И този месец щастието ме отмина
След петдневно закъснение преди няколко минути ми дойде Страшно ми е кофти,на работа сам,искам да плача,искам да викам но не мога!Единствено мога да споделя болката си с вас
Винаги съм била силен човек,не се предавам лесно,не се отчайвам лесно,малко са нещата които могат да ме разплачат,но когато преди 3 години започнахме борбата за детенце,нямах представа че ще е толкова трудно...
Дори за момент не съм се питала дали си струва да продължавам да се боря-та разбира се че си струва!Та това е смисъла на нашия живот!Затова се раждаме-за да дарим живот!
В дни като този не спирам да си мисля пред кой и с какво съм съгрешила,колко голяма е била грешката ми че да съм наказана така,кое от малкото което ми е останало да дам за да я изкупя?
Ти,Господи,ако те има,защо това ми се случва?
Колко още мога да изтърпя?
Какво още можеш да ми поднесеш?
С какво не съм достойна в очите ТИ,че ми отказваш най-големия си дар?

Уморих се!Всяка сутрин се събуждам все по-уморена...
Състарих се!Със всеки изминал ден се чувствам все по-стара...
...Ако можех да заспя и ако имах сили да се погледна в огледалото!
Не и следващите няколко дни!Не искам да виждам никого-най-малкото себе си..
На всичкото отгоре около мен само бременни жени минават Така ми се свива сърцето!
Понякога казвам на моето съкровище:"Може би Господ е преценил,че е достатъчно щастието за това че сме се намерили и повече не ни се полага!",а той ме поглежда с насълзени очи и отговаря:"Ти и нашите деца сте моето щастие!"
И такива неща около моят първи ден от МЦ
Извинявам се предварително за урагана от глупости,но искам поне малко да ми олекне...

 

Хей, я горе главата и не се отчайвай.Ще видиш , че ще стане и то тогава когато най-малко очакваш.Дано още другия месец да е твоя и тогава да ти се плаче от щастие 

Ей мацка , аз до вчерах исках да напусна дори форума. Е, сили не ми достигнаха д аго направя, защото ако го напусна ще съм сама и няма да има с кого да споделя, за да ми олекне. Знам как се чувстваш- наистина боли,но затова Господ ни е направил жени-ние не се предаваме лесно и винаги побеждаваме. Горе главата. Както е дошла лелката, така и ще мине и ще забрави да дойде другия месец. Прегръщам те много.

Разбирам те и ми се иска да имаше нещо което да може да направя в тези случаи... Аз самата понякога се чувствам толкова уморена и обезнадеждена, че няма на къде повече, но минава цикъла и с него и лошото настроение. След това пак почвам да се следя за ову.. като дойде ову-то почваме с мъжа ми да се стараеме... после чакаме... и така всеки месец. Искало ми се е и на мен да зарежа всичко, дори понякога и мъжа ми ми е идвало да го зарежа... защото толкова ме боли, че не знам къде да се дяна... Но слава богу това са моментни състояния. После бързо влизам в ритъм. Сега точно съм в цикъл... познай дали ми е весело, но след няколко дена ще свърши и надеждата заема празното място
Дано скоро и при теб надеждата и вярата изместят гадната лелка и да не се отчайваш повече! 

Благодаря ви за подкрепата момичета!
Всички сте страхотни!
А че още утре вече ще ми е минало-зная.Въпроса е в това,че вече почти със стах,а не с надежда чакам следващия месец

 
На всички ни се въртят такива глупости като дойде, но после поглеждаме нагоре и с нови сили започваме наново.
Виж Господ не те е забравил, нито имаш грехове да изкупушав, по скоро ще дойде когато най-малко очакваш и тогава много ще благодариш на Господ че го има. Днес мислиш така, но утре ще е друг ден, хайде затвори се и си поплачи, където и да е така олеква.
А пък и ние сме тук затова - за да те излушаме.

Роситке,много си млада за да изпадаш в паника:-)Потрай ще се случи и на теб;-) Късмет

rositka13 не се предавай, млада си още за да се отчайваш. Господ си знае работата и ще те дари с детенце когато най малко очакваш. Но да не оставяме всичко само в неговите ръце. Както се казва: Помогни си сам и Господ ще ти помогне. Ти и съпруга ти правили ли сте си някакви изследвания и ако да какви са резултатите?
Аз те разбирам напълно и аз съм в това положение: опити надежди и разочарования. Ние опитваме от по малко време и все за по няколко месеца, защото живеем далече един от друг. Аз няма да ти кажа да не потъваш в такива дни, както сама си казала, изживей си болката и тя сама ще мине и на нейно място ще дойде сила и надежда за следващия месец.   

