Благодаря на всички за пожеланията! Много ме трогнахте! Наистина борбата беше дълга, но човек не трябва да се отказва. Малко късно пиша, защото чак сега насмогнах. Раждането беше секцио и понеже ми е нисичък хемоглобина -падна доста-80 и ме кръвопреливаха. За капак всички секцио ги държат гладни 3 дни и аз малко по-бавно се възстанових от операцията. Сега обаче съм добре и вече сме в къщи.
Пожелавам на всички, които не са успели до момента да им се сбъдне мечтата за рожба и знам, че това ще стане. Не се отказвайте. Аз тази година ставам на 40. Повечето момичета знаят моята история. Ще я напиша тези дни стига да имам време, че сега се занимавам с Криси и не ми стига време да пусна компютъра.
Целувам ви всички и ви желая много любов и да ви се сбъдне най-съкровената мечта!
