Когато мен някой ме пита отговарям :"опитваме и не се получава"

Подкрепям.
Аз отговарях: "Ами не става толкова лесно, колкото някои си мислят."

В тази връзка аз пък много се дразня от "народните умотворения"
 - Деца и заеми най-лесно се правят.
 - Много лесно се правят деца, ама трудно се гледат.
Ето с тези "крилати мисли" не съм съгласна.

Аз пък много често с усмивка на уста им отговарям:
"Еми при вас става с 5 минути пъшкане, при нас с 5000лв." И те 

Аз работя с крайно тактични колеги.На няколко пъти започват да дълбаят на тази тема,може би щото им е малко работата,де да знам.Че коментарите им са от рода на:"Вие няма за кога да чакате,щото той твоя не е първа младост.До някое време ще иската,ама няма да стане" или "Айде,побутвой го твоя да си правите едно бебе,че той няма да се сети"...
Сигурна съм,че са напълно наясно с проблемите ни,щото доста често ходим по болници,ама както казах,явно работата им е малко и все трябва да дълбаят нещо.
Отдавна съм спряла да се ядосвам на такива неща-достатъчни са ми другите ядове!

P.S. Само да поясня,че моя "старчок" е на 34 Направо му е минало времето!
Брей,къде ми е акъла!

Аз пък много често с усмивка на уста им отговарям:
"Еми при вас става с 5 минути пъшкане, при нас с 5000лв." И те 

много яко! ще го прилагам и аз, само дето цифрата в случая е 8000

P.S. Само да поясня,че моя "старчок" е на 34 Направо му е минало времето!
Брей,къде ми е акъла!

Е това ме разби!

Имаме си едно девойче на работа 20 годишно, току що завършило. Още хвърчи милото (дано по-дълго да е така, че като му подкастрят крилата...) Та наскоро проведохме следния разговор:
-Айде какво чакате?
-Не чакаме
-Как го каза - и се смее
-Не чакаме, ама понякога не става когато го искаме.
И тя съответно млъкна. Изобщо не се подразних. Казах си: нормално, детето още не го е облъскало живота. Дали и аз не съм била така нетактична преди да ми дойде това до главата?
Иначе колегите ми са тактични. Знаят че отдавна сме заедно и се досещат, че има нещо.

Хапливке,
искаш ли да се надскачаме? Моята половинка е на 38 и това му е първо дете. 
А пък, ако става въпрос, баща ми е бил на 41, когато съм се родила. Но има син от първия си брак.

Милена Б,  Хапливка .....бия ви и двете.
По темата, когато са ме питали, отговарям, че имаме проблеми и срещам разбиране и интерес относно въпросите за стерилитета, процедурите и т.н.

...но пък си разделихме пътищата с една приятелка по този повод! Е, не сме се карали, но просто- на мен вече не ми се слушат нейните излеяния по темата и изглажда тя най-накрая го усети! Просто от месеци нито аз я търся, нито тя мен!
Всичко започна, когато тя попита "няма ли вече...." и аз и и отговорих: "ами всъщност ние вече опитваме"....
Леле като се почна една... Съвети, напътствия /тя вече е майка/, най-вече да спра да се притеснявам..../когато някой ми го каже това ми иде да го убия! най-вече жени, които вече са станали майки / Стигна се дотам, че освен за моята "бъдеща бременност" за друго не се говореше! Например звъни ми по телефона и почва: "Искам да ти кажа, че когато спреш да го мислиш ще стане...." Пише ми по скайпа и пак: "Как си мила, какво направихте по въпроса..." Накрая я срязах по-грубичко, не и отговорих на 1, 2 съобщения и тя ме остави намира....

Аз също имам много приятелки които са запознати с проблемите ни и току изтърсват по някой велик бисер за това как стават бебетата Аз не им се сърдя,според мен дори е мило.Ровят се и те милите из интернет,питат,разпитват и все като научат някоя нова глупост ми звънят да ми кажат.Пък на мен ми става едно хубаво,че някой споделя болката ми и ме дарява с толкова топлина...
Пък за тези дето ме питат какво сме се разчакали,тях отдавна съм спряла да ги чувам дори.Усмихвам се широко,мислено им тегля една и продължавам деня си с  усмивка

И аз спрях да обръщам внимание на всички любопитни свраки, но не мога да не се ядосвам на тези, които ми казват какво трябва да ям, за да е момче и какво - за момиче!
 Отговарям:"То нали забременях, ами и претенции за пола остава да имаме!"
Как изобщо може някой да си помисли, че след повече от  10 години борба, ще ще имам някакви предпочитания!?

аз им отговарям с "има време"!

