Само сериозен разговор ще реши всичко,желая ти успех мила

Благодаря на всички,че ми отделихте от времето и вниманието си!!!
Вчера в неделя започнахме сериозния разговор - казах му че се чувствам зле и много напрегната и нещастна.Че не съм длъжна да изкупвам всичко което някоя друга му е направила и не може да ме сравнява с когото и да било!
той се опита -както винаги да игнорира темата,но не го оставих на мира докато не ме изслуша.После се скарахме.После той се разплака,обвиняваше се че е егоист и страхливец и т.н.После каза че на 40 е твърде стар отново за ревящо бебе...
аз виках,тропах с крака,плаках,обиждах го...накрая всичко се умири и се сдобрихме и простихме един на друг.
Само не зная защо,но желанието за дете у мен заглъхна или поне не е така натрапващо се.
поне от вчера отново се любим.
Ние не живеем в БГ и затова финансите и издръжката са много сериозно нещо.и няма как да се измъкнеш лесно от един финансов колапс и от съдебно решение.Той има основания да се притеснява.

Ние с него работим заедно и бизнеса ни зависи един от друг,но затова и печелим добре.Така че раздялата с него няма да има само емоционални последици.
на 34 съм,едно дете и тежък развод зад гърба ми.бях сама, отчаяна и много нещастна,
мислех че най-после съм го намерила, а и къде и кога да търся друг?...страх ме е и от раздялата с него.
Но аз не искам друг.Искам него и Бог да ми е на помощ,неговото дете -завинаги.
Аз бих живяла с него с или без дете,но не искам умишлено да се пазим от забременяване.Ние по лекари няма да ходим,такива възможности емигрантите нямат,и се надявам единствено на естествено забременяване.Искам да имам семейство в тоя скапан живот!!! 
Помощ!

 Хубаво е че сте постигнали някаква яснота.  Този път е бил искрен с теб и сигурно наистина те обича щом е събрал смелост да бъде слаб, да се разплаче пред теб и да извади наяве страховете си. Страхува се едно бебе да не разруши равновесието което е постигнал. Егоистично е но вече е разбираемо и това прави нещата по-ясни за теб. Оххх. не знам как да мисля.. моята ситуация е по-различна и гледам от друг ъгъл. както и да е. Важното е щом се обичате да сте заедно и постепенно ще вземете правилното решение.

Радвам се за вас,че сте се изяснили ще стане силно вярваи и ето,че някои ден станало,желая ти успех daniski

страхливец и т.н.После каза че на 40 е твърде стар отново за ревящо бебе...

някои български мъже направо не знаят какво искат. на 35 обикновено им е рано за ревящи бебета, а на 40 изведнъж стават стари за това. според случая.
истината е, че малко мъже имат предварителна ясна и категорична нагласа, че искат дете.

имам приятелка, която беше в твоето положение. живееше в чужбина без брак, с мъж, който беше разведен с дете. той не искаше други деца, но тя просто извади късмета да забременее лесно, при това 2 пъти. та сега той, иска - не иска, отново е баща на ревящи бебета преди първото забременяване, моята приятелка беше решила да си събира багажа и да го напуска, защото искаше да има свое дете.

дано и аз като твоята приятелка просто забременея лесно, та и той ще-не ще...
ама защо да прави така той?...
Иначе у дома все още е мир и покой.а и сега преди еврейския Великден са ни натиснали клиенти,та не повдигам изобщо въпроса за забременяване.но някакси след скандала в неделя ми е олекнало и аз не зная защо.реших известно време да не говоря по въпроса изобщо и да го наблюдавам...
Значи все пак имало и други като мен.

daniski, и аз имам много сходен проблем с твоя 
От няколко месеца страшно много искам да си имаме бебче, само че на него това изобщо не му влиза в плановете като че ли. Не искам да говоря повече и да го притискам, защото имам чувството че така повече усложнявам нещата.
Той има дете от първия си брак, говорили сме, че аз също искам да имам деца и няма да е честно от негова страна да ме лишава от най-хубавото за една жена. Отговорът му беше, че в близките две години няма планове за деца.
Иначе е страшно добър баща, жалко че няма възможност да е по-често с детето си, защото то не е в БГ. От държанието му към мен не мога да се оплача, обичаме се много и не можем един без друг, но това страшно ми тежи. Повече не мога да говоря с него на тази тема, измъчвам се и постоянно мисля какво да направя, за да се случи чудото.
Всички около нас ни питат дали няма да работим по въпроса за бебе. Вече незнам какво да отговарям, просто си мълча. Неговият отговор е винаги: "Има време, тя е още малка, нека да порасне. Какво ще ги правя две бебета вкъщи?". Аз съм на 25 години, как може да говори така!
Извинявам се за дългия пост, но имах нужда да споделя с някой.
Ако някоя от вас момичета се е справила с подобен проблем, моля ви кажете ми.