Като ти прочетох писмото си поплаках, наравно с тебе .... и аз вече втори ден имах закъснение и преди половин час "лелката" прави опити за пробив ... и този месец няма да е явно. Но, както ти пишат и другите момичета - горе главата, живота е пред теб. Много си млада за да се отчайваш и предаваш.
Ние със съпруга ми опитваме от 2 години. Честно да си кажа всеки месец (превърнало се е като разписание) когато ми идва си се наревавам хубаво да ми олекне и напред към следващото ову  Не се отчайвайте, а действайте - само така ще си помогнете! Има далече по-тежки случаи на хора, от които можеш да почерпиш сили и да вземеш пример!
Живота е прекалено кратък, за да пилеем време - ДЕЙСТВАЙТЕ! Направете си изследвания - не боли и не е срамно, вижте къде е проблема, направете нужното лечение и се радвайте на живота! И ние сме така. Направихме изследвания, сега съпругът ми прави лечение и действаме усилено по въпроса. Още нищо очевидно, но не се предаваме!
 Мислете позитивно! Желая ви от сърце успех!!! 

Благодаря ти svet!Днес съм малко по-добре
Да ти кажа по принцип съм много позитивен човек,но това направо ми отнема силите
По болници се влачим,изследвания правим,конкретна причина засега няма установена
Писна ми да ходя по болници-смятам да си дадем няколко месеца почивка,пък виж ти чудото станало от самосебе си
Аз никога не съм спирала да вярвам че ще си имаме бебче,защото го усещам в себе си-то е в моя глас,в моите мисли,в моето сърце,хората могат да го видят в очите ми,обичам своето незаченато бебче
Знам,че трябва да съм силна и обикновенно съм,но понякога човек трябва да си поплаче...
Прегръщам всички ви  с голяма благодарност за това,че ви открих!

Здрабей Роситка , с моя мъж правим опити да забременея ве4е 4етвърта година , до миналата година само аз си правих изследвания и винаги ми казваха кадето и да отида ,че вси4ко ми е нарад. Накрая и сапругатми отиде оказа се 4е има малък брои живи бавно подвижни сперматозоиди . Тои пи доста хап4ета биха му инжекций но и до сега няма бебе, от тогава минаха вече десет месеца . Но място за очаяние няма , и аз си поплаквам понякога когато доиде лелката но си казвам че на този свеят има и по- лоши неща от това да нямаш твои собствени деца , в домовете за сираци чакат толкова деца да бъдат осиновени . Пък и може да пробвате искуствено осеменяване наи-напрет ,инвитро поне сега медицината е напреднала доста.
Затова ти казвам горе главата и доло гащите и не се очайваи когато му дойде времето ти сама няма да повярваш че си бременна.

Здрабей Роситка , с моя мъж правим опити да забременея ве4е 4етвърта година , до миналата година само аз си правих изследвания и винаги ми казваха кадето и да отида ,че вси4ко ми е нарад. Накрая и сапругатми отиде оказа се 4е има малък брои живи бавно подвижни сперматозоиди . Тои пи доста хап4ета биха му инжекций но и до сега няма бебе, от тогава минаха вече десет месеца . Но място за очаяние няма , и аз си поплаквам понякога когато доиде лелката но си казвам че на този свеят има и по- лоши неща от това да нямаш твои собствени деца , в домовете за сираци чакат толкова деца да бъдат осиновени . Пък и може да пробвате искуствено осеменяване наи-напрет ,инвитро поне сега медицината е напреднала доста.
Затова ти казвам горе главата и доло гащите и не се очайваи когато му дойде времето ти сама няма да повярваш че си бременна.

Всички много ми помагате :)Благодаря!
Работата е там,че наистина съм доста емоционална и след всяко разочерование върша глупости с които наранявам любимите си хора
Абе понякога съм истинско говедо-за миналия уикенд дори не ми се говори,ама какво да се прави
А за това гащите долу по принцип не нося

аз също съм много емоционална,когато ми доиде ми се иска да изкращя"ЗАЩО МИ ДОЙДЕ" , "ИСКАМ БЕБЕ"  и т.н.,но след като ми спре започва ме усилена работа,та дано следващия месец да има оплождане

аз също съм много емоционална,когато ми доиде ми се иска да изкращя"ЗАЩО МИ ДОЙДЕ" , "ИСКАМ БЕБЕ"  и т.н.,но след като ми спре започва ме усилена работа,та дано следващия месец да има оплождане

И аз днес се разочаровах. След толкова дълго закъснение се оказа, че ще ми дойде и няма бебе! Днес се наплаках и продължаваме напред!

Момичета, момичета! Като гледам, средната възраст на всички писали в тази тема е може би около 23 години. Това не прави драмата ви в момента по-малка, в никакъв случай не. И аз уважавам и подкрепям горещото ви желание на всяка цена и точно този месец да забременеете. Обаче от позицията на един женски динозавър, ви нареждам да не се отчайвате, защото сте ужасно млади, а някои са си направо малки все още. Ще имате вашите бебета! Не се съмнявайте в това! Но не пришпорвайте и младостта си, и живота си! Правете каквото е нужно за целта и се радвайте и на другите аспекти от живота. Сигурна съм, че ще бъдете чудесни мами! Имате младостта си, партньорите си изживейте си пълноценно тези прекрасни в наивитета и невинността си години, защото те никога вече няма да се повторят! Няма краен срок или възраст, до която е казано, че трябва да имаш дете! Всяка възраст е подходяща! Вярвайте в това, бъдете постоянни  и се радвайте на живота! Вашите бебета пътуват към вас! Вярвам в това!
Успех на всички!