Браво, я!Вадиш голямата брадва и..кой откъде е.Никой няма право да си вре носа където не му е работа

О,един път рекох на един познат -след като ни пита какво става,нема ли бебе-"абе,Пламене,ти знаеш ли вица за оня,дето станал много богат,щото си гледал само неговата работа?"
изчерви се и подви опашката.

С партньора ми сме заедно от 4 години и почти от толкова се опитваме да си имаме бебче.Много ми е болно когато всичките ни познати започнат с подобни подмятания
Обикновенно се извинявам,отивам до тоалетната поплаквам си и се връщам,но настроението ми си остава скапано до края на вечерта.Дори и преди да ми е минавало през ума,че някога ще желая от цялото си сърце да бъда майка,не съм си позволявала коментари от този род,било то и към най-близките ми хора.В последно време ми е още по-кофти,защото сестрата на приятеля ми и моята чакат бебчета.Аз се радвам заедно с тях,но отвсякъде чуваме само-"Хайде,ваш ред е..."

Ох женици да ви кажа днес кво ми чуха ушите. Срещам кумичката ми. И ми вика: "Абе вие защо криете, че ще имате бебе?" А се изциклих. Мисля си, тази пък нещо и тя май не е добре. Казвам и, че няма такова нещо, тя пак: "Да бе! Оня ден видях свекърва ти и ми каза, че чакате да имате бебе около нова година!" Пак и казвам, че не е вярно, тя пак си знае нейната. После казвам на мъжът ми и той ми казва, че единственото дето е казал на майка му е, че съм на София и затова не съм отишла с него на семейната сбирка и не е давал никакви обяснения повече. Дали пък жената не си е помислила, че щом ходя по софия съм бременна и, затова е започнала да се хвали. Но си мисля, че не е честно. Дори да бях, аз решавам на кой и какво да кажа. Нали?

Ох женици да ви кажа днес кво ми чуха ушите. Срещам кумичката ми. И ми вика: "Абе вие защо криете, че ще имате бебе?" А се изциклих. Мисля си, тази пък нещо и тя май не е добре. Казвам и, че няма такова нещо, тя пак: "Да бе! Оня ден видях свекърва ти и ми каза, че чакате да имате бебе около нова година!" Пак и казвам, че не е вярно, тя пак си знае нейната. После казвам на мъжът ми и той ми казва, че единственото дето е казал на майка му е, че съм на София и затова не съм отишла с него на семейната сбирка и не е давал никакви обяснения повече. Дали пък жената не си е помислила, че щом ходя по софия съм бременна и, затова е започнала да се хвали. Но си мисля, че не е честно. Дори да бях, аз решавам на кой и какво да кажа. Нали?

Много нетактично от страна на свекит, това наистина е новина, която дори и да е истина само ти и съпругът ти имате право да разпространявате Свекървата малко е попрекалила, и според мен даже е редно да й се направи забележка. Много е неприятно това положение. Аз миналата година бях понапълняла-не от бременност и ми беше доста неприятно, когато един приятел само с това ме рънкаше, все едно е най-важно в момента. Пък аз тогава бях с проблемни хормони и какво ли не ми минаваше през главата Тежко е,  но който не е минал по пътя-не е разбрал. Единствено ни остава утехата на най-близките хора, които ни подкрепят безрезервно, пък останалите да си гледат тяхната работа. За съжаление българите все гледаме в паничката на другите. Момичета стискам палци скоро тези терзания да са минало и да се радвате на така желаните дечица

Тежко е,  но който не е минал по пътя-не е разбрал. Единствено ни остава утехата на най-близките хора, които ни подкрепят безрезервно, пък останалите да си гледат тяхната работа. За съжаление българите все гледаме в паничката на другите. Момичета стискам палци скоро тези терзания да са минало и да се радвате на така желаните дечица
[/quote]
При нас най-абсурдното е,че сестрата на мъжа ми е имала проблеми със забременяването,а точно неговите роднини са ме наранявали най-много.Точно сестра му,на втория месец след сватбата,ме попита:"Как ти е менструацията?  Ако имаШ проблеми,познавам добър лекар ".
Оказа се,че проблема е при мъжа ми ,но те отказват да го приемат,а продължават да сочат към мен.И не само да сочат,но най-лошото е и че казват всичко,което им мине през акъла...