daniski, мила вярвай ми не са само българските!!!!!!!!!! моят е испанец, и ме зарязва бременна във втория месец! вече не искал! това любовта и отговорноста, не го разбират,  и не само българите! единственото което мога да ги посъветвам всичките е това: !лека и успех!

Chochy мила,проблема ни е един и същ!Самко ако знаех как да го накарам да го иска както мен!Боли ме и защото той искаше преди и опитвахме 3 месеца-мерех БТ,пиех ФК и витамини-той също и внимавахме какво ям и т.н И после-не ,неискам вече деца...Боже,какво му стана!какво направих толкова!
И мисълта -иска ли изобщо да е с мен,защо мисли за евентуална раздяла?пак ли съм в цайтнот?
Вечер в кревата се моля на Бог да направи чудо и да забременея.
vijav -горкото ми момиче,къде ли си и ти сега?Дано,дано не те остави!!!
какви свине са тия мъже!

Здаравейте момичета 
Не унивайте!!! Много сме на този хал. Моя мъж също има дете от първия брак. Отначало каза че иска дете, но искал първо да си поживеем една година. Годината се утаколи бързо и аз започнах да мрънкам тихичко... Все пак станах на 34. Миналата година през февруари ми закъсная и за добро един тест показа 2 чертички аз хем се зарадвах хем ми беше едно... Ама споделих с мажа ми- никаква реакция до вечерта. Стана един мил и добър и каза че целия ден каквото и да му се случвало гадно в работата, мисалта че ще става татко по особен начин му пречела да се ядосва.
След 4 дни ми дойде...
От тогава не се пазим, опитваме повече от година, но до преди 3 месеца ентусиазма беше само мой. От 6 месеца бившата му съпруга спря да му дава детето, защото "то се обърквало коя е майка му"- но това е друга тема. И след като се почувства без наследник ситуацията се промени Сега ентусиазма е негов, аз малко се уморих, но от този месец вече вкючихме и доки да помага- по негово настояване!!!
МОМИЧЕТА,  на нас желанието за дете ни е вродено, но при мъжете се заражда, расте, узрява...Според мен време и търпение му е майката
Е малко трябва и да помагаме, за да узрее- вие си познавате мъжете, но ако се покажете слаби и уязвими на тема БЕБЕ мисля че не вреди!
УСПЕХ! И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ВИЕ СТЕ СЛЪНЦЕТО ЗА ВАШИЯ ПАРТНЬОР!!!СИЛНО ВИ ПРЕГРЪЩАМ

daniski, аз също пия фолиева киселина, но вече си мисля че няма никакъв смисъл, защото той ме пази много усърдно. Позволява си да не го прави единствено два дни след като ми е свършил цикълът. При мен възможността е почти никаква веднага след М да настъпи овулация, защото и цикълът ми е 32 дни 
Вече се чудя какво да правя, главата ми е пълна с всякакви глупости и дано да не ги направя. Моля се този месец, макар че почти няма никаква възможност бебо да е станал.
Благодаря ви момичета, че ви има 

Момичета, истински ви съчувствам, въпреки че не съм в положение като вашето. мечтата за детет е вродена у всяка от нас и когато има пречка, тя става още по силна и боли много, когато не може да се постигне. Може би трябва много сериозно да разговаряте с половинките си, защото желанието трябва да е общо и  има ли смисъл да се продължава такава връзка

.... Може би трябва много сериозно да разговаряте с половинките си, защото желанието трябва да е общо и  има ли смисъл да се продължава такава връзка

Теди,всичките ни разговори са на тема -да продължаваме ли изобщо....а как да продължа без него?
лесно е да се правим на горди на приказки...Айде,майната му,голяма работа...ами ако верно си изнесе шибания багаж?Ми нали го обичам?!?
Ами ако все пак забременея и той НЕ го приеме като свършен факт,не се зарадва и ме остави?Как и с кого да го гледам това бебе?С 15 годишния ми син?Ми пари?Или пък ще абортирам...
А,Теди?
извинете за ругатните -до гуша ми е дошло.побърквам се бавно и сигурно.
Chochy,не знам вече какво да мисля и какво да правя.Дано някой даде рецепта за справяне с такова глабоволие...

