Силна си, Любче, силна си, но се надявам, че няма да ти се налага да чакаш толкова време. И ние преди 4 г., когато решихме, че искаме деца, си мислехме, че ще стане бързо, но уви, не стана така. От начало приемахме всичко спокойно, има време, все пак не става от днес за утре. После с времето видяхме, че няма просто така да стане, не бяха ревове, сълзи и т.н., познатата ви картинка. Но от около половин година на сам съм си казала, че повече няма да плача, когато видя, че поредния цикъл ми е дошъл. Засега успявам да устискам, макар че след инсе ми е особено трудно. НО не трябва да се предаваме току така. Вярно е, че много болка ни се е насъбрала, но ако се отдадем на нея, докъде ще докараме нещата - до никъде. ПРОСТО НЯМА СМИСЪЛ.
Трябва да бъдем силни, момичета, друг начин няма.
Целувам ви и искам да усещам усмивките по лицата ви, въпреки всичко
.