Не знам от къде да започна и как да го опиша. Толкова години съм мечтала да кажа тези думи "Бременна съм!", толкова пъти съм ги казвала, но сега се надявам с Божията помощ и спомоща на лекарите, ще чуя и думите Мамо.
На Благовещение за първи път чух най-прекрасния звук на света, звука от моето малко туптящо сърчице
, лелеееееее колко е прекрасен, съвършен.....
Все още много ме е страх и не знам дали някога ще ме напусне това чувство. При мен нещата винаги стават по трудния начин,
но се надявам, че след стресовото състояние което изживях в началото, ще изкарам една наистина лека бременост.
Бях си обещала, че в момента в който разбера, че съм бременна, ще го споделя със всички, но ме хвана много страх, страха
да не се повторят определенни случки надделя. Макар, че остават още две дати, за които тръпна…………,но най-накрая доживях да си сложа лентичка, за която съм си мечтала толкова много - моята си лентичка.
Живота ми стана живот от преглед до преглед, от изследване до изследване, но всичко бих изтърпяла, само да прегърна моето бебе.
Искам да благодаря на момичетата които ме търпят да им мрънкам и оплаквам и постоянно ми дават ценни съвети и напъдствия - Пуки и Ади.
На Мели, която ми помогна да мисля трезво и реално, а аз наистина спрях да извършвам всички мисловни процеси.
Надявам се тази бременост да бъде успешно изкарана до края, завършваща с раждането на здраво бебе, няма как и да е иначе, със всичките лекари и специалисти, които са зад мен.
Еми това е от мен. Аз не мога да пиша и описвам чувствата си така както го умеят доста момичета, за което им се възхищавам много.
Искам само да кажа, че благодарение на Зачатие, аз успях да преживея доста трудни моменти в моя живот. Обичам ви.
п.п. истинския притежател на втората лентичка на Пук, съм аз. Вече си я взимам с най-голямо удоволствие.
