от месец, може и два без да излезе по някоя сълза. Нерви, нерви и само нерви. До такава степен изнервени, че забравихме да се усмихваме вече. Период казват, ми хубаво, но ако не отмине скоро сили вече нямам. Тъпча се и тъпча и винаги търся вината в себе си, аз съм виновна, много съм нервна и т.н., но вече колкото и да се самообеждавам взе сериозно да ми писва. Писна ми да разбирам всичко, да се поставям на другите на мястото, да имам търпение писна ми. Капакът беше днес когато мъжа ми вместо целувка и честитка на празника, може би аз съм и нахална, и за роза си мечтаех взе да ми обяснява как нощната си смяна е прекарал в разговори с колегата му, колко е ужасна на онзи жената, как я биел за закуска и представете си как с усмивка седна да ми обяснява как тръгнали магарешки тръни в градинката да ни търсят за букет . Да ме прощава господ за скандала и болката в сърцето ми. Да ме прощава и мъжа ми за празника му който тази вечер ще разбия. Вместо на имен ден с него на брат му, аз си взимам детето и тази вечер ще спим в майка ми. Утре ако не ми се извини ще си търси друга да и бере магарешки тръни за деня на влюбените.
Найстина беше черешката на тортата, не мога още да си представя че го изрече и му беше забавно.

Лидиа, съжалявам.
Понякога мъжете са странни, със странно чувство за хумор.
Не си слагай всичко на сърце.  Усмихни се.
Аз не зная каква е ситуацията при вас, как сте с твоя мъж, но си мисля че само това не е повод да си търси друга.

Мила, ти си знаеш най-добре....може би просто ти се е събрало много и това да е бил капакът...

Послушай сърцето си ...... и разума.

Прегръдки.

Лиди,не бива толкова крайно да приемаш нещата.Е,не че трябва да му се размине .Все си мисля,че ще има продължение и то в хубавата посока и че вечерта ще бъде коренно различна от сутринта.Знаеш ли..преди 2 или 3 год.моичкият ми бе споделил,че имал огромното желание букетът ми за 8-ми март да е-връзка репички, лук и салатка.Набрах толкоз,че щях да прескоча блока ако бях отвън.....Е,не винаги нещата се получават както ние искаме,но женската хитрост няма граници.Подготви се за вечерта и го накарай по този начин да се почувства виновен.В живота има и по-страшни неща,за които човек се чувства смазан или обиден.Но нали той е човекът на когото би плакала на рамото му.Обичта е по-силна от всичко-а и  ние жените сме си  по-силния пол...

Лидия,време е да помислиш за себе си,за своите мечти и желания,не позволявай да бъдеш наранявана и да си като глас в пустиня.
Не искам да бъда твои съдник и да те "надъхвам" още повече, но ако мислиш , че човека с които си не те оценява, приемате като даденост и не може да се промени, според мен по-добре ще е да предприемеш нещо,за да бъдеш ти по-добре и по щастлива.
Или най-добпе седнете,поговорете,сподели с него,разкажи му всички твои болки и терзания, защото понякога ние си мислим,че те виждат какво става с нас и ни  разбират, а всъщност те и на идея си нямат за какво иде реч.

Има и друго-понякога човек се самонавива за нещата и им придава още по тъмна краска,и под влияние на емоционалното си моментно състояние може да вземе прибързани решения.

Ти си знаеш най-добре, но преди да предприемеш каквото и да е се замисли добре , защото после може и да няма връщане назад.

Успех мила и дано нещата при теб се променят в по-добра и в желаната от теб посока.

Когато Марио стана на 6 месеца и мен ме гонеха такива мисли. Та той дори не подозираше, че има дете. Споделих с други майки и както винаги се оказва - и сега не само аз имах този проблем.
Посъветваха ме да започна по малко, ама наистина малко да му давам детето. Например: "Моля те, подръж го докато отида до тоалетната". И после тичам обратно. Може да е било за малко - за 3 минути, ама няма как да го метне детето през рамо и да си играе на компа. Така лека, полека свикна с него. Когато беше на около три остана да го гледа един месец, а аз ходих на работа. Тогава за пръв път разбра, че да гледаш детето не е толкоз трудно, ама не можеш да свършиш нищо друго.

