Предполагам, че отдавна съм те разочаровала, Боже, защото онова чисто и добро същество, което бях, отдавна го няма...Сега съм страхлива, мнителна, затворена. Не искам и да понасям несправедливости, мразя лицемерни хора, не мога да се помирявам с посредственост и простащина...Прости ми, Боже, че искам да свържа живота си с човек от друга вяра, че децата си няма да мога да кръстя в църква...Не вярвам за това да ми се сърдиш- любовта навсякъде си е любов и знам, че и така ме приемаш.
Изгубих, Боже, вяра, знаеш...Изгубих сили! Но моля те, не ме оставяй! Искам пак да вярвам, Боже, да се смея, да усещам живота в мен! Не си мисли, че съм неблагодарна! Имам всичко, но...Знам че знаеш, че от мен ще стане чудесна майка! Защо, защо не става!?
От все сърце те моля, Боже, имам да съм майка...Представям си моето малко момиченце, защо не идва вече!? Искам да съм спокойна Боже, горда, силна, смела,достойна, за да има какво да дам и на какво да науча моята малка рожбичка! Моля те детето ми да си има истинско семейство, където цари любов, хармония и топлина...Моля те всички да сме здрави! Не забравяй нито едно семейство, Боже, което иска рожбичка! Изтрий сълзите на всички жени и момичета, дай им да прегърнат своята мечта, да и се радват, да я отгледат достойно...
Благодаря ти, че толкова години слушаш безкрайните ми оплаквания, съмнения, надежди...Сигурна съм, че никога няма да се откажеш от мен, но аз вече губя надежда! Не искам да съм нервна, сприхава, плачлива...Моля се да видя положителния тест и краката ми да омекнат от радост, кръв да нахлуе в главата ми и сърцето ми бясно да забие, да не знам да плача или да се смея, да ми иде да закрещя от радост, а да не смея да кажа на никой....Нека е близо този момент, о Боже!Амин!
