Така мислим ние.

Шеувам се. Разбира се няма значение.

Днес, когато полът на детето се знае предварително, няма да има такива моменти. Никой няма да се притенява да каже на таткото, че детето му се е родило. Преди години обаче, явно сестрите са си мислил, че таткото се съгласил на трето, с надеждата поне то да е момче. Затова не са искали да му кажат. За да не се налага да го успокояват после.
Дори и тези, които реагират остро на това, че жена им е родила дете "с неподходящ пол" и те си обичат децата после. Ама в първия момент са се държали неадекватно, заради шока.

Ние не знаем пола на бебето. На два прегледа гледаха  не видяха нищо, защото бебето си беше кръстосало така крачетата, че закриваше мястото...И си риших, че явно то иска да ни изненада.  Важното е да се роди живо  и здраво! Измислихме две имена и нямаме предпочитание или по-голяма склонност към конкретен пол, макар че аз винаги съм си мислила конкретно само за един пол, но го израснах това.
И няма да изгоня мъжа си, ако не е това, за което си мислех преди! 

Аз разбрах пола на бебето на операционната маса, след като го извадиха През цялата бременност тя беше срамежлива и не можеше да се каже със сигурност. По едно време и ние престанахме да питаме, най-важното беше да се роди живо и здраво.