Даниски, аз знам една изпитана рецепта - казва се ВРЕМЕ.
Защото каквото и да стане, каквото и да решиш, то ще ти помогне да приемеш нещата.
Всъщност, то помага на всеки един човек.

Пожелавам ти да намериш спокойствие и те прегръщам.

Лиско,Теди- благодаря ви!Така е и просто няма какво да се направи...освен да чакам-той да се промени или пък аз да спра да го обичам.
искам спокойствие наистина.
прегръщам ви!!!

Извинявам се предварително за поста си момичета, мястото му съвсем не е за тук или може би отчасти,но все пак искам и вашето мнение, тъй като гледам повечето от вас писали в темата имат връзки с мъже, които имат дете от предишен брак и аз съм така, само че при мен има някакво вътрешно противоречие, хем от време на време правим опити за бебе, хем има моменти дето не го искам! А моя мъж е обратно на вашите, той толкова много иска дете от мен, че чак се плаша, има дете от предишен брак, което много обича, ама повярвайте ми, чак на мен ми става тъпо по някой път имам чувството, че иска да компенсира по някакъв начен липсата на първото и затова така ме натиска! А аз знам, че няма да успеем така лесно имам си доста гинекологични проблеми, годините летят- ще правя 30 и незнам по кой път да поема!!! Дали да бъда с него и да се борим да имаме дете или да го оставя, защото при евентуален успех, не искам бъдещото дете да е създадено с цел да компенсира липсата на другото/взимаме го два пъти месечно за уикендите//. Много съм объркана, понякога ми тежи, че го има това дете/знам, че си заслужавам упреците ви/не мога да се боря с чувствата си. Защо е станало толкова лесно, а при нас не??? Изобщо струва ли си да бъда с този човек или да търся друг  вече, не съм и първа младост!!
Боли ме, като детето му казва"" Тате много те обичам"", а той и отговаря "А аз те обичам много повече, просто си нямаш на идея колко много"- при тези думи и аз плача! Плача, защото има дете и плача защото аз нямам, нямам  и  смелоста да се боря напълно за осъществяването на тази моя мечта!!
А ме е страх да го оставя, защото го виждам, че е превъзходен баща и много добър човек и би бил такъв и за моите деца, но ако не успея!! Още повече ще ме боли, че аз не съм успяла! незнам пълна каша ми е в главата!!

Момичета единственото което мога ви  посъветвам е" послушайте сърцето си то никога не греши". Успех и бъдете силни !

Мила кики1979!
не плачи!Едно дете не замества друго,вярвай ми!Вашето дете ще си е вашето,родено и чакано с любов,а другото - то ще си е другото,първото.Мисля че мъжа ти просто иска да изживее отново цялото щастие да има дете отново-този път с тебе,защото те обича.
после,той все пак вижда детето си всеки втори уикенд.Едва ли има кой знае каква липса все пак...Добре е,че той е добър към него,така ще е и към вашето дете!
Ти се чувстваш объркана, защото мъничко ревнуваш мъжа си за любовта, която изпитва към детето,но не се притеснявай,тя е друга любов,не е от тази която той има към теб!ти това го знаеш де,ама аз да го кажа...
Но и това си е съвсем нормално,аз също от време на време се чувствам така-то миналото не може да се заличи,особено когато има замесени деца.
За какво да те упрекваме?!Ти просто обичаш мъжа си,това е всичко!
ние тука нямаме нужда да бъдем упреквани и за това не го и правим на другите!Иначе откъде смелост да си признаем всичко?
Бъди спокойна и уверена,и се радвай на живота!Прегръщам те!
Накрая да се похваля-моичкият днес се престраши -сам,по своя воля да не ме пази!
след 3 месеца скандали,този месец млъкнах и ей на!-стана тази вечер!Изкарахме хубаво с приятели вечерта,хапнахме,пийнахме и така...
дано забременея...

daniski-браво на вас -за разбирателството и да  го наречем консенсуса ,които сте постигнали.
Наистина понякога мъжете се нуждаят от време и да не  бъдат притискани-един вид да чустват, че те решават.
Много се радвам за теб и развитието на отношенията ви-хубава новина за българския празник Цветница .