Има неща, които за теб са очевадни, но той не ги вижда. Има неща, които за теб са логични, но той не се досеща за тях. Има и хора, които са просто различни. Ами аз никога не съм получавала цветя от моя. Когато съм питала за подарък, винаги ми е казвал - купи си, не е нужно да чакаме повод... На първи март винаги му слагам една торба мартеници в чантата, а той се прибира накичен целия и ми връща торбата с "не ме занимавай с глупости". Днес например, след като го почаках половин час да се сети вече в колата сама си казах "Честит имен ден на мен". И той едва тогава се сети.
Но едно съм сигурна, ако чуе, че мъж бие жена си, после този мъж ще е труден за рисуване. А иначе не посяга, не се ядосва, не вика... Но комшията като ме заплаши веднъж и едва го удържах да не ходи да се разправят.
Аз просто го приех, че е такъв. Зная какво и кога да очаквам и пак много си го обичам.

Та всичко това го пиша, за да си помислиш още веднъж, дали всичко което си искала да кажеш си го казала в прав текст. Дали не си говорила с недомлъвки и той просто да не те е разбрал. Дали не си очаквала той да се досети за нещо, а той да си мисли за друго. Все пак не би ти казал нещо, което ще те ядоса умишлено.

Лиденце ,много ти се е насъбрало!
И сега ще ти кажа нещо свръхбанално - Да не ти пука!
Ми ,че и моя ми подарява цветя през година за рождения ми ден, ако не го пропусне.
Днес го слушам ,че си говори с негов приятел, щял тенджера да ми купи за подарък.
Само се обърнах и казах или "Цептер" или нищо...
Ама хич не се и връзвам.
Тепърва романтик ли да го правя?!
То отвътре като не му идва , аз лицемерие не ща!
Ей затова на този ден аз празнувам Трифон Зарезан , поне не се ядосвам.

Иначе обичта , привързаността , тя не е в цветето , което се подарява на този или онзи ден , щото всички така правят.
Щом си с него толкова време , виж онова ,което те държи там.
То е истинското и значимото!
Но пък , ако се нуждаеш от почивка , вземи си я задължително!
Поздрави!
Усмивки и чаша (и) вино!

Лиденце ,много ти се е насъбрало!

Тепърва романтик ли да го правя?!
То отвътре като не му идва , аз лицемерие не ща!
Ей затова на този ден аз празнувам Трифон Зарезан , поне не се ядосвам.

Ами така си е. Някои мъже просто са си такива. Верно е че и на нас жените понякога ни идва в повече. И изпушваме. И аз съм го правила - виках, мънках, даже казах, че не се интересува и не му пука. Е на мен ми поолекна. Да обаче месец след това ми откриха разни работи в мозъка и за пръв път видях сълзи в очите му. От страх за мен. Да ви обяснявам ли колко съжалих за всичко което наговорих.
Така че може наистина просто да си е такъв, знам ли. Ти си го познаваш най-добре и можеш да прецениш. И още веднъж да цитирам Ефирче " да не ти пука"

Знаеш ли..преди 2 или 3 год.моичкият ми бе споделил,че имал огромното желание букетът ми за 8-ми март да е-връзка репички, лук и салатка.

Моля, моля верният букет е хубава марулка, връзка репички, връзка пресен лук. От едната страна гарнирани с краставица, а от другата с едно парче луканка. И за баланс всичко това подпряно на една бутилка хубава ракия или водка.
И те така

п.п. Честит празник на всички, който и да празнувате!

Много благодаря на всички. Всяка една от вас ме накара да се замисля в различна посока.Съпругът ми ми се извини и реваншира. Просто напоследък страшно много ни се събра. Разбрахме се да мислим малко повече преди да изречем нещо и да проявяваме малко повече търпение и толерантност един към друг.  Засега няма да се изнасям
Букета от зелена салата ме разсмя искренно, може би в друг момент и букета от бодили би ми бил смешен, но не и в този. Ефирче идеята за Цептер също ми хареса. 
Тамара, периода който описваш го минахме вече. Осъзна че вече е съпруг и баща и се опитва да е перфектен в ролята си, като изключим подобни моменти разбира се.
СТЛ повярвай ми, не можеш да ми повлияеш, можеш разбира се до степен в която да седна и да размисля и върху друга гледна точка, казвам го да не се притесняваш да напишеш това което мислиш. Найстина човек не трябва да позволява да тъпчат достойнството му.
sugary 75 благодаря ти за милите думи, найстина в живота има и по важни неща.
Оси благодаря и на теб, че първа ми писа и успокой разгневения ми дух.
Pesheck найстина има моменти в който найстина разбираме и осъзнаваме колко скъпи сме един на друг.
Дами сърдечни благодарности за отделеното време, много сте ми скъпи.

