Здравейте,момичета.
Как сте.
В последно време нямам възможност да влизам и да ви пиша,почна се годишното приключване и имам много работа.
Искам да ви питам,какво означава раното идване на цикъла.Всеки месец ми идва на 28-30 дни,а този на 25.,и пак съм много разочарована.Означава ли това,че яйцеклетката не е могла да се имплантира и затова идва рано,може пък просто овулацията да е настъпила рано и да не сме оцелили този път момента.Къде всъщност мога да прочета за тези неща.
Благодаря ви.

Следиш ли си овуто?
Ако то настъпва по-рано, например на 12-13 ден, нормално е да ти идва по-рано, все пак от 28 на 35 не е кой знае какво. при мен също го има това нещо, замо че при сезоните- зимата цикълът ми се удължава до 30 дни, лятото е 25-26. Но се променя и датата на овуто , така че не мисля че има проблем при теб.

Все едно аз пиша...по същия начин и с мен се случи само,че ми заковава на 27 ден,а сега на 23,като преди това 8 дни след ову имах три розови капки сутринта и гърдите ми за пръв път от години станаха огромни!Та така и аз искам да разбера къде мога да почета за това!Мерси!

Не си следя редовно овулацията,на три пъти съм засичала с тестове на 17. ден.Но това беше лятото.И предполагах,че трябва да наблегнем на опитите пак тогава,но ако е имало,била е на 12. ден,а за тогава не съм сигурна,че сме опитвали.
Интересно ми е да прочета за тия неща някъде.

И забравих нещо,вие казвате ли за проблемите на близките.Аз до скоро не говорих с майка ми за тия неща,казала съм,че още не сме готови.Вече се притеснява и много пита,не знам да лъжа ли.

Здравейте,момичета.
Как сте.
В последно време нямам възможност да влизам и да ви пиша,почна се годишното приключване и имам много работа.
Искам да ви питам,какво означава раното идване на цикъла.Всеки месец ми идва на 28-30 дни,а този на 25.,и пак съм много разочарована.Означава ли това,че яйцеклетката не е могла да се имплантира и затова идва рано,може пък просто овулацията да е настъпила рано и да не сме оцелили този път момента.Къде всъщност мога да прочета за тези неща.
Благодаря ви.

При вички случаи е хубаво да мериш БТ. Ако тази промяна в дължината на цикъла е само 1 месец,няма проблем.Моят цикъл е 28-31 дена (за 10-тина години) само 1-2 пъти е бил 26-27 дена.
Мисля че това е нормално.
Рано настъпила овулация, или не се е образувало жълто тяло, или рано е загинала яйцеклетката.
Всички тези неща се виждат от БТ.
Мисля ,че ако не се е имплантирала яйцеклетката ,щеше да остане и да се изхвърли с отделянето на повърхностният слай на матката с  М., а не да ти идва п -рано от обичайното.
А промяната в дължината на цикъла,може да се дължи на куп инцидентни неща.Не мисля че трябва да се притесняваш.
Успех!!!

И забравих нещо,вие казвате ли за проблемите на близките.Аз до скоро не говорих с майка ми за тия неща,казала съм,че още не сме готови.Вече се притеснява и много пита,не знам да лъжа ли.

За тези неща според мен трябва да се говори.Аз винаги съм говорила - с родители, роднини,приятелки.
Това че имам проблем, не означава че мога да контролирам нещата и не се чувствам виновна- просто не става ,аз не мога да го променя и затова не нося вина (така мисли моят мозък)
А с майка си , говори, ако тя не те разбере,то тогава кой?

И забравих нещо,вие казвате ли за проблемите на близките.Аз до скоро не говорих с майка ми за тия неща,казала съм,че още не сме готови.Вече се притеснява и много пита,не знам да лъжа ли.

Аз лично съм споделила с майка си, а наскоро споделих и с баща ми. И добре, че му казах, защото въпросите кога ще имаме бебе не спираха. Всеки път, когато се видех с баща ми се започваше с това и ни обвиняваше, даже че не сме искали бебе и той нямало да доживее да стане дядо. Абе май всички около мен знаят. Не мисля, че е нещо което трябва са се крие, така получавам морална подкрепа и говоря открито за проблема без да се притеснявам от нещо. Но за всеки това е лично решение все пак. Но аз съм от хората, които споделят с близки и приятели, а с майка ми винаги.

За тези неща според мен трябва да се говори.Аз винаги съм говорила - с родители, роднини,приятелки.
Това че имам проблем, не означава че мога да контролирам нещата и не се чувствам виновна- просто не става ,аз не мога да го променя и затова не нося вина (така мисли моят мозък)

Всички знаят - близки, приятели, познати, дори продавачките в кварталния магазин. Смятам, че тези неща не трябва да се крият от никого. Срещам подкрепа  и разбиране и това ми дава сили да продължа. Както аз намирам време за добра дума и усмивка, така и хората ми се отблагодаряват сега със съпричастие към проблема ми и се опитват да помогнат. Има и друг, много полезен според мен ефект от моята откритост. Хората идват и питат - търсят съвет и информация за свои близки с подобни проблеми. Чувствам се полезна, че мога да помогна.  

Ами да кажа и аз за споделянето. Казах на майка ми и хич и не съжалявам. Не ми задава въпроси и когато имам нужда да поговоря с някого винаги е насреща и приема решението ми дори за нея да не е правилно. И ми стана по леко. Имам човек до себе си, който ме разбира и подкрепя. А това за мен е най - важното.