Мен пък наскоро ме пита един бивш колега по icq как сме я мислели, за кога сме чакали. Аз бях в добро настроение и му викам: ами не чакаме. Той: как така? Аз му развих една теория, че не обичаме деца и затова. Той се чуди и възмущава. Аз му викам: много ясно, то иначе каква друга причина може да има, все пак сме женени от 8 години, заедно от 11, аз навърших 35... Ами човекът се върза и за мое добро започна да ме убеждава как трябва да си преразгледам позицията и колко ще съжалявам след време и т.н.

Първо отговарям "Всяко нещо с времето си". После естествено следва: "ти, ако чакаш да дойде времето.После става трудно,ще искаш,ама няма".Какво отговарям ли?"Ами ние сме малоумни,посредствени и няма как да осъзнаем,че децата са най-голямата ценност на човешкия живот".Кратко мълчание,някой не се спира да дълбае:"Ама вие проблеми ли имате?Какви?То е от годините?"

Първо започнах с отговора "Има време още сме млади", после го смених "Ами живием на квартира, трябва първо да мислим за жилище", след като имахме вече жилище смених отговора на "Аз все още уча нека да си зърша образованието" и го редувах с " Сега и двамата работим усилено, все пак трябва да сме финансово стабилни", но сега след като завърших и след като се оженихме въпроса "Айде какво чакате?" стана още по настоятелен, а отговор все по-трудно ми идва на ум. Но поне най-близките ни са запознати с положението та поне те не ни питат за това, но пък за тяхна сметка всички останали прекаляват .

И на мен ми е невероятно трудно да реагирам меко. Обикновено се озъбвам. Вторият ми аборт беше през лятото, а моите колежки "чакали" да забременея пак. Миналата седмица ми задават тъпия въпрос: "Таничка, при тебе нещо май...а?". Аз нищо не разбирам и питам какво искат да кажат. Отговорът беше: "Ами, разбрахме че бебе ще ИМАМЕ". Аз бях ей така  . Само им казах "Не, просто съм напълняла от хапчетата" и ги оставих да си се пулят. Едната не пропусна да каже да се успокоя, да не се притеснявам и то ще стане бебето.  Тя опитвала ЦЕЛИ 6 месеца и се била побъркала от притеснение, ама като отишла на една почивка с мъжа си и работата станала. Та, да сме си вземели отпуск с моя мъж и да ходим на планина някъде, на спокойствие и просто като се върнем ще съм бременна. Ей това са хора без работа!

Мен пък наскоро ме пита един бивш колега по icq как сме я мислели, за кога сме чакали. Аз бях в добро настроение и му викам: ами не чакаме. Той: как така? Аз му развих една теория, че не обичаме деца и затова. Той се чуди и възмущава. Аз му викам: много ясно, то иначе каква друга причина може да има, все пак сме женени от 8 години, заедно от 11, аз навърших 35... Ами човекът се върза и за мое добро започна да ме убеждава как трябва да си преразгледам позицията и колко ще съжалявам след време и т.н.

Това ми хареса!!! Моят шеф пита през 2 дни- всякаш за 2 дена нещо може да се промени! И накрая винаги прдлага- "Абе дай да видим с друг мъж дали няма да се получи-поне да знаеш!"

Цитат на: jul4e в Ноември 18, 2008, 22:07:37 pm

Мен пък наскоро ме пита един бивш колега по icq как сме я мислели, за кога сме чакали. Аз бях в добро настроение и му викам: ами не чакаме. Той: как така? Аз му развих една теория, че не обичаме деца и затова. Той се чуди и възмущава. Аз му викам: много ясно, то иначе каква друга причина може да има, все пак сме женени от 8 години, заедно от 11, аз навърших 35... Ами човекът се върза и за мое добро започна да ме убеждава как трябва да си преразгледам позицията и колко ще съжалявам след време и т.н.

Това ми хареса!!! Моят шеф пита през 2 дни- всякаш за 2 дена нещо може да се промени! И накрая винаги прдлага- "Абе дай да видим с друг мъж дали няма да се получи-поне да знаеш!"

Да не би той да се предлага? 

Да, под формата на майтап, разбира се...Той и приятелката му успяха от първия месец и той е особено горд с постижението си....Уви, на мен не ми е забавно изобщо! 

Понякога когато съм сама си мисля,че няма случайни неща,че може би всичко е предопределено,така е трябвало да стане,затова нашите даца ще бъдат най-обичани ,защото са толкова дълго желани

Да, под формата на майтап, разбира се...Той и приятелката му успяха от първия месец и той е особено горд с постижението си....Уви, на мен не ми е забавно изобщо! 

Че с какво има да се гордее?     Имали са късмет всичко да им е наред. Да го отгледа, да го възпита, да го направи човек! Тогава ще има повод за гордост.

На него му е смешно, ама нали знаеш, че на чужд гръб и сто тояги са малко?!