Lidia, напълно те разбирам за всичко написано от теб. Моя мъж е много голям шегаджия и понякога шегите му хич на се безобидни или поне аз ги приемам много на сериозно и понякога се "джафкаме" по този повод. Съответно аз сърдита, той обиден и така. В такива моменти и аз се питам има ли я още любовта.
За съжаление, го разбрах по доста тежък начин в спешното, при едно падане на мъжа ми, което се оказа, че не е толкова безобидно. В онзи две минути, когато доктора обясняваше колко сериозно може да е, света се сгромоляса пред мен и аз осъзнах, че не искам нищо друго освен мъжа ми да е до мен и да изживеем заедно живота си. Бях сама, в чуджа страна...нямаше дори на кой да се обадя...само ние двамата ...в спешното и моите чуства... Тогава ми беше все едно дали сме си казали тежки думи, дали сме се сърдили един на друг, дали се е сетил да ми подари подарък за някой празник или не...
Идеята ми е, че живота минава покрай нас, а ние пропускаме много моменти, моменти, когато може да сме щастливи, да се радваме на човека до себе си и да се опитае да простим прегрешенията им.
На никого не пожелавам, да мине през това, за да стигне до моето заключение...
Lidia, не вземай на вътре всички неща, които мъжа ти говори. Аз съм сигурна, че не ги мисли сериозно, просто някои хора са майтапчии, други са по-чуствителни (като нас)

Rozy да оставим подаръците, аз никога не съм държала на тях. Да оставим шегите, нося на майтап и се шегувам разбира се. Начина по който започна да ми обяснява за колегата му, как биел жена си и се появила синя и усмивката с която го казваше ме накараха да побеснея. Не реагирах и дочаках да чуя и за букета от тръни, което беше и капака. Разбирам онзи младеж е набор 83, я бил я небил, прави се на мъж и дрънка , а моят къде се напъха там? И с това ли точно семейство седна да ни сравнява. Защо не погледна съседа който в 8 сутринта се пръкна с букета от рози? Ядосах се че ни сравни с разбиващ се брак, незнам дали ме разбирате. Абе с две думи аз не мисля че брака ни се разбива и сме на етап да се бием и подиграваме един на друг, или да спим в отделни стай, да излизаме сами и т.н. А в очите му прочетох точно тези мисли. Предсавих си как седи там с онзи пубер и му обяснява каква съм усойница и колко му е писнало. Незнам дали е така, но точно това си представихи много ме заболя, защото аз никога ама никога не бих казала подобно нещо. Защото не го чувствам и да ви кажа направо си ме е страх да не го почувствам някога. Незнам дали любовта ще е вечна в семейството ми, но искам брака ни да е здрав и да се гради на уважение един към друг. Повярвайте ми още ми бучат ушите от нерви. А онзи пубертет ако го срешна аз не му завиждам. Ако не иска да чуе ще го вържа, но ще изслуша една тричасова лекция за чувствата, мислите и живота. Ще биел той пък и с гордост ще парадира с гаврите си. Незнам найстина къде в този момент са родителите на тази девойка. В предвид че той е набор 83, представям си тя на колко е

Знаех си аз ,4е 6те се извини  ,браво

Мили момичета, истината е, че любовта наистина е едно много сложно и искащо компромиси от двама души чувство. Винаги има спадове, сривове, кризи, но в крайна сметка Любовта успява да победи лошите моменти и да запази топлината на хубавите. Когато я има, когато успеем да я съхраним. Пожелавам на всички да намерят формулата на успеха и да запазят любовта за дълго, независимо от всичко и всички;-))))
Лидия, мила , много се радвам, че в крайна сметка всичко е приключило добре и мъжа ти се е извинил;-)))

Такива са мьжете и моят винаги на празници ми вдига крьвното и ми разваля настроението,и вече като се зададе празник ми настрьхва косата защото знам подьлжението..МЬЖЕЕЕ

Аз пък да ви се похваля, за близо 6 години заедно, за този 8-ми март получих цвете. Останах кат гръмната, хич не го очаквах. Но все пак и на мен ми се случи. За тези 6 години съм получила един единствен букет - на сватбата кат дойде да ме вземе и ми подари много чки рози - 23, на колкото години бях. И си го пазя и до ден днешен.