Оказа се,че проблема е при мъжа ми ,но те отказват да го приемат,а продължават да сочат към мен.И не само да сочат,но най-лошото е и че казват всичко,което им мине през акъла...


о позната история ,моето положение е същото,каквото и да говоря,те постоянно отричат и не вярват че в него е проблема

Имам много такива случки в живота си , с роднини ,познати , но най-много ме заболя от две исказвания:
Първата случка е с моя роднина, която като разбрала ,че ще ходя на гости при майка и отказала да дойде ,защото била бременна.Аз да не съм заразна ,чумава или вещица?Дали изглеждам така в очите на хората? Дали наистина си мислят , че нешастието е заразно?
Втората случка е с моя колежка. Една сутрин всички сме се събрали на сутрешно кафе  и аз на майтап казвам на една бременна колежка"С какво го подхранмаш този корем,че расте така бързо", а тази другата пред всички ми казва "Ти какво завиждаш ли и ?"
Много ,много унижена се почуствах.
Не ти стига собствената болка ,ами и другите ти причиняват допълнително.Сигурна съм ,че всички са изживели подобни ситуации, но когато го споделиш с някой, които може да те разбере, ти олеква поне - малко.

На мен пък много ми се иска да ме попита някой  ,такава лекция съм си приготвила по темата,че в миша дупка ще му се прииска да се завре...
Ама не питат гадовете-на тактични ми се правят  .
Само един от шефовете ми като разбра ,че съм на 30г направи ужасена физиономия и с уплашен тон ме подкани да побързам с бебето,че дали съм знаела жените като минат 35 г какви изследвания трябвало да правят и да ходят по лекари...и много сложно било...

Аз пък се 4удя какъв ще е следващия въпрос.Първо беше:"Няма ли да се жените ве4е?"После се по4на с:"Какво 4акаш,няма ли да раждаш?"Ами,ако родя?Тогава какво ще питат глупаците?!

Аз пък се 4удя какъв ще е следващия въпрос.Първо беше:"Няма ли да се жените ве4е?"После се по4на с:"Какво 4акаш,няма ли да раждаш?"Ами,ако родя?Тогава какво ще питат глупаците?!

 

Имам много такива случки в живота си , с роднини ,познати , но най-много ме заболя от две исказвания:
Първата случка е с моя роднина, която като разбрала ,че ще ходя на гости при майка и отказала да дойде ,защото била бременна.Аз да не съм заразна ,чумава или вещица?Дали изглеждам така в очите на хората? Дали наистина си мислят , че нешастието е заразно?

Аналогичен случай, с първа братовчедка на мъжа ми. Като забременя спряха да идват у свекитата да не би случайно да я урочасаме или незнам какво. Предполагам, че майка и (сестра на свекърва ми) така я е "посъветвала". След като роди ни каниха да видим бебето, но аз си показах рогата и казах на мъжа ми, че няма да отида.

Хората не могат да проумеят,че това страшно силно да желаеш нещо не означава да завиждаш на другите които го имат.Завист е грозна дума,по-скоро мечтая и на мен да ми се случи.Не е хубаво когато близки хора те оставят встрани от себе си по време на бременността си под предлог,че си много чувствителен на тема бебчета
А явно си мислят че правим черни магии и призоваваме зли демони,защото сме толкова обладани от завист към тяхното щастие!

Ох женици да ви кажа днес кво ми чуха ушите. Срещам кумичката ми. И ми вика: "Абе вие защо криете, че ще имате бебе?" А се изциклих. Мисля си, тази пък нещо и тя май не е добре. Казвам и, че няма такова нещо, тя пак: "Да бе! Оня ден видях свекърва ти и ми каза, че чакате да имате бебе около нова година!" Пак и казвам, че не е вярно, тя пак си знае нейната. После казвам на мъжът ми и той ми казва, че единственото дето е казал на майка му е, че съм на София и затова не съм отишла с него на семейната сбирка и не е давал никакви обяснения повече. Дали пък жената не си е помислила, че щом ходя по софия съм бременна и, затова е започнала да се хвали. Но си мисля, че не е честно. Дори да бях, аз решавам на кой и какво да кажа. Нали?

Магичка,почти същото ми се случи и намен преди около година.Някъде на предните страници съм го писала!
Ама тогава ние с мъжът ми двамата на свекито такова конско и ударихме,че още и държи и не смее и думичка да продума и въпросче да зададе!
То тя да посмее и тогава отново ще се срещне с товарния влак от Пловдив!( 8)С мен де!)

  Може би това което ще напиша не е точно за тази тема,но ми е болно.
  Жената на много близък приятел на моя мъж забременя на първия месец от връзката им.Детето беше нежелано от всички,от майката,бащата,родителите...бяха големи скандали.Накрая се роди малкото ангелче,което вече е на 2 годинки.Много красиво дете русичко,с едни тъжни очи и много добричко.По принцип не съм от хората,които си показват чувствата,но това дете просто ме разтапя.След като се роди се започнаха досадните въпроси-Ма вие защо не си направите едно,Ма кога,Ми то времето си тече и т.н. Накрая ми писна и си казах за какво става въпрос.Резултата беше,че не бяхме поканени на втория рожден ден,защото сме нямали деца.    Толкова много сме им помагали като се роди малкия.Просто не мога да им се начудя.

Тая овца-майката,като я видиш следващия път и нещичко ако стане на въпрос,пък и дане стане,що не и дръпнеш една лекция.Ама хубаво да и ги наговориш,та да я засрамиш и да разбере от къде изгрява слънцето!
Ние като се оженихме и приятелите на моя мъж с техните приятелки все с нас по кафета,звъняха по телефоните,абеголяма компания.После един по един се ожениха и те-3ма са -и не след дълго една по една жените им забременяха и сякаш от един ден спряха да ни се обаждат.Започнаха да си излизат само те трите бременни и тотално ни забравиха,че съществуваме.Даже приятелите на мъжът ми,с които се познава от дете спряха да му звънят.Сега сме само на здравей-здрасти.И то при положение,че женските знаеха,че правим опити ,а не става още преди да се оженят.Не знам дали ги е страх да не ги омагйосам или заразя с нещо,или се притесняват да не ме разстройват.Дано да е второто,но те ме познават и знаят,че въпреки всичко винаги съм весела и не съм давала поводи да ми е кофти.
Както и да е,явно с всички ни е дно и също.Аз бях намислила един път,отдавна беше,като ги видя и директон да ги попитам"И какво сега ,за като не съм бременна като вас,и да не се виждаме ли?Ако искате кажете,няма да ви поздравявам даже,за да ви е по-спокойно."Но мъж ми не ми даде,каза да ги оставя да се развиват и така.Та сега тринките са с количките по цял ден и това е .НО КОГАТО АЗ ИМАМ КОРЕМЧЕ И ПОСЛЕ БУТАМ КОЛИЧКА,НЕ ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА ИМ ОБРЪЩАМ ВНИМАНИЕ!!!!!!!!!!А съм сигурна,че тогава те пак ще се присламчат!ЕГОИСТИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!

При нас пък малко в другата крайност са нещата. Братът на мъжа ми имат детенце, което скоро ще прави 2 годинки. Те живеят заедно от 16 години/ние от 11/, но казваха, че не са искали деца преди/ние опитваме от 10 години/ и в един момент решават, че искат дете и то хоп - взе че стана от раз. И като се почнаха едни оплаквания - колко й тежал корема, как кръста я болял, после като роди - нямала време свободно никакво, не можела да си изчисти къщата, не можела на спокойствие да излизе и да остане 5 минути без детето, все такива. А аз как мечтая да ме боли кръста, защото ми тежи корема, да нямам време да си изчистя къщата, да не мога да се наспя, че трябва нощем да ставам заради моето дете...

всеки божи ден получавам разни подмятания еее ставаш на37 като отидеш на родителска ще ти казват казахме майката да дойде а не бабата е момичета на това какво да отговориш мълча и стискам зъби.

аз също не издържам на това напрежение било то от приятели,колеги и т.н.вместо да те успокояват да ти казват  "то само ще дойде" или нещо от този род,те не.ние които го искаме от все сърце знаем най-добре как е

Абе знаете ли какво чакаме,бе хора?
Чакаме да ни кажете"Айде,кво чакате?",та да ни дойде на акъла на нас да си направим едно мъничко
Преди малко една съученичка на майка ми ни срещна и разбира се беше зададен този най-любим за мен въпрос.Да се благодари,че бях с шефката,че иначе така щях да я подредя,та щеше да и се прииска навремето нейните родители да са имали под ръка един